Мегън Марч
Порочна любов (28)

Глава двадесет и осма

Кав

Всичко, което исках, бе да остана в леглото, обвит около Гриър, и да изключа целия свят, но непрестанното вибриране на телефона ми го правеше невъзможно.

Грабнах го от таблата и се намръщих на дисплея. Беше Бенър. Запазих номера й в нощта, в която си препратих съобщението от телефона й в бара, преди операция „Отвлечи Гриър“. Сигурно бе успяла да възстанови съобщението, след като бе намерила номера ми. Хич не бях изненадан от находчивостта й.

— Ало?

— Исусе, мислех, че никога няма да вдигнеш проклетия си телефон, Гриър все още е без нейния, а точно сега се развихря невъобразима лайняна буря.

Мамка му! Какво пък сега?

— Какво става?

Гриър обърна лице към мен, обвила ръце около възглавницата, а клепачите й бяха натежали от съня.

— Тази сутрин са открили тялото на чичото на Гриър. Отведоха Крейтън за разпит и Гриър трябва да си домъкне задника у дома на момента.

Мамка му!

— Какво става? — попита Гриър, прозявайки се.

— Ще сме там след пет часа или по-малко.

— Най-добре е да е така, защото ако Крейтън мислеше, че щуротиите на Гриър прецакват бизнеса му, това лайняно шоу ще е напълно на ново ниво.

Можех да си представя. Исусе!

— Ще бъдем там. Благодаря за обаждането.

Затворих на Бенър и се обърнах към Гриър.

— Имаме проблем.