Марушка Р. Шабах
Преди да падне завесата

Всеки ден по малко умираме,

всеки час нещо недовършваме

едни и същи сезоните гонят се,

а годините

се врязват в лицата ни.

Животът ни — самотна лодка

в океана на вечността

люлее ни шеметно

до началото на залеза.

В един последен наш час

глава назад ще обърнем.

И ще бъдем щастливи с изживяното,

или нещастни заради пропуснатото.

 

После тъмна завеса ще падне…