Илия Михайлов
Когато вали (2)

Моята причина

Виждал ли си някога как се строи къща? Как се поставят основите ѝ, за да бъде тя здрава и сигурна? Аз не съм. Но когато бях малък, имах детска играчка „Строител №4“. Беше сред любимите ми. Още тогава разбрах, че ако искаш това, което правиш, да бъде здраво и сигурно, трябва да му дадеш най-доброто начало.

В по-широк смисъл това правим и ние в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик. И особено колегите от Начален курс, които са всичко за своите ученици. Осъзнах това преди години, когато веднъж отворих случайно вратата на един от вторите класове и видях как колежката Таня Бельова преобличаше един малчуган, който беше прекалил с игрите в пресния сняг навън, а изпотената му тениска виновно лежеше простряна на парното, докато съучениците му тихо решаваха задачи.

Помня, че горе-долу по това време трябваше да водя Човекът и обществото в 3. и 4. клас. Децата не бяха свикнали с мъж учител и често ме наричаха „госпожо“. Затова и понякога се шегувам, че съм бил цели две години „госпожа“. Впоследствие постигнахме компромисен хибриден вариант и аз станах „госпожин“.

И днес мислех колко отговорна е работата на колегите с най-малките, след като влязох в 1Б клас на Ани Цурева. Когато чух как тези сладури групово изричат на глас, буква по буква, най-голямото колективно богатство, което имаме ние като българи — нашата азбука, нашето А, Б, и как малката Анелия рецитира разпалено стихотворение за светите братя Константин-Кирил Философ и Методий. И тогава сякаш разбрах как се е чувствал онзи незнаен монах черноризец през далечния IX в, докато е слушал първите славянски азбукарчета някъде в Преслав, Плиска или Охрид. Сякаш видях едва сдържаните сълзи на радост в добрите му очи и как дългата му бяла брада трепери от вълнение. И осъзнах за пореден път моята причина да бъда български учител днес — тук и сега.