Мегън Марч
Порочна любов (4)

Глава четвърта

Кав

Шибани копелета. Раздвижих челюстта си наляво и надясно, за да се уверя, че онова лайно Кенън Гроув не я бе счупило. Изпука както винаги, но мамка му, адски болеше. Евтин удар. Не очаквах да нападне, вместо да заплашва.

Грешката беше моя и нямаше да се повтори.

А и не беше все едно челюстта ми е от стъкло. Тоя шибаняк удряше наистина силно. По-силно, отколкото бих очаквал от шибаняк, който ходи облечен с костюм в тропиците. Предполагам, че това беше добър урок. Не съди по дрехите на човек за това как би удрял. Следващия път аз пръв щях да ударя. Беше си го заслужил.

Вече бях претърсил къщата. Всяка скапана стая. Гриър я нямаше. Чантата и телефонът й също липсваха.

Да я гледам притисната към брат й, когато научи новината, не беше нещо, което исках някога отново да видя. Гриър беше силна жена и ме обля вълна от вина, задето станах причината така да се срине.

Мамка му. След последните няколко дни чувствах, че изграждаме ново, по-солидно ниво на доверие помежду ни. Но колко солидно би било, щом е построено върху основи от лъжи? Ако трябваше да съм честен пред себе си, много добре знаех, че това ще се стовари върху мен и то по-скоро, отколкото по-късно. Но това не значеше, че го приемах такова каквото е.

На вратата на спалнята се почука.

— Влез.

— Г-н Уестман, ще искате ли да обядвате, докато чакате самолета си?

Кенън бе казал на Хуан и Реа, че трябва да се изнеса от къщата в мига, в който самолетът ми пристигне. Твърде жалко, тъй като майтапът бе за тяхна сметка. В предписанията пишеше, че полетите с късно предизвестие, особено за международните полети, невинаги могат да бъдат изпълнени. Обаждането, което направих днес, потвърди този факт.

— Оставам тук до утре, Хуан. Самолетът ми ще пристигне в девет часа сутринта и ще се разкарам оттук възможно най-бързо.

— Добре, сър. Ще уведомя собствениците и г-н Карас кога къщата ще бъде свободна.

Колкото и да мразех Карас да бъде уведомяван за действията ми, нямах особен избор. Поне имах остатъка от деня, за да се прегрупирам. На екрана на телефона ми започнаха да излизат съобщения… нещо, с което обикновено се справяха асистентката ми и нейната помощничка. Но днес не беше така.

Кликнах на акаунта си в Туитър, за да видя, какво, по дяволите, се случваше.

Да имам много съобщения не беше нещо ново тези дни, защото изглежда всички искаха да туитнат или да ме споменат, но аз ги четях много рядко и почти никога не отговарях. Обаче си промених мнението, когато прочетох първия туит, в който бях споменат.

Проблеми в рая, както личи от креативната @ГриърСтрахотнатаКучкаКарас. Но поне знаем, че @ИстинскиятКавУестман има голям член. #КлюкиЗаИзвестните #Раздели

Какво, по дяволите? Този хаштаг за разделите ме разяри. С Гриър не сме приключили. Никак даже. Кликнах на Туитър акаунта на Гриър, за да прочета какво е написала.

О, Гриър. Това палаво, палаво момиче. Когато я пипна, няма да може да си седне на дупето за цяла седмица, докато усеща паренето на ръката ми. Ако си мисли, че това бе краят, предстоеше й грубо събуждане.

Това, което тя не осъзнаваше, е, че вече знаех каква огромна грешка бях направил, когато я напуснах преди три години, и сега нямаше да я повторя.