Мегън Марч
Порочна любов (18)

Глава осемнадесета

Гриър

Когато най-после се събудих, чух гласове. Тъмните завеси блокираха слънцето и нямах никаква идея колко дълго съм спала. Погледнах към нощното шкафче, търсейки часовник, но не намерих такъв.

Сядайки в леглото, аз се прозях, разтегнах се и спуснах крака на пода. Изборът ми за дрехи бе ограничен, затова грабнах един клин и дънкова риза.

Щом се облякох, отворих вратата на спалнята и излязох боса в коридора. Чух гласове, които звучаха така, сякаш идваха от срещуположната страна на спалнята. Колкото повече се приближавах, толкова повече се убеждавах, че звукът, който чувах, идва от телевизор, а не от разговор на истински хора.

Надникнах вътре, за да видя какво става, и се оказа, че греша.

Кав седеше, вдигнал крака на бюрото, облегнат удобно стола си, а в ъгъла стоеше великолепна блондинка, поставила една ръка на бедрото си, докато с другата правеше жестове, изнасяйки тирадата си.

Уау. Какво, по дяволите, бе това?

Кав ме забеляза пръв и краката му напуснаха бюрото, за да се ударят в пода. Той се изправи, а главата на блондинката се завъртя рязко към вратата.

Уиндзор Рийд. Виждала я бях и преди. Когато потърсих името на Кав в Гугъл, на почти всички елегантни негови снимки на червения килим тя висеше на ръката му. Мразех я с бяс, какъвто може да предизвика само ирационалната омраза.

— Предполагам това значи, че между нас наистина всичко приключи, любовнико — провлече тя, очевидно говорейки на Кав, но погледът й бе насочен директно към мен.

— Спри, Уин. Ще я накараш да си направи грешна представа, а нямам нужда от подобни простотии точно от теб.

Тя отметна русата си коса назад и се засмя. Бе като да гледаш на живо реклама на „Пантен“… защото тя правеше реклами за „Пантен“. Удивителните сини очи вървяха в комплект с гъста руса коса и бомбастично тяло. Ако имаше някой роден да бъде известен, то това бе тази жена. Всъщност, почти бях сигурна, че майка й и баща й също са известни.

— Вече те е вързала на повод, а? — Тя продължи да ме оглежда, докато говореше на Кав.

— Не е твоя работа, мамка му. — Той избута стола назад и пресече стаята, за да ме притисне към себе си.

— Вероятно защото не е от твоята класа.

Засмях се, чувайки нелепите й думи.

— Моля?

Тя игнорира изграчването ми и пристъпи към мен, протягайки ръка.

— Уиндзор Рийд. Удоволствие е да се запознаем…

Тя остави думите да увиснат, чакайки да си кажа името. Възпитаната част от мен веднага изплува на повърхността, затова поех ръката й.

— Гриър Карас.

Ръкостискането ни замря, когато тя замръзна насред движението.

— Ти си сестрата на милиардера?

Простенах, чувайки думите й. Както бе казал Кав, аз бях много повече от това. Бях човешко същество със собствени права.

— Славата на брат ми е по-скоро скандална.

— Не, майната му на брата. Ти си онази, от която се измъкна, и горкото копеле се самосъжаляваше… — Тя погледна Кав. — Колко време се самосъжаляваше? След това стана доста решителен обаче.

Погледът на Кав бе твърд и пронизващ.

— Достатъчно!

— Какво? Не искаш тя да знае, че беше безполезен и жалък сума ти месеци, след като я напусна в Ню Йорк? — Тя вдигна два пръста и ги притисна между очите си. — Това е част от нещата, които трябва да споделиш с жената, която се опитваш да спечелиш, Уести. Трябва да действаш по-разумно.

Тя поклати глава, отпусна ръка и ми се усмихна с женско съчувствие.

— Мъжете невинаги са най-умните същества, а видят ли чифт цици пред себе си, губят и малкото акъл, който имат. Ако това ще ти е от полза, той говори само за теб, когато се напие. Но само с мен, поне доколкото знам, и никога не споменава имена.

Значи Кав не си е тръгнал от мен без съжаление. Макар да бе нередно, съжалението и тъгата, която тя току-що описа, ме накараха да се почувствам малко по-добре. Сякаш бях от значение.

— Достатъчно, Уин. Ще се върнеш ли към репликите си?

Погледът ми премина от Кав отново към блондинката, следвайки промяната на темата като тенис топка, скачаща по полето на Уимбълдън.

— Трябваше да измислят нещо по-добро, а не тези простотии. Забравих репликите в мига, в който заснехме сцената. Само така можех да направя място за нов материал.

— Това е „Казабланка“. Не е нищо сложно.

— „Казабланка“? — попитах аз, намесвайки се в разговора.

Кав кимна.

— Току-що приключихме заснемането на римейка. Това трябва да направим в студиото, като презаписваме звука на няколко сцени.

Уиндзор грабна малка оранжева чантичка от масата между двете кресла, сложени пред бюрото.

— Докато успееш да се сдържаш да не разбиваш лицето на Пейтън, всичко ще е наред.

Изражението на Кав потъмня на мига.

— Шибан тъпак. Ако каже още една проклета дума за Гриър, не отговарям за действията си.

— За мен? — попитах объркана. Как се озовах аз в това?

Уиндзор се ухили триумфално.

— Кав вече защити честта ти с юмруци, докато бяхме на снимачната площадка. Мич ще го убие, ако го направи отново.

Погледнах от единия към другия.

— Ъмм… детайли?

Смехът й прозвуча точно така, както бе по телевизията. Дрезгав, секси и перфектен.

— Не се тревожи за това. Просто се радвай, че си получила истински мъж, а не някакъв страхлив женчо.

Да чуя тези думи от нейната уста ме стъписа и тя разчете това по изражението ми.

— Мога да кажа как е. Бившият ми съпруг приличаше прекалено много на Пейтън. — Тя отметна златните си къдрици. — Толкова се радвам, че приключих с него. Можеш ли да си представиш каква кървава баня щеше да бъде, ако нямахме предбрачен договор?

Не можех да си представя, нито пък исках да го правя. Този разговор бе толкова далеч от това, в което си представях, че ще се замеся, когато станах от сън, затова не бях сигурна как да реагирам.

Уиндзор пъхна чантичката си под мишница и се обърна към Кав.

— Ще се видим утре. Не закъснявай, иначе Мич ще те пречука. Трябваше да го чуеш, след като му бе съобщил, че няма да си дойдеш преди няколко дни. Почти съм сигурна, че кръвното му удари горна граница, така че цялата онази релаксираща ваканция отиде по дяволите.

Кав сви рамене.

— Някои неща са по-важни от работата.

Погледът на Уиндзор заключи моя.

— Да, виждам. Много ми беше приятно да се запознаем, Гриър. Сигурна съм, че ще се виждаме често. — Тя се обърна и, тропайки с високите си токчета, се отправи към вратата.

Обърнах се към Кав.

— Тя е… интересна.

Той се усмихна.

— Уиндзор е като огнено кълбо. Не като бенгалски огън, тъй като той няма достатъчно разрушителна мощ.

На върха на езика ми бе да го попитам дали двамата са били… заедно, но, честно казано, не исках да знам отговора. Дали новооткритата ми ревност можеше да понесе удара, ако научех, че той и перфектната блондинка са имали връзка?

Кого заблуждавам? Определено са имали връзка. Снимките от червения килим, на който бяха снимани заедно, се появяваха месец след месец.

Мислите ми явно са били очевидни, тъй като Кав ме погледна внимателно, преди да каже.

— Тя е добра приятелка. Нищо повече.

— Не съм…

— Не е и нужно. Тя беше идеалната компаньонка за премиерите, тъй като не исках да водя жена, която може да очаква нещо повече, а по същото време тя преживяваше гаден развод. Тя е добър човек и определено е полезен приятел, с който може да се работи с лекота. На практика е холивудска кралска особа. Родена и отгледана в бизнеса, затова успя да ме научи на триковете и да ме посъветва кои проекти да избирам и кои да подминавам.

— И ти действително се вслушваш в съветите й?

Гърдите му се притиснаха към гърба ми, преди да чуя дълбокия му смях до ухото си.

— Понякога. Но не през цялото време.

— А кой е Пейтън? И защо си му разбил физиономията?

Кав спря да се смее и застина.

— Не е важно.

Отскубнах се от прегръдките му и се обърнах, за да го погледна в лицето.

— Не ми разправяй простотии.

Той въздъхна и погледна към тавана, преди най-после да срещне погледа ми.

— Така научих за съобщението. Малкият шибаняк искаше да ти се яви лично. Той е едно лайно и не разбра, че трябва да си държи устата затворена, след като му казах, че трябва да забрави, че въобще е чел съобщението ти.

— Значи му я затвори вместо него?

Той само кимна.

— Такъв си неандерталец.

Усмивка изкриви устните на Кав.

— Наричай ме както желаеш.

Нямах време да реагирам, когато той ме грабна и ме метна на рамото си.

— Кав!

— Просто ти показвам колко голям пещерняк мога да бъда, скъпа. — Той се насочи към вратата и спря, след като прекрачи прага.

— Сега, къде първо да те отнеса?

Ръката му се стовари с леко плясване на дупето ми, точно когато стомаха ми изкъркори прекалено шумно, за да може някой от нас да го игнорира.

Кав обърна гръб на спалнята.

— Предполагам, че това отговаря на въпроса ми. Време е да нахраня жена си.

И така получих първата си пълна обиколка из дома на Кав. С главата надолу и преметната през рамото му.