Мегън Марч
Порочна любов (22)

Глава двадесет и втора

Кав

— Какво ти е изпратила, по дяволите? Това цялата рокля ли е? — Бях готов да убия Уиндзор.

Къса. Тясна. Червена.

Рокля, която би спряла трафика.

В реалността роклята не бе по-различна от тези, които могат да се видят всяка вечер в клубовете из Ел Ей, но облечена на Гриър изглеждаше греховна. Искаше ми се да я натикам в монашеско облекло, за да не може никой мъж да види меката й бледа кожа. Тъмната й коса бе опъната назад, оставяйки тила й разголен и уязвим.

— Не ти ли харесва? — Гриър се обърна към огледалото и подръпна надолу късата пола, за да покрие няколко сантиметра повече от сладката извиква на дупето си.

— Мамка му. Обичам тази рокля и все пак ще убия Уиндзор. Много добре знае какво ти е изпратила и го е направила, за да види дали ще ти позволя да излезеш облечена така.

Гриър се обърна и тревогата й за роклята се четеше на лицето й. А аз, с моите размишления, хич не бях от помощ.

— Не е чак толкова зле, нали? Имам предвид, не е като да можеш да видиш всичко.

Беше права, не можеше да се види всичко, но дължината на роклята и цветът й ме караха да искам да я наведа напред и да вдигна полата й нагоре, за да пляскам задника й, докато цветът му стане червен като този на роклята.

— Красива си, Гриър. Но няма да мога да си държа ръцете далеч от теб, докато носиш тази рокля.

Мамка му, тя беше моята жена, затова не трябваше да ми се налага да държа ръце далеч от нея.

Спомних си за игрите, които играехме на Белиз, и колко възбуждащи бяха и за двама ни. За мен там нямаше преструвки. Обичах да държа нещата под контрол, а Гриър ми отвръщаше, сякаш бе родена за това. Но дали за нея бе игра това да направим връзката си дълготрайна и солидна?

— Не съм и очаквала да си държиш ръцете далеч от мен.

Флиртуващият й тон ми даде вратичката, от която имах нужда.

— Когато бяхме в Белиз, ми позволи да поема контрола. И ако все още бяхме там, и се преструвахме, че няма никакви правила, щях да ти кажа да си свалиш бикините и да ми ги дадеш. — Направих крачка към нея. — Това, което искам да знам, е как ще реагираш, ако поискам да го направиш тук. Сега. Да ми позволиш да поема контрола.

Гриър прехапа устни, докато мозъкът й работеше, за да анализира думите ми. Представих си, че прехвърля през ума си спомените ни, точно както бях направил и аз, решавайки дали да рискува.

Това, което кажеше сега, щеше да ми покаже дали тя ми има доверие, или не. Отворих уста, за да й кажа, че не я притискам, и че може да си помисли за това, но тя ме изпревари, казвайки:

— Да. Искам го.

— Сигурна ли си?

Тя ме погледна с тъмните си очи и можех да видя вълнението в тях.

— Да. Напълно.

— Тогава свали си бикините и ми ги дай.

Зениците й се разшириха, а тя влезе в ролята като опитна актриса.

— Тази рокля е прекалено къса за това. Ще взема да заслепя всички, докато слизам от колата и няма да е като провала на Бритни, а ще е по-лошо, тъй като ще бъда аз.

И преди знаех, че Гриър е перфектна, но това само го потвърди. Потиснах усмивката си и опитах почвата, искайки да видя точно докъде е готова да стигне.

— Тогава предполагам, че ще е най-добре да стоиш с прибрани крака като добро момиче, за да не може никой да види котенцето ти. Защото то е мое и ще напляскам задничето ти до червено, ако го покажеш на друг мъж.

На практика Гриър се гърчеше, както бе застанала върху черните си сандали с висок ток, които Уиндзор бе изпратила заедно с роклята.

— Ако нямам бикини в ръката си в следващите десет секунди, ще прекараш вечерта с анален разширител и вместо да се наслаждаваш на партито, ще бъдеш фокусирана върху това да държиш задничето си стегнато, за да остане вътре.

Тъмните й очи се разшириха.

— Ти… Какво… Аз… — Тя заекваше, а думите й нямаха смисъл.

— Десет — започнах да броя.

Гриър застина с ръце, отпуснати около нея, и лице, изразяващо истински шок.

— Девет — вдигнах ръка и я протегнах я към нея. — Осем.

Тя не помръдна.

— Мамка му, скъпа. Членът ми цяла вечер ще е твърд като скала, ако знам, че задничето ти е изпълнено. Седем.

Гриър се задейства и посегна под роклята си.

— Издърпай роклята нагоре. Искам да видя хубавото ти котенце, след като свалиш бикините.

Тя прехапа устни, но се подчини, вдигна полата на роклята на кръста си и разкри черните си прашки.

— Подмокри ли добре бикините си за мен?

Гриър ги смъкна надолу, измъкна първо единия, а после другия крак.

— Може би — думите бяха тих шепот.

Махнах с ръка.

— Дай ми ги! Искам да видя. — Когато тя не се подчини на мига, продължих да броя. — Шест.

Тръгна към мен с пола, набрана на кръста и сложи топката коприна в дланта ми. Аз я вдигнах към лицето си.

— Порочно момиче. Покажи ми стегнатото си малко котенце. Искам да видя колко си влажна.

Зениците й се разшириха, докато ме гледаше, опитвайки се да приеме командата ми. Тя разтвори малко крака, но аз поклатих глава.

— Обърни се. Наведи се. Разтвори задничето си с две ръце. Искам да видя всичко, порочно момиче.

Стиснах подгизналите й прашки в ръка, чаках и се чудех дали ще продължи да изпълнява командите ми.

Зърната й се изпъкваха под червения плат и си обещах, че тази вечер ще са в устата ми. Дори можех да използвам щипки за зърна. Мисля, че много ще й хареса.

— Пет — започнах отново да броя.

— Но…

— Четири. Искаш ли разширител в задничето си? Всичко, което трябва да направиш, е да помолиш, скъпа.

Гриър се завъртя с треперещи крака и хванах лакътя й, за да й помогна да се задържи права.

— Наведи се. Не ме карай да ти го казвам отново.

Тя ме послуша и се наведе, докато задничето й не лъсна неприлично пред мен. Но не бе достатъчно неприлично. Исках още от нея.

— Сега се притегни назад и разтвори бузите с две ръце. Искам да видя всичко. Искам да видя добре котенцето между бедрата ти.

Гриър си пое рязко дъх, това бе единственият звук в стаята, когато тя последва заповедите ми и посегна назад. Ръцете й издърпаха бузите, разделиха ги и ми показа всичко, което исках да видя. Тясно малко задниче, което исках да чукам отново. Влажно котенце, което нямах търпение да вкуся.

Посегнах и прокарах два пръста по хлъзгавата й кожа. Исусе, тя бе подгизнала. Отдръпнах пръстите си и леко минах встрани от нея, колкото да поднеса пръстите си до устните й.

— Почисти пръстите ми, които изцапа.

Погледът й се стрелна към моя, почти прикрит от тъмните й мигли.

— Какво?

— Чу ме. Смучи пръстите ми, за да ги почистиш.

Когато устните на Гриър се разтвориха, пъхах пръсти в устата й.

— Смучи.

Порочното ми момиче последва заповедите ми, а езикът й улови всяка капка от сладкия й сок.

— Какъв е вкусът ти, скъпа? — попитах, отдръпвайки ръката си. — Харесва ли ти?

Когато тя не отговори на мига, хванах брадичката й и вдигнах лицето й към мен.

— Искам думи. Искам да чуя как точно се чувстваш, облизвайки собствената си влага от пръстите ми.

Тя прехапа устните си и не се сдържах да я притисна още малко.

— Ако не ми кажеш, ще ти дам нещо друго, което да държи ума ти зает, и след това ще можеш да ми кажеш какъв е вкусът на семето ми, сравнено с този на влагата ти.

Гриър си пое дълбоко и неравно дъх.

— Тръпчив. Силен. Не е лош. Някак е… хубав.

Усмивката ми бе дивашка.

— Адски вкусна е. Твоята влага е най-сладката, която някога съм опитвал, и мисля, че точно сега умирам да я вкуся отново.

Застанах зад нея и сграбчих двете бузи на задничето й с ръце.

— Дръж краката си широко отворени. Ако помръднеш, ще получиш разширител и ще трябва да обясняваш на Уиндзор защо се гърчиш под тази малка, тясна рокля.