Мегън Марч
Истински добър мъж (11)

Глава 11

Бенър

Никога не бях искала да скоча на мъж, толкова силно, през целия си живот. Никога.

Логан не прилича на никой друг мъж, който бях срещала в живота си досега. Той бе добър, но не по отегчителен начин, като статистика, с който бях излизала веднъж. Той беше уверен в себе си, знаеше, че е адски секси, и това ми харесваше повече отколкото исках да си призная. Как би следвало да му устоя, когато винаги казваше правилните неща, и бях уверена, че не ми изнася представление? Логан беше самият себе си и по някаква причина, това бе най-сексапилното нещо, което бях изживявала в живота си.

И искам да го яздя като родео каубой върху гърба на бик.

И стана още по-зле, когато го бих на футбол… напълно честно, трябва да добавя… и когато, така да се каже, се хвърлих в ръцете му, а ясно осезаемата издутина на дънките му се притисна към мен.

Милостиви Боже.

Това трябваше да бъде лесно. Трябваше с Логан да се срещнем и да го изпратя обратно в Кентъки, без да се поддавам на старите си навици и да спя с него.

Но бях ужасена, че губех битката.

Точно сега, ръката ми бе заровена до китката в пуканки със сирене и гледах към най-перфектния задник в дънки, който бях имала удоволствието да виждам, докато стреляше и улучваше кош след кош.

Натъпках пълна шепа в устата си, напомняйки си да дъвча, докато следях с поглед как се движат мускулите под блузата му. Освен това, не бях единствената. Поне още четири жени не откъсваха поглед от него и тъй като го правеха неприкрито, гледах да им дам най-лошия си поглед.

Никога преди не бях изпитвала собственически чувства към мъж. Беше нещо съвсем ново за мен и не бях напълно сигурна как трябваше да се справя с това. Логан се обърна и аз не успях да улуча устата си, пускайки няколко оранжеви пуканки на пода.

Как щях да успея да задържа ръцете си далеч от него?

Не мога.

— Имаме още малко кредит в картата, затова ти ще избереш следващата игра. След това ще решим дали искаме да заредим картата отново или просто да пийнем по едно питие.

Кимнах и сграбчих шепа пуканки, но нямах идея какво да отговоря.

Логан пресече няколко метра помежду ни и кимна към кофичката, която държах.

— Ще изгубя ли ръка, ако се опитам да си взема от пуканките ти?

Коментарът му ме откъсна от мислите ми.

— Извинявай. Няма проблем. Заповядай.

Бутнах кофичката в ръцете му и се обърнах, търсейки светлините или звука на някоя игра или машина. Една от игрите улови погледа ми и я разпознах от едно шоу, което гледах с домашната помощница на родителите ми. Плинко.

— Тази — посочих към видео играта, която нямаше да е чак толкова яка, ако пусках топчетата сама, но все пак бях супер развълнувана.

— Защо подозирам, че си гледала телевизионната игра Правилната цена?

— Разбира се, че съм. Все пак съм американка.

Той протегна ръка към мен, подавайки ми картата.

— Добре. Води ни.

Можех да го усетя зад себе си на всяка стъпка и дадох всичко от себе си да се фокусирам върху играта пред мен, а не върху огромния мъж зад себе си, които исках да съблека гол, преди да се отпусна на колене пред него.

Няма да го направя. Няма да го направя. Няма да се случи.

— Беше много добър с кошовете. Играл ли си преди? — попитах, опитвайки да се разсея.

— Само в пустинята, докато бяхме в почивка. Беше горещо като в ада, но в корпуса правихме всичко, което може да ни разсея от мислите. Винаги съм харесвал повече футбола, но когато си в пустинята, се забавляваш с каквото намериш.

Беше ми много трудно да си представя какво е да ходиш на война. Имах толкова много въпроси, но се колебаех дали да продължа с тази тема.

— Звучиш така, сякаш не го мразиш.

Логан пъхна картата в машината, а аз започнах да играя.

— Така е. Харесваше ми да съм част от нещо наистина важно. Харесваше ми братството. Извън онзи свят не срещаш често човек, който би се хвърлил върху граната, за да спаси живота ти, рискувайки собствения си.

— Дори не мога да си го представя.

Погледът му бе напрегнат и сериозен.

— Не се и налага. Защитата на хората да не изживеят нещата, които изживях аз, е голяма част от причините, поради които се задържах в корпуса толкова дълго, колкото можах.

Изпълни ме топлина и този път не беше между бедрата ми.

— Ти си добър мъж, Логан Брантли. Истински добър мъж.

Той сви рамене по начин, по който забелязвах вече, че е типичен за него.

— Не съм сигурен, но ми харесва да мисля, че не съм лош. — Той кимна към играта. — Нека се позабавляваме.

Натиснах един бутон на екрана и продължих с играта. Улучих някакви бонуси и всички светлини и звуци на играта сякаш полудяха.

— Изглежда уцели джакпота.

Погледнах Логан Брантли в очите и казах.

— Можех да ти кажа това, дори преди да започнем да играем.