Марушка Р. Шабах
Мамо

Събувам обувките си пред познатата врата,

тихо като крадец на пръсти влизам.

В слепоочията ми пулсира очакване.

Часовник някъде тиктака,

а времето сякаш е спряло за мен.

Плахо и виновно отварям другата врата,

зад която някой вече се вълнува.

Ръце събират се в прегръдка.

Очи росят…

Мамо, аз се върнах!