Мегън Марч
Порочна любов (19)

Глава деветнадесета

Кав

Да гледам Гриър как стои на високото столче в кухнята ми, отпивайки шардоне, докато аз прелиствам менюто с храна за поръчка и обсъждаме какво да си вземем, бе нещо, за което мечтаех от години.

Най-после имах чувството, че мога да й предложа стандарта, на който бе свикнала. Бях толкова далеч от мъжа, който живееше в апартамент от тридесет и седем квадратни метра, с повече петна от влага по тавана, отколкото боя по стените. В онези дни можех да прочета в погледа й… „Защо той не иска да ме покани в дома си?“. Защото домът ми не беше нещо, с което можех да се гордея, и не исках Гриър да ме види такъв. Гордостта бе опасно нещо, но когато бе единствено, което имаш, беше всичко.

Решихме да си поръчаме от всичко, което имаше в менюто с тайландска храна, и аз се обадих.

— Тридесет минути — казах, след като затворих слушалката, а стомахът на Гриър изкъркори отново. — Ще издържиш ли?

Тя отпи още една глътка от виното си и кимна.

— Разбира се. Обаче не мога да обещая, че няма да съм пияна, докато дойде храната. — Тя вдигна почти празната си чаша към мен и аз взех бутилката, за да й сипя още. — Празен стомах плюс алкохол и знаем какво може да се случи…

— Това невинаги е нещо лошо. — Харесваше ми идеята Гриър да е достатъчно пияна, че да загърби задръжките си, но все още достатъчно на себе си, че да знае точно какво прави.

— Помислих си, че ще го кажеш.

Сипах си шотландско уиски и вдигнах чашата.

— Защо така?

— Защото вече обмисляш как ще ме чукаш тази нощ.

Тя хич не си мереше думите.

Отпих от уискито.

— Не грешиш.

— Е, тогава как ще бъде? — Тя повдигна едната си тъмна вежда. — Как ме желаеш, Кав?

Тази нощ не исках нищо лудо. Просто я исках под себе си в собственото ми легло, както си го бях представял години наред. Изречено на глас щеше да звучи прекалено сантиментално, затова казах:

— Предполагам, че ще се наложи да изчакаш, за да видиш. Първо храната.

* * *

Отново се влюбвах в нея. И не бе вторият път. Или пък третият. Дори не четвъртият. С Гриър това се случваше непрестанно. В Белиз се влюбих в нея, когато пиехме маргарити и след това, когато ме ужили медузата. Тази вечер беше над подноса с тайландска храна и моята супа „Том Юм“.

След като наслагахме остатъците в кутии и ги пъхнахме във фризера, аз я заведох в развлекателната стая. Тя може да очакваше нещо разгулно и порочно, но аз исках една нормална вечер. Такава, каквато никога досега не бяхме имали. Отворих менюто с филмите и й подадох дистанционното.

— Избирай, скъпа. Какво ти се гледа?

Гриър погледна надолу към дистанционното и после обратно към мен.

— Наистина ли? Ти си от мъжете, които дават дистанционното си? С какво заслужих това?

— Тихо! — Притиснах устни към нейните и започнах да я избутвам назад, докато тя не падна върху луксозния, покрит с кожа сив диван. — Още една остроумна забележка и отнемам правото ти на избор над филмите.

Гриър притисна дистанционното до гърдите си.

— Няма начин, по дяволите. Не можеш да си го вземеш. Не всеки ден имам шанса да гледам твоите филми заедно с теб.

Примигнах при думите й.

— Нали няма наистина да избереш мой филм?

Самодоволната й усмивчица бе прекалено сладка, че да не целуна устните й. Когато се отдръпнах, тя бе повдигнала едната си вежда.

— Ще бъда добра и ще играя честно. Кой от твоите филми си си представял, че гледаме? Кой от тях искаш да видя? И не смей да ме лъжеш, като кажеш, че не си си го мислил.

Взех дистанционното и започнах да прехвърлям списъка с филми, без дори да съм сигурен, че този, който търсех, е в тях. Когато натиснах на заглавието, Гриър опита да грабне дистанционното, но аз го задържах далеч от нея.

— Не е честно. Казах твой филм.

Натиснах „Старт“ и съраунд системата около нас оживя.

— Каза, че искаш онзи, за който съм си мислил най-много, че искам да видиш. И точно това ще получиш.

Гриър ме погледна, а изражението й бе осветено от големия екран.

— Ти дори не участваш в този филм. Това не е ли екшън филма на Брус Пит?

Пъхнах дистанционното отстрани на дивана и обвих ръка около раменете й, притискайки я към себе си.

— Тогава предполагам, че трябва да гледаш наистина отблизо, защото знаеш ли онзи момент в края на последната третина на филма, в който се вижда голия задник на Брус Пит? Не е неговият задник. А каскадите по време на целия филм? Не ги прави той.

Лицето й се обърна към мен, а изражението й бе истински шокирано.

— Жените полудяха от тази сцена със задника му! Бил си ти? — удивление изпълваше думите й.

— Ще пусна на пауза надписите накрая, за да видиш добре името ми.

Очите на Гриър се разшириха още повече.

— Няма. Начин. Това е лудост. Този филм излезе само шест месеца след като ти…

Вълнението й се стопи, но аз знаех, какво щеше да каже… шест месеца след като бях напуснал Ню Йорк. Сега бе удобен момент да й разкажа за началото на кариерата си в кино индустрията.

— Това беше първата ми работа като каскадьор. Появих се в Холивуд почти без пукната пара и без да познавам абсолютно никой. Наех си стая за по-дълъг престой в мотел, който беше известен с това, че е евтино място, където проститутките водят клиентите си, и за смотаняци, които не могат да си стъпят на краката. Мястото не беше никак лицеприятно. Имах само няколко хилядарки и знаех, че ще се изпарят много бързо. Нуждаех се от работа и приех няколко странни длъжности зад сцената. Най-вече общ работник, такива неща.

Началните надписи на филма започнаха и Гриър грабна дистанционното, пускайки филма на пауза.

— Продължавай. Искам да чуя това.

— Ами, заговорих се с един от техниците зад сцената за това дали наоколо има фитнес, където няма да ми струва един крак и една ръка, за да се запиша, и тогава той ме попита защо, по дяволите, работя като общ работник, след като с лекота бих могъл да бъда каскадьор, стига да не се боя да строша една-две кости. Каза ми, че имам правилното телосложение за това.

— И после какво стана?

Ентусиазмът на Гриър да чуе историята от миналото ми ме накара да продължа да говоря.

— Срещнахме се в един фитнес и потренирахме и той ми каза, че не би се изненадал, ако започна кариера като каскадьор, и че вероятно биха поискали от мен да бъда дубльор за нечие тяло по време на снимките. Той ме взе под крилото си и така започна всичко. — Кимнах към филма, който стоеше на пауза на екрана. — И това бе първата ми работа. Не очаквах да бъда и дубльор на тяло, но когато Брус стигна до онази част от филма, той каза, че няма начин, и че бил прекалено стар, за да се занимава с такива простотии. Аз така или иначе правих каскадите му, затова той ме замъкна при режисьора.

Затворих очи за миг, припомняйки си момента, и преправих леко гласа си, докато повтарях думите, които Брус бе казал в онзи ден на режисьора.

— Искате задник? Снимайте този. Жена ми няма да повярва, че е моят, но като изберете правилния ъгъл, останалата част от света ще повярва.

Гриър избухна в смях до мен.

— Няма начин! Сериозно ли?

Аз също се засмях.

— Да, напълно сериозно. Ето как милиони жени се влюбиха в задника ми, а дори не знаеха, че е моя.

Гриър се наведе и потърка лице в шията ми.

— Щяха да се влюбят още по-силно, ако знаеха, че задникът върви в комплект с мъж, който е много по-млад и много по-секси от Брус Пит. — Ръката й се прокрадна и грабна дистанционното. Филмът започна на мига. — Сега не ме карай да чакам повече. Дай да видя този задник.

Грабнах дистанционното обратно, само за да й докажа, че мога.

— Може да гледаш каквото пожелаеш, скъпа. Този задник е целият твой.

Гриър прехапа долната си устна, оставяйки я бавно да се изплъзне от захапката й.

— Наистина ли е мой?

— Няма да ти дам да го заковеш, но, да, скъпа. Твой е.

— Да го закова?

Поклатих глава.

— Ах, невинното ми момиче. Гледай филма.

— Ще проверя това в Гугъл веднага щом си върна телефона.

— Направи го, скъпа. А сега гледай.

Гриър настояваше да описвам всяка сцена от филма, в която участвах, и аз се подчиних. Може би това бе най-забавното нещо, което бях правил… някога. Дори когато ме караше да пускам сцената със задника ми на бавен каданс… няколко пъти.

След седмия път тя се обърна към мен.

— Добре, още един път.

— Гриър! — Името й се изтръгна от устните ми като стон. Можех да понеса да гледам задника си само толкова.

Тя вдигна ръка.

— Чуй ме.

Въздъхнах и зачаках да продължи.

— Изправи се. И, сещаш се… свали си гащите. Искам да ги сравня един до друг.

— Майтапиш се.

Изражението й бе дяволски сериозно.

— Като ме гледаш, изглежда ли ти да се майтапя, Холивуд?

Потърках горната част на носа си и поклатих глава.

— Сериозно?

— Моля тееее.

Изправих се и погледнах надолу към нея.

— Сериозно?

Гриър кимна бързо с глава, приличаше на най-сладкото и най-развълнуваното човече с клатеща глава на планетата.

Какво ли не бях готов да направя за тази жена.

— Добре, но не е като да не си виждала задника ми и преди — обърнах й гръб и посегнах към копчетата на дънките си.

— Знам това, но сериозно, не мога да пропусна възможността. Ще предам женската част от човечеството, ако пропусна подобна възможност.

Погледнах през рамо към нея и едно бе адски сигурно, тя не гледаше лицето ми.

— Невъзможно.

— Хайде, стига се моткай. О, чакай! Приближи се първо до екрана.

Поклатих глава, мислейки си как отплатата щеше да бъде забавна, пристъпих към екрана и пуснах дънките си, които се свлякоха надолу.

— Ризата, Кав.

С една ръка издърпах ризата си нагоре.

— Жено, когато те докопам…

— Шшшт. Тук се наслаждавам на гледката.

Минаха няколко секунди, преди да обърна глава и да видя какво прави тя. Гриър се изправи и тръгна към мен, местейки очи от екрана към задника ми.

— Е, проклета да съм. Това е най-страхотният задник, който съм виждала.

И преди да осъзная какво е намислила, тя хвърли нещо към мен. Примигнах, когато почувствах ръба му да се удря в дясната ми задна буза.

— Какво, по дяволите… — Погледът ми се стрелна към Гриър.

Тя наведе глава, а ръката й бе притисната към устата й, докато се кикотеше.

— Трябваше да видя дали ще успея да залепя монета за него.

— Къде намери…

Тя кимна с глава към дивана.

— Между възглавниците. Приех го като знак.

Вдигнах панталоните си и пуснах ризата си, преди да се обърна и да се хвърля към нея. Гъделичкайки я, аз я бутнах на дивана, покрих я с тялото си и запечатах смеещите й се устни с целувка. Когато най-после се отдръпнах, погледнах в тъмните й, блестящи от смеха очи.

— Мамка му, Гриър, обичам това.

Очите й се разшириха и лека усмивка изви устните й. Тя плесна с две ръце задника ми и го стисна.

— Аз също.