Харолд Робинс
Торбарите (23)

13.

Макс пристигна във форт Уърт да посрещне влака, с който трябваше да пристигне дъщерята на Джим Рийвс от Ню Орлийнс. Седна в бръснарницата и се огледа в огледалото. Лицето насреща не бе вече лицето на момче. Спретната черна брада умело маскираше високите скули. Така не приличаше на индианец.

Макс стана от стола.

— Петдесет цента за подстригването и двайсет и пет за подрязването на брадата.

Макс му подхвърли един сребърен долар.

Майк се откъсна от ъгъла на сградата, където се беше облегнал, и изравни крачка с него.

— Време е за влака — каза Макс. — Май трябва да се отправим към гарата.

Преди три и половина години бяха пристигнали една нощ във форт Уърт със седем хиляди долара в дисагите на седлата. Зад себе си бяха оставили две опразнени банки и два трупа. Но беше им провървяло. Никой от тях не беше разпознат. Обирите бяха приписани на „неизвестни лица“.

— Градчето си го бива — бе заявил възбудено Макс. — На влизане преброих таман две банки.

Рийвс вдигна поглед към него от стола в стаята на евтиния хотел.

— Край на това! — заяви той. Макс го изгледа.

— Защо? Струват ми се солидни.

Рийвс поклати глава.

— Така загазих последния път. Не знаех кога да спра. — Той мушна цигара в устата си.

— В такъв случай какво ще правим? — попита Макс.

Рийвс запали цигарата.

— Ще се огледаме за добра, законна работа. Насам има куп възможности. Земята е евтина, а Тексас расте.

Рийвс намери работата, каквато търсеше, в едно градче на около седемдесет километра южно от форт Уърт. Заведение с бар и зала за комар. За по-малко от две години стана най-влиятелната личност в града. После основа банка в съседство със салона, а малко по-късно се залови да купува земя. Носеха се дори слухове да го изберат за кмет.

Купи ранчо извън града, стегна къщата и се премести от стаите над бара. Малко след това отдели банката от заведението, което по това време Макс ръководеше, и я настани в сграда на главната улица. След по-малко от година хората започнаха да забравят, че някога е бил собственик на заведението, и мислеха за него като за местния банкер. Тихомълком той започна да забогатява.

Само едно му липсваше за дооформяне на почтения му образ. Семейство. Направи дискретни запитвания в Ню Орлийнс. Узна, че жена му е починала, а дъщеря му живее при майчините си родители. Изпрати й телеграма и в отговор получи друга, в която се казваше, че ще пристигне във форт Уърт на пети март.

Макс застана на перона и заоглежда слизащите пътници.

— Можеш ли да я познаеш? — попита го Майк.

— Джим ми я описа, но той не я е виждал от десет години.

Един по един пътниците се изнизаха, докато остана само една млада жена, оградена от няколко куфара и малък сандък. Тя оглеждаше перона. Майк погледна към Макс въпросително.

— Мислиш ли, че може да е тя?

Макс сви рамене.

Пристъпиха към младата жена. Макс свали шапката си.

— Мис Рийвс?

Усмивка на облекчение се появи на лицето на младата жена.

— Наистина се радвам да ви видя — каза топло тя. — Таман си мислех, че татко не е получил телеграмата.

Макс отвърна на усмивката й.

— Казвам се Макс Санд — представи се той. — Баща ви ме изпрати да ви посрещна.

Сянка на огорчение премина по лицето на момичето.

— Почти очаквах това — каза тя. — Десет години вече татко все не може да намери време от работа да се прибере вкъщи.

Макс разбра, че момичето не знае, че баща й е бил в затвора.

— Елате! — каза кротко той. — Запазил съм ви стая в хотел „Палас“. Ще можете да се поосвежите и наспите тази нощ. Чакат ни два дни път, затова ще потеглим чак утре сутринта.

Когато двадесет минути по-късно пристигнаха в хотела, за пръв път през живота си Макс бе влюбен.

 

 

Макс върза коня за стълба пред ранчото на Рийвс. Изкачи стъпалата и почука на вратата. Когато дъщерята на Рийвс му отвори, лицето й имаше уморен и измъчен вид, сякаш бе плакала.

— О, ти ли си? — приглушено каза тя. — Влез.

Той я последва във всекидневната. Протегна загрижено ръце към нея.

— Бети, какво се е случило?

Тя се изплъзна от прегръдката му.

— Защо не ми каза, че си избягал престъпник? — запита тя, без да гледа към него.

Лицето му се вкамени.

— Щеше ли да има някаква разлика?

Тя срещна прямо погледа му.

— Да! — отвърна тя. — Не бих се обвързала с теб, ако знаех.

— А сега — каза той, — след като знаеш, има ли значение?

— Да! — повтори тя. — О, не ме питай! Толкова съм объркана!

— Какво друго ти каза баща ти?

Тя се загледа в ръцете си.

— Каза, че не мога да се омъжа за теб. Не само поради това, но и защото ти си… ти си полуиндианец!

— И ти престана да ме обичаш?

Тя кършеше ръце, без да му отговори.

— Не зная какво да правя — промълви накрая тя.

Той я привлече към себе си.

— Бети, Бети! — заговори дрезгаво той. — Снощи по време на танца ти ме целуна. Каза, че ме обичаш. Оттогава не съм се променил.

Тя остана смълчана за миг, после се отскубна от него.

— Не ме докосвай! — каза рязко.

Макс я изгледа учуден.

— Няма защо да се страхуваш от мен.

Тя се сви, когато той посегна да я погали.

— Не ме докосвай! — повтори и този път страхът в гласа й бе така явен, че Макс нямаше как да не го долови. Без да проговори, той се обърна и излезе от стаята.

Препусна право към банката в града и влезе в задната стая, която служеше за кабинет на Рийвс.

Рийвс вдигна поглед към него от огромното рулетъчно бюро.

— За какъв дявол нахълтваш тук по такъв начин? — попита той.

Макс го изгледа.

— Не ми се прави на глупак, Рийвс. Достатъчно си обработил дъщеря си.

Рийвс се облегна на стола и се разсмя.

— Това ли било? — запита той.

— Малко ли е? — каза Макс. — Снощи тя обеща да се омъжи за мен.

Рийвс се наведе напред.

— Смятах те за по-умен, Макс.

— Вече няма значение, Рийвс. Отивам си.

Рийвс го изгледа продължително.

— Наистина ли си решил?

— Да! — кимна Макс.

— Ще вземеш ли негъра със себе си?

— Да! — повтори Макс. — След като получа нашия пай от парите.

Рийвс завъртя стола и извади няколко банкноти от касата зад гърба си. Хвърли ги на бюрото пред Макс.

— Заповядай.

Макс ги погледна, после изгледа Рийвс. Взе парите и ги преброи.

— Тук са само петстотин долара — каза той.

— Ти какво очакваш — запита го Рийвс.

— Във форт Уърт пристигнахме със седем хиляди. Само моят дял от тях е две и триста, а салонът също не е на загуба. — Макс взе готова цигара от бюрото на Рийвс и я запали. — Смятам, че на Майк и мен се падат поне пет бона.

Рийвс сви рамене.

— Няма да споря — каза той. — В края на краищата доста време прекарахме заедно, ти и аз. Щом така смяташ, толкова и ще получиш.

Той наброи парите върху бюрото. Макс ги взе и ги сложи в джоба си.

— Не вярвах, че ще се разделиш толкова лесно с тях.

Почти беше стигнал до бара, когато някой отзад го извика.

Бавно се обърна.

Шерифът и двамата му помощници пристъпваха към него с насочени револвери. Рийвс беше с тях.

— Какво има, шерифе? — запита Макс.

— Претърсете го! — каза възбудено Рийвс. — Ще намерите откраднатите пари в джобовете му.

— Откраднати! — възкликна Макс. — Той е луд! Парите са мои. Той ми ги дължеше.

— Остави револвера на мира! — заповяда шерифът и пристъпи предпазливо напред. Мушна ръка в джоба на Макс и измъкна пачка банкноти.

— Виждате ли? — викна Рийвс. — Какво ви казах!

— Ах, кучи сине! — избухна Макс.

Хвърли се към Рийвс. Преди да го достигне обаче, шерифът стовари дръжката на револвера върху главата му. Точно в този момент Майк погледна през прозореца на бара.

Рийвс пристъпи към Макс и го погледна.

— Знаех си аз да не се доверявам на мелез.

— Дигнете го, момчета, и го откарайте в затвора! — разпореди шерифът.

— Няма да е зле да прескочите до бара и да хванете приятеля му, негъра — подхвърли Рийвс. — Сигурно му е съучастник.

Майк видя как шерифът оглежда бара, преди да се насочи нататък. Без да се бави, се измъкна по задното стълбище и напусна града.

 

 

Рийвс яздеше по пътя за ранчото и си тананикаше. Чувствуваше се отлично. За пръв път не се страхуваше. Макс нямаше да проговори: само би си утежнил положението. А негърът беше избягал. Така е то, щом се запече положението, негрите винаги се чупят. Толкова бе завладян от мислите си, че не усети как бичът изплющя иззад дърветата и го свали от коня.

Изправи се на крака и посегна за револвера, но следващият камшик го изтръгна от пръстите му. Майк пристъпваше към него, а огромният бич бавно се навиваше около ръката му.

Рийвс изкрещя ужасен.

Дългият език пак изсвистя: Рийвс се завъртя и падна в праха. Изправи се на ръце и колене и започна да пълзи, после се вдигна на крака и направи опит да затича. Бичът го догони и се усука около краката му, събаряйки го отново на земята. Обърна глава и видя ръката на Майк, вдигната високо заедно с дългия черен бич.

Пак изпищя, когато бичът се усука около него като змия.

 

 

По някое време сутринта шерифът и помощниците му попаднаха на нечий труп край пътя. През нощта някой бе изтръгнал решетките от прозореца на единствената затворническа клетка и Макс беше избягал.

Единият от помощниците му пръв съгледа трупа. Той пришпори коня и погледна надолу.

Шерифът и другият помощник също дръпнаха юздите на конете. Дълго оглеждаха обезобразеното тяло. После единият от тях свали шапката си и избърса бликналата студена пот от челото.

— Прилича на банкера Рийвс.

Шерифът се обърна и го погледна:

— Бил е банкерът Рийвс. — И той си свали шапката и избърса потта. — Странно — продължи след малко, — но единственото, което може да нареди така човек, е затворнически бич, какъвто използват в Луизиана.