Мегън Марч
Порочна любов (14)

Глава четиринадесета

Гриър

В единия момент се дърпах, застанала срещу Кав и решена да го накарам да изпита поне частица от това, което бях изживяла, докато бях в проклетия сак, а в следващия се оказах по корем на коленете му, докато той смъкваше късите ми шорти за спане.

Нямах време да реагирам, преди ръката му да влезе в контакт с дупето ми с шумно плясване. Поех си дъх да изкрещя, но звукът не стигна до устните ми.

Той нанасяше плесница след плесница по задника ми и аз забравих абсолютно всичко друго, с изключение на плесниците на ръката му. Концентрирах се върху болката, върху паренето, имах нужда от още.

Как бе възможно това да ме успокоява и да ме фокусира, вместо да ме накара отново да изпадна в заслепяващ гняв?

Размърдах се в скута на Кав, но този път причина бе нарастващата топлина между бедрата ми.

В мен имаше нещо сбъркано. Не би трябвало да реагирам така.

Но не ме интересуваше. Обичах начина, по който той взимаше нещата в свои ръце и не искаше позволението ми. Кав ми даваше нещо, което не знаех, че ми е нужно до този момент.

С последните няколко плесници аз се извих към ръката му. Търсеща. Нуждаеща се. Как бе възможно да забравя за всичките му предателства в мига, в който той постави ръце върху мен?

Без значение дали щях да го призная на него, или не, щях да го призная пред себе си… той ми липсваше. Всичко в него. Защо копнеех за порочността му? Затова ли никога преди не съм била задоволена в сексуалните си връзки? Защото имах от тази… порочна малка добавка? Или е защото просто съм имала нужда от Кав?

Извих се назад, очаквайки още една плесница, но вместо това, дланта му докосна леко дупето ми, мачкайки кожата ми. С всяко стисване на ръката му горях все по-силно. Когато пръстите му се плъзнаха между бедрата ми, знаех какво точно ще намери там, и ги разтворих по-широко.

Безсрамна, исках да види колко влажна съм за него в този момент. Исках моя мъж да знае колко отчаяно се нуждая от него, колко отчаяно искам да ме изпълни с пръстите си, а след това и с члена си, да ми помогне да прогоня объркването и раздразнението от последните няколко дни.

Исках да забравя всички бомби от истини, които Крейтън бе пуснал над нас, и да се върна към онова, което бяхме един за друг преди сутринта в Белиз. Исках всички неща, които му бях казала, че желая… тези, които в действителност имах в онези дни.

Можеше ли някога да се превърнат в реалност? Или е обречено да не са повече от фантазия?

Когато Кав плъзна пръст по влагата ми, знаех, че това не е фантазия. Това бе реално и имах нужда от него. Веднага.

Отворих уста, за да го моля, но Кав дръпна шортите ми нагоре, завъртя ме и ме настани на седалката до него.

Вратата на пилотската кабина се отвори.

— Готови сме да излитаме, г-н Уестман. Моля, закопчайте предпазните колани.

Пилотът не направи зрителен контакт с никой от нас и бях благодарна за това. Лицето ми пламна, като се замислих на какво щеше да стане свидетел пилота, ако Кав не бе достатъчно бърз, че да ме сложи на съседната седалка.

Когато Кав закопча колана ми, самолетът започна да се издига. Ръцете ми все още бяха завързани зад гърба ми.

— Ще те пусна, веднага щом излетим, ако се държиш прилично.

Повдигнатите му вежди вече не ме караха да искам да го ударя. Точно сега имах друго наум.

— Не ме е грижа дали ще остана завързана, докато правиш така, че изживяването да си заслужава.

Лека изненада премина през лицето му, но не продължи дълго, и след миг в очите му блесна потисната страст.

— Искаш да се погрижа за малкото ти котенце? Да те накарам да свършиш? Върху пръстите ми, върху лицето ми, върху пениса ми?

Размърдах се на седалката, притискайки силно бедрата си едно към друго, за да успокоя болката.

— О, скъпа. Полетът ще е доста дълъг, затова бъди сигурна, че ще те взема по всеки начин, по който пожелая.

— Къде…

Кав притисна пръсти към устата ми, за да ме накара да замълча.

— Без въпроси. — Той прокара палец по долната ми устна. — Сега смучи.

Той беше смел мъж, имайки предвид, че само преди миг се опитвах да го захапя. Но бе предвидил правилно, че точно сега не искам да хапя пръста му. Щях да го използвам, за да разпаля страстта му, както той бе разпалил моята. Щеше да изгуби ума си от нужда към мен. Освен това исках пръста му непокътнат, за да може, докато ме чука, да ми помогне да свърша.

Алчност? Кой го бе грижа. Аз бях тази, която бе отвлечена и прекара няколко ужасяващи минути от живота си, изпитвайки неимоверен страх. Заслужавах няколко оргазма, с които да ми се реваншира. Разговорът ни можеше да почака. Точно сега исках само Кав. По-късно може би още ще искам да го убия, но не и в този момент.

Засмуках пръста му в устата си, гъделичкайки го с езика си, стискайки го с устните си и леко гризвайки го със зъби. Докато се гледахме в очите, без думи му дадох обещание. Свали въжетата или недей… все още ще те желая.

Кав посегна с другата си ръка и обгърна гърдата, покрита единствено от меката материя на фланелката ми. Ледена тръпка премина през кожата ми, когато стисна зърното ми и го завъртя.

Стон се откъсна от устните ми и се притиснах към докосването му. Не казахме нито дума, докато капитанът съобщи, че можем да махнем коланите си.

Кав отключи своя и моя колан, преди да ме дръпне в скута си.

— Исусе, жено! Усети както ми причиняваш.

Той притисна бедрата си към мен и аз потърках дупе в стоманената дължина на огромния му пенис.

— Искам го.

— Добре, защото смятам да те сложа на колене, да разкопчая ципа си и да ти помогна да го поемеш чак до гърлото си. След това ще те вдигна в скута си и ще те нанижа на члена си, докато не те изпълня изцяло.

Порочните му приказки винаги ме възбуждаха ужасно много.

— Какво чакаш? — попитах, а тонът ми бе дълбок и прелъстителен.

— Първо отново трябва да те вкуся.

Устните му смазаха моите и езикът му се гмурна в устата ми, без да чака покана. Кав се целуваше така, както правеше всичко останало… давайки всичко от себе си. Ръката му бе заровена в косата ми, накланяше ме така, както му харесаше. Простенах в устните му, обожавах нетърпението, което се излъчваше от него.

Най-после дръпна главата ми назад, а зелените му очи блеснаха, преди да каже:

— На колене, скъпа.

Кимнах, когато той ми помогна да се отпусна на пода, а плюшеният килим посрещна меко позата ми. Кав разкопча ципа на дънките си, сграбчи с ръка и извади пениса си. Когато се наведох надолу, косата ми падна около лицето ми, но със завързаните си ръце нямаше как да я отместя.

Кав хвана с една ръка гъстата ми коса и я нагласи зад раменете ми. Бях изложена на неговата милост и все пак никога не бях изпитвала такава мощ. Нуждата в очите му ме изгаряше и исках да му дам толкова, колкото исках да получа от него.