Мегън Марч
Порочна любов (13)

Глава тринадесета

Кав

Свалих сака на пода на самолета и посегнах към ципа. Беше като да вдигнеш капака на кошница, в която има пепелянка.

Гриър щеше да изпълзи от там жадна за кръвта ми. Това беше нотката на Карас в нея. И не можех да кажа, че не чаках с трепет битката, която ми предстоеше.

Тя не ме плашеше. Беше силна и красива, адски дразнеща, и не бих променил нито частица в нея. Но това не значеше, че не бих използвал всичко, което е на моя страна, за да си върна отново доверието й. Но нямаше да й го кажа, преди да стане наложително.

Много биха сметнали, че е нелогично да отвлечеш някой, за да си върнеш доверието му, но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки. А щом ставаше дума за Гриър, бях готов да сторя каквото се налага. Тя беше най-голямата ми награда и бях готов да се бия мръсно, за да получа това, което искам.

Коленичих и посегнах към ципа. Кого заблуждавах? Вече се биех по-мръсно, отколкото моето момиче някога е виждало. За момента единственият шум в кабината на самолета бе шумът от отварянето на ципа. Отворих сака и първото, което видях, бяха тъмните очи на Гриър да примигват срещу ярката светлина. Очевидно имах нужда малко практика за завързването на очите с копринен плат.

Щом спря да премига пред мен, лицето й доби решително изражение, когато се наведох към нея.

Грешен избор. Тя се хвърли напред, опитвайки да ме удари с глава. Избегнах нападението й и сложих длан на тила й, стисвайки дългата й коса в юмрука си.

— Уоу, скъпа. Имаш някои сериозни проблеми с гнева, върху които трябва да поработим.

Всички сме чували приказката за това „ако погледът можеше да убива“… сигурен бях за едно нещо, що се отнася до Гриър… точно сега тя искаше да ме нарани, и то много. Искра на вина проблесна в мен, задето я бях изплашил така силно, но побързах да я прогоня. Ако не си бе тръгнала от къщата в Белиз с брат си, нищо от това нямаше да бъде нужно.

Посегнах към възела на превръзката в устата й.

— Ще бъдеш ли добро момиче, за да мога да махна това?

Тялото й леко се успокои, а убийственият поглед изчезна.

— Приемам това за „да“. — След като развързах превръзката, измъкнах я от устата й и убийственият поглед се върна.

— Ти, копеле…

Запуших й устата по най-добрия начин, който знаех. След превръзката…

Нахвърляйки се върху устните й, взех това, което исках от нея. Почувствах се, така сякаш бях отново у дома. Мамка му, липсваше ми това. Тя ми липсваше. Толкова адски много. Напрежението, което ме измъчваше досега, изчезна, щом беше пак до мен.

Острите й зъби се впиха в устните ми силно и аз се отдръпнах назад.

— Отвлече ме! Ти си побъркан.

— Само защото брат ти те държи скрита от мен и трябваше да те измъкна незабелязано. Не се опитвах да те изплаша. Какво друго можех да направя? Да поискам позволението на брат ти ли? Не действам така.

Вдигнах я от пода, докато ръцете и краката й все още бяха завързани, и я отнесох към седалките в лявата страна на кабината. Сядайки в луксозното кожено кресло, аз я настаних странично в скута си. Имахме няколко минути, преди да излетим, затова трябваше да я настаня, преди капитана да забележи, че ръцете и краката й са завързани. Обаче на него му се плащаше, за да не задава въпроси.

Стиснах я силно и я притиснах към тялото си.

— Мамка му, липсваше ми, моето момиче. Как, по дяволите, да оправя нещата между нас, ако дори не мога да се доближа до теб? Ти си тръгна и нямах друг избор.

Последното, което очаквах, бе да видя сълзи в очите й, но те се появиха, замъглявайки тъмните й ириси.

— Но ти ме изплаши ужасно! Мислех, че съм отвлечена и ще бъда продадена на някой шейх!

Отметнах косата от лицето й.

— Мамка му, скъпа. Адски много съжалявам. Бих променил нещата, ако можех. Ако някой опита да те отнеме от мен, ще лъжа, ще мамя и ще убивам, за да си те върна.

Гриър сгуши лице в шията ми и зачаках някоя емоционална сцена. Вместо това усетих зъбите й до рамото си миг преди да ме захапе.

Преплитайки отново ръка в косата й, аз дръпнах леко главата й назад.

— Чуй ме! Кълна се в живота си, никога няма да позволя нещо да ти се случи. Преди три години знаеше, че не съм като никой от мъжете, които си познавала някога. Все още не съм. Но това, което знам, е, че ми принадлежиш, Гриър, и, мамка му, няма начин да позволя на брат ти да те скрие някъде, където да не мога да съм близо до теб. Има само един човек, на който имам доверие, че ще те защитава и… това съм аз. Винаги ще те защитавам.

Тя издаде звук, нещо средно между крясък и разранен вик, докато се бореше срещу мен.

Майната му. Щях да направя това, което ми идваше отвътре.