Марушка Р. Шабах
По пълнолуние

Винаги по пълнолуние,

когато вълци страшно вият

при теб ще идвам като вещица —

с разкъсани дрехи, развети коси

и пламтящи очи

Ще те търся и ще те намирам.

Постелите ти ще подпаля

И ще те вдигна до чудни небеса,

та чак ще мислиш, че е сън.

На зазоряване

пияна от любов ще тръгвам.

Богиня,

вещица или видение —

аз винаги по пълнолуние

ще прогонвам съня ти.