Мегън Марч
Порочна любов (17)

Глава седемнадесета

Гриър

Все още не бе съмнало напълно, когато слязохме по стълбичките от самолета на пистата. На двадесет метра от нас чакаше черен СУВ, а до отворената врата търпеливо чакаше шофьор, облечен в костюм.

И двамата с Кав бяхме доста мълчаливи след срива ми в самолета. Толкова много мисли се блъскаха в ума ми, докато се преобличах в дрехи като за пред хората. Да, бях се съгласила за ново начало и се бях отървала от гнева си, но суровата сила на емоциите ми все още не бе изчезнала напълно. Доверието бе крехко нещо и да събереш парчетата на това, което досега е било разбивано цели два пъти, не бе лека задача.

Исках да се доверя на Кав, наистина го исках, но щеше да отнеме известно време. Нямаше място за преструвки, затова трябваше да се постарая всичко да бъде истинско. Той може и да казваше правилните неща, но имах нужда да видя и делата, за да може инстинктивните ми тревоги да се стопят.

Кав ми помогна да се настаня в СУВ-а и подаде сака ми на шофьора, за да го сложи в багажника, преди да се плъзне на покритата с черна кожа седалка до мен. Шофьорът се настани на място си и затвори предната врата. Той изрече някакъв адрес и Кав потвърди, че това е дестинацията ни.

И преди бях идвала в Ел Ей, но никога не бях ходила в Холивуд, затова изживяването щеше да бъде напълно ново за мен. Ново начало. Нов живот.

Наистина ли можеше да е толкова просто?

Докато шофьорът подкара колата през частното летище, Кав се пресегна и грабна едната ми ръка, която бях отпуснала в скута си. Преплитайки пръсти с моите, той постави ръцете ни между нас и стисна леко.

— Това не е първият път, в който си представям какво би било да те отведа у дома.

У дома. Домът на Кав. Адски любопитна бях да видя какво ще ми каже дома му за него. Той е бил у дома… по дяволите, гледал ме е отдалеч, следял ме е и е изучавал навиците ми, преди още да разбера за съществуването му. Толкова изоставах, що се отнасяше до Кав. Може би това бе шансът ми да науча всичко, което бе крил от мен… както и онова, което не бях научила от медиите.

СУВ-ът се въртеше по криволичещ път нагоре по хълма, докато най-после не спря на алея, блокирана от порта. Всяка къща на тази улица имаше порта, затова, очевидно не бе нещо по-различно от обикновено. Шофьорът би трябвало да е добре запознат с подобни порти, тъй като спря така, че Кав да отвори прозореца си и да въведе кода на дисплея. Портата се плъзна настрани и се отвори, а шофьорът подкара напред и паркира, преди да изскочи от колата и да отвори вратата ми.

Той ми предложи ръка.

— Госпожице?

Приех ръката му и слязох, запомняйки всеки детайл от екстериора на къщата, докато чаках Кав.

Като много други къщи, покрай които минахме, архитектурата и на тази бе в испански стил, с кремава замазка на стените и покрив с керемиди. Пред входа й във форма на арка бяха наредени теракотени плочки. Нямаше врати на гараж на фасадата към улицата, затова предположих, че той е някъде отзад. Малки храсти и декоративни дървета изпълваха двора. Не беше нещо претенциозно, но предположих, че е издръжливо на сушата тук. Тревата бе зелена, но не гъста и висока като в дома на леля и чичо.

След като благодари на шофьора и метна сака ми на рамо, Кав хвана ръката ми и ме поведе към вратата. Той ме пусна, за да бръкне в джоба си и да извади ключовете си, преди да отключи вратата и да я отвори, а аз за пръв път видях дома му.

Беше тихо. От вътре не идваха никакви звуци, което ме увери, че бяхме сами. Имаше мебели, но не бяха много. Не изглеждаше особено обитаем. Надеждата ми, че ще науча нещо повече за Кав от дома му, бързо се изпари.

— Прекарваш ли много време тук? — попитах тихо, когато преминах прага и не видях нищо, което да крещи „Кав живее тук“.

— Най-вече между различните проекти, или когато снимаме в студио. Купих я напълно обзаведена, затова, така да се каже, се нанесох наготово.

Мебелите в испански стил също не ми крещяха „това е Кав“, затова предположих, че ще науча повече за него от самия него, отколкото от къщата, която бе купил напълно обзаведена и която очевидно не бе променил дори малко.

Този мъж все още бе загадка. А аз исках цялата история, при това не само заради мен. За да му се доверя отново, имах нужда да го разбирам.

Обиколката ми беше къса, преди той да ме поведе по дългия коридор към това, което предположих, че е главната спалня. Огромното легло с четири колони ми напомни за Белиз. Колко други жени са били завързвани върху него досега? Кав не беше евнух, затова бих била идиотка да мисля, че съм първата. Но можех да съм последната.

Мисълта се материализира в ума ми, сякаш отникъде. Натам ли се бяхме запътили? Към Завинаги? Преглътнах шока си, тъй като, честно казано, когато се замисля за бъдещето, винаги си представях, че Кав е част от него.

Той пусна сака ми на пейката в долната част на леглото.

— Изморена ли си?

Бързо направих проверка на тялото и ума си, докато обмислях въпроса му. Бях изтощена… физически, умствено и емоционално… след нощта, която бях преживяла. Като се започне от залата за боулинг, през отвличането, до дългия полет.

— Малко.

— Защо не опиташ да поспиш няколко часа? Трябва да се обадя на продуцента си и да взема програмата на сцените, чийто звук трябва да презапишем, а след това ще ти покажа останалата част от къщата и ще си поръчаме нещо за ядене.

Погледнах към него.

— Да презапишете звука?

— Дам. По мнение на продуцента, близкият микрофон е дал дефект, трябва да презапишем гласа ми в последните сцени на филма. Затова трябваше да се върна тук. Записваме утре.

Всичките тези неща свързани с Холивуд ме очароваха. Никога не бях имала идея как се правят филмите.

— Значи ще ходиш да се мотаеш с известните хора? Другите известни хора — бързо се поправих, защото макар за мен Кав винаги да е бил обикновен мъж, за останалата част от света, той беше наистина голяма работа. Особено за женската част от света.

— Все още не. Просто трябва да науча по кое време ще снимаме, за да не закъснея. Искаха да го направим преди няколко дни, но им казах да го отложат.

— Защото вече си планирал отвличане? — Тонът ми бе по-скоро сух, отколкото обвинителен.

Кав се опита да пребори усмивката си, но не успя.

— Нещо такова. Казах им, че имам планове, които не мога да отложа.

Не бях сигурна дали бих могла да извъртя очите си по-силно.

— Обзалагам се — прозях се и погледнах към леглото.

— Лягай, скъпа. Ще съм тук, когато се събудиш. С храна. Как ти звучи?

Сън и след това хапване? Да, моля.

— Перфектно.

Той се наведе и ме целуна по челото.

— Почини си.

След като затвори вратата след себе си, аз се съблякох и се плъзнах между копринено меките чаршафи, които бяха на докосване като хладно одеяло.

Аз съм в леглото на Кав. В къщата на Кав. В града на Кав. Беше нереално.

Но това не ме спря да заспя само след минута.