Марушка Р. Шабах
Копнеж

Не от дъжд е мокро лицето ми.

Не е морска бурята,

която брули в сърцето ми.

С тъжен поглед хоризонта поря,

но далече е морето, далече е …

Очи затварям и съм на брега.

Нежна пяна нозете ми гали

и шепот на вълни ме залюлява

в солени летни дни.

Топъл бриз косите ми сплита

И затворени спомени

като миди черупки отварят.

Гларус стреснато изкрясква

и всичко се стапя в мъгла.

Колко много тъга в копнежа

да се завърна

при спомена!