Илия Михайлов
Когато вали (46)

Конец фильма

Ако си бил дете през 80-те години на миналия век, като мен, със сигурност си спомняш някое от онези красиви рисувани съветски филмчета, които единственият канал на БНТ тогава пускаше по това време на годината. В тях белобрад старец с красив червен костюм — Дед Мороз — изсипваше голям чувал, от който падаха снежинки и селото под него бързо побеляваше, потъвайки под дебели преспи пухкав сняг. Следваше финален надпис: „Конец фильма“.

Спомням си за това сега, когато вали. Забърсвам от време на време запотения прозорец на автобуса и се радвам на снега. Всъщност не вярвам, че това е просто сняг. Това са нашите надежди за по-добър живот, които обикновено се размножават активно преди Коледа. Нашите желания да стигнем там, накъдето сме тръгнали толкова отдавна. Нашите очаквания да намерим това, което цял живот търсим. И тук-там някоя плаха мечта, която почти е загубила вяра в себе си. Това са те — снежинките, които падат тихо върху нас. Именно те ни карат толкова много да обичаме това време от годината, в което всеки отваря сърцето си и проветрява старателно своя малък свят.

Не, не мисля, че това е просто сняг.