Кристофър Прийст
Островитяни (5)

Чеонер
Дъждовна сянка

Дело № КС 49284116, Отдел Криминални досиета,

Чеонерски градски народен съд

 

Казвам се Керит Сингтън и съм роден на остров Чеонер, в града със същото име. Мъж. На двайсет и седем години. Отговарям на описанието висок, добре сложен, тъмнокос, със сини очи, без лицево окосмяване. Ходя с леко накуцване, но не страдам от други недъзи.

Този разпит се провежда в Полициерския сеньорал на град Чеонер. Разпитът се провежда от сержант А. Капрал Б присъства в качеството си на независим полициерски свидетел. Интервюто се записва и ще му бъде направен препис от сержант А.

Нямам оплаквания от отношението на полициерите от ареста ми насам.

Не ме представя законен защитник, но ми бе дадена възможност да бъда представян про боно от член на Прокураторския отдел на град Чеонер, която отказах. Намирам се в добро умствено и физическо здраве и давам тези показания доброволно и по свое собствено съгласие, а не по силата на чужд натиск.

Разбирам, че срещу мен е предявено обвинение в убийство и показанията ми могат да бъдат представени в съда като доказателство.

Поискаха от мен да опиша миналото си отпреди ареста ми.

Роден съм на Дъждовна сянка [Чеонер]. Имах двама братя и една сестра, но единият от братята ми умря, когато бях още малък. Ходех на училище в големия град на Дъждовна сянка [град Чеонер]. Наистина бях много щастлив в училище и мисля, че се справях добре. Ползвах се с популярност сред другите момчета. Всичките ми учители говореха добре за мен и с готовност ще дойдат в съда, за да свидетелстват за това.

Имах някои дребни неразбирателства с по-големите момчета, които винаги ме закачаха. Отричам да съм се забърквал в неприятности. Отричам да са ме обвинявали в кражбата на вещи от трима други ученици и един учител. Отричам да съм участвал в произшествие, при което на друго момче се наложи да посети болницата. Отричам, че е трябвало да напусна училище по-рано.

Мама и татко винаги са ме обичали, макар че след като татко замина да живее на Червена джунгла [Мурисей], не го видях повече.

След като напуснах училище, прекарах много време в търсене на работа, но никой не искаше да ме наеме. Накрая си намерих работа като матрос на един от фериботите, който пътува между Дъждовна сянка и Червена джунгла. Харесвах тази работа, но никога не ми докарваше много пари. Вършех каквото ми попадне за допълнителни пари. Отричам да съм участвал в престъпления. Признавам, че понякога предавах съобщения за други хора и пренасях в себе си вещи на пътниците на ферибота, ако не желаеха да претърсват багажа им. Отричам да съм изкарвал пари с такава работа. Съгласен съм, че понякога печелех допълнително пари в брой по начини, които нямам желание да описвам.

[На задържания (КС) е показана разпечатка от Мурисейския полициерски сеньорал, като на сержант А. се налага да му я прочете.]

Съгласен съм, че имам криминално досие, но ще заявя под клетва, че всичките ми деяния са били дребни прегрешения, извършени или от други хора, или след като съм се забърквал с други хора, извършили прегрешенията в мое отсъствие. Не са свързани с насилие, с изключение може би на едно-две от тях, които са. Отричам някога да съм нападал физически представител на полициерските сили. Не нося нож или друго оръжие. Признавам, че веднъж срещу мен имаше обвинение в притежание на автоматичен пистолет, но за това ми деяние имаше причини и бях освободен. Отричам, че оръжието беше мое.

Не мисля, че полициерите се опитват да ме превърнат в жертва или да ме сплашат. С мен се отнасяха добре, даваха ми храна и напитки три пъти дневно, разрешено ми е да се упражнявам на двора и досега на полициерите в този участък не се е налагало да ме наказват.

Съгласен съм, че съм бил на Бавен прилив [Нелкий] и Ледовит вятър [Гурн], но не останах дълго на никой от двата острова. Във всеки случай работех на ферибот, което значи, че съм се озовавал на много острови и не помня имената на всичките. Отричам да съм се сприятелявал с някого на Бавен прилив. Съгласен съм, че полициерите на Ледовит вятър ме разпитваха.

Имам приятели, които са пътешественици. Имам приятели, които са известни на полициерите като улични пияници. Никога не съм бил пътешественик или уличен пияница. Моите приятели пътуват из островите и съм съгласен, че понякога са ме виждали с тях. Съгласен съм, че тези приятели са известни с това, че употребяват упойващи вещества и че всички те са прекарвали време в затвора. Не мога да ви кажа имената на тези приятели, понеже или не ги знам, или вече съм ги забравил. Един от тях се казваше Мак. Самият аз никога не съм бил в затвора.

[На задържания (КС) е показан рапорт за задържане от Мурисейски затвор четвърта категория и той отрича рапортът да се отнася до него. Сержант А. му го прочита, но задържаният (КС) твърди, че трябва да се отнася за някой друг със същото име.]

Когато отидох на острова, известен като Ледовит вятър [Гурн е част от групата Хета], който се намира доста далеч от Червена джунгла, но беше по курса на ферибота, на който Работя, не възнамерявах да убивам никого. Не ми достигаха пари и един приятел ми даде известна сума. Похарчих ги за храна и за дрехите, които носех, когато бях арестуван. Отричам да съм откраднал тези дрехи. Парите, които намериха в мен са мои. Това не са парите, които моят приятел ми даде, а съвсем други пари.

Съгласен съм, че опитах някои от хапчетата, които приятелите ми носеха в тях, но това бяха лекарства за главоболие. Имам много проблеми с главоболия и причерняване. Приятелите ми често ми помагат, като ми дават по нещичко за болката. Освен това изпихме по няколко алкохолни питиета, а аз самият изпих няколко. Прекарвахме си добре и се смеехме чудесно и не бях сърдит на никого. Не ми е причернявало отново този ден или по което и да е време, когато беше извършено нарушението. Ясно си спомням какво се случи и ви казвам искрено, че говоря истината.

Преди да бъда арестуван, никога не бях чувал за човек на име Акал Дрестер Комисах. Никога не съм срещал Акал Дрестер Комисах. Никога не ми е правил каквото и да е. Никога не съм имал вземане-даване с него. Не му бях сърдит за нищо. Не му дължах никакви пари. Преди онази нощ не съм го виждал. Сега вече зная повече за него. Казаха ми, че е бил някакъв вид изпълнител. Мисля, че е бил актьор, но никой не иска да ми го разясни. На сцената е използвал името „Комис“.

Съгласен съм, че по време на смъртта му се намирах в театъра. Отричам, че съм влязъл вътре, без да си платя. Някой от приятелите ми трябва да е платил, защото мисля, че работеше в театъра. Съгласен съм, че отидох зад кулисите.

Не зная как намерих стъкления лист. Някой от моите приятели трябва да ми го е дал. Трима от приятелите ми ми помогнаха да го пренеса. Аз им казах къде да го отнесем. Идеята беше само моя. Нося цялата отговорност за случилото се.

Бях сърдит на господин Комисах, но вече не си спомням защо. Може да се е заяждал за нещо с мен, но не зная защо. Не, няма как да съм пренесъл стъкления лист сам. Беше голям, прекалено голям, за да го нося сам. Да, силен съм, но не чак толкова. Не е истина, че го носих сам, но казах на другите, които ми помагаха, къде да го отнесем. Вдигахме много шум, но никой не ни чу, защото публиката се заливаше от смях и свиреше музика. Беше оркестър, не на запис.

Не, не мога да си спомня коя мелодия изпълняваха. Да, сега си спомням мелодията, която изпълняваха. Нарича се Морето протича край нас. Мелодията ми е позната, защото ми е една от любимите. Разпознах я от записа, който ми пуснахте, но не можех да си спомня как се казва, докато не ми напомнихте.

Аз казах на останалите да пуснем стъкления лист върху господин Комисах. Да, успяха да ме чуят през шума от музиката. Точните ми думи бяха: „Да убием негодника.“ Сигурен съм, че това бяха точните ми думи. Да, сигурен съм. Може да съм го нарекъл по друг начин, нещо по-обидно. Не си спомням какво точно казах. Съгласен съм, че вместо това може да съм употребил „този задник“. Да, сигурен съм в това. Да, използвам и двата начина, за да описвам хората, които не харесвам. Често употребявам думи, които не бива да се казват.

Намирахме се на мястото над сцената, където има много въжета и разни други неща. Не мога да си спомня как се качихме там горе. Мисля, че се покатерихме. Качих се пръв, а приятелите ми ме последваха. Не мога да си спомня как вдигнахме стъкления лист горе. Мисля, че вече си беше там. Не зная защо беше там. Да, може да е бил в задния двор на театъра и да сме го отнесли горе. Мисля, че се покатерихме по въжетата. Щом казвате, че е имало стълба, значи си спомням, че се покатерихме по нея. Последвах приятелите си нагоре по стълбата.

Знам единствено, че когато достигнах до върха й, те вече бяха там със стъкления лист. Да, носех ръкавици, поради което пръстовите ми отпечатъци не са намерени по стъклото. Да, винаги нося ръкавици, когато съм с приятелите си. Не зная защо. Не, сега тези ръкавици не са у мен.

Не мога да си спомням защо исках да убия господин Комисах. Не мисля, че възнамерявах да го сторя. Просто се забавлявахме. Беше нещо като шега. Хората в публиката се смееха. Задържахме стъклото, докато господин Комисах не се озова под нас. После казах думите, които току-що ви предадох, и го пуснахме.

Не мога да си спомня как избягахме от театъра. Доколкото ми е известно, никой не ме забеляза. Помня как тичах по пътя. Никой не ме гонеше. Не мога да си спомня накъде тичах.

Вероятно тичах обратно към кораба, на който работех. Повече не видях приятелите си и не мога да си спомня имената им. Мисля, че бяха от Ледовит вятър. Мисля, че някои от тях бяха от Червена джунгла, но вече не съм сигурен. Да, освен това бяха и от Бавен прилив. Всички бяха на моя възраст или по-големи. Приличаха на островитяни, не на посетители.

Не, не говоря на наречието на хората от Ледовит вятър. Не, никога не съм бил на Ледовит вятър. Никога не съм посещавал град Омхуув. Да, фериботът, където работех, понякога акостираше в Омхуув. Да, разпознавам думите Тиатер Шокаптайн, но не зная какво означават. Да, означават Театърът на морския капитан. Това е театърът, където отидох, където убих господин Комис. Определено ви казвам истината.

Бях развълнуван от стореното, но не говорих с никой за него. Видях, че го споменаха по телевизията, и по това време всички вече знаеха. Продължих живота си и бях забравил напълно за случилото се, докато не ме арестуваха. Много съжалявам за онова, което направих. Не исках.

Тези показания са продиктувани от задържания (КС) в присъствието на двама представители на Чеонерския полициерски сеньорал и транскрибирани от сержант А, полициерът, извършил ареста. Прочетени са на задържания Керит Сингтън и всички необходими поправки и добавки са съобразени с неговите инструкции. Сложил е подписа си на всяка страница от този препис, а най-отдолу е сложил своя знак.

 

 

Екзекуцията на Керит Сингтън, убиеца на пантомимния артист Комис, беше извършена тази сутрин в 6:00 сутринта посредством гилотиниране в Чеонерски затвор първа категория. На екзекуцията му в качеството си на свидетели присъстваха дванайсет доброволци, а смъртта му бе потвърдена и удостоверена в 6:02 ч. от дежурния лекар на затвора. Всички процедури по обжалването и съобразяването със смекчаващите вината обстоятелства бяха приложени с извънредна добросъвестност. Сингтън направи пълни самопризнания за престъплението, а по време на процеса бяха изслушани свидетели, които потвърдиха показанията му. Апелационната жалба за помилване в последния момент до Сеньора беше отхвърлена.

Гуден Хере, комендантът на затвора, заяви пред репортерите пред портала на затвора: „С екзекуцията на този зъл млад мъж целият Архипелаг на сънищата се отърси от един свой страх. Екзекуцията беше изпълнена по всички правила, с вещина и при хуманни условия, а целта й е да даде повод за размисъл на евентуални други нарушители.“

Сингтън е роден на Чеонер и получава образованието си в Чеонерската техническа гимназия. Родителите му се разделят, докато все още е дете. Започва живота си на престъпник в юношеска възраст и извършва много други нарушения, някои безчестни, но повечето в рамките на дребното насилие, обикновено заедно с негови съучастници. Прекарва доста време по затворите, но след като си намира работа в Мурисейската търговска флота, нарушенията му като че ли намаляват значително.

Убийството на изтъкнатия пантомимен артист Комис, извършено от Сингтън, се случва по времето когато господин Комис изнася представление на сцената на Тиатер Шокаптайн на остров Гурн, част от групата Хета. Керит Сингтън извършва убийството в съучастничество с още трима души, но самоличността на тези хора така и не е установена. Известно е, че Сингтън е бил техен главатар. И четиримата са били пристрастени към опиатите, а във въпросната вечер са били силно опиянени под влиянието на алкохол. По време на процеса присъстващи сред публиката свидетелстваха, че са видели Сингтън да бяга от театъра след престъплението.

Полициерските сили все още издирват съучастниците на Сингтън, за които се вярва, че идват от Гурн или от някъде другаде от групата на островите Хета, или от Мурисей. Съществува и установена връзка с Нелкий, но от полицерията ни съобщиха, че вече не провеждат разследване там.

 

 

Откъс от Доклада по съдебното разследване на убийството на Акал Дрестер Комисах, от Сеньор Путар Темпер, Върховен съдия, Мурисей.

 

Убийството на Акал Дрестер Комисах, последвано от самопризнание, осъждане и в крайна сметка от екзекуцията на извършителя Керит Сингтън, продължава да предизвиква загриженост. Тази загриженост изпитват не само определени отдели на съдебните и медийните среди, но до голяма степен и самата общественост. По случая бяха публикувани няколко книги от разследващи журналисти, в които се осветляват редица доказателства, които по време на процеса все още не са известни на съдията и журито. В този момент разбирането за психическото здраве и миналото на Сингтън е далеч по-пълно, отколкото по него време. Повдигнати са и сериозни въпроси, касаещи истинността на самопризнанията на Сингтън.

Като председател на съдийската комисия бях натоварен да направя преглед на всички документи и доказателства в наличност, а където е възможно — да намеря живите свидетели на случилото се.

Тъй като тези събития са се състояли преди повече от четиридесет години, не успях да намеря каквито и да е свидетели — живи или надеждни източници на показания, така че се съсредоточих изцяло върху документацията по процеса и целия наличен пакет от доказателствен материал. Всички документи на защитата са непокътнати. Поради значимостта на случая тези документи са опазени изрядно и не ми е известно за липси или подмени от приключването на делото насам.

Убитият мъж, господин Комисах, изглежда, се е оказал невинна жертва, която по никакъв начин няма връзка с осъдения. Няма почти никаква вероятност да е извършил нещо, с което да е провокирал нападение. Бил е уважаван и се е радвал на възхищението на публиката, и до ден днешен няколкото негови представления, достъпни под формата на визуални записи, се ценят високо и доставят удоволствие на зрители от всички възрасти.

Нека сега насоча вниманието си към миналото и характера на Сингтън, откъдето произтичат голяма част от тревогите по този случай.

Керит Сингтън е роден в беден квартал на град Чеонер. Неговият баща, Лад Сингтън, е дребен престъпник, алкохолик и наркоман, чиято връзка със съпругата му по свидетелствата на много хора, в това число непосредствените им съседи, е свързана с малтретиране и прояви на насилие. Съпругата, Мей Сингтън, майка на Керит, също има алкохолна зависимост и понякога проституира.

Къщата, в която израства Керит, е занемарена и мръсна, с купища боклук от хранителни остатъци и животински изпражнения. По време на детството си Керит е лишен от грижи, малтретиран и подлаган на насилие, макар по онова време нищо от това да не привлича вниманието на местните служби.

Сингтън израства като млад мъж с изключителни размери, с дълги ръце и огромна глава. Неизменно е прекалено висок за възрастта си. Заради необичайната му външност и покорно поведение в училище става честа жертва на насилници. Медицинските изследвания, на които го подлагат докато е в ареста, установяват, че е напълно глух с едното ухо, има лек говорен дефект и поради произшествие в детството си до края на живота си ходи с леко накуцване. Зрението му е слабо, но не носи очила. Поведението му според няколко професионални психолози е кротко и покорно, и лесно се поддава на внушения. Известно е, че когато е пиян, говори на висок глас, обича да се хвали, става агресивен и склонен към внезапни изблици на гняв. Проявява склонност към самонараняване, за което свидетелстват белезите по двете ръце.

Той е дребен престъпник и е чест гост на съдилищата. След като съдебната система пробва налагането на различни наказания без лишаване от свобода, Керит излежава две кратки присъди в затвора — и двете за насилие срещу личността в съучастничество с други.

Поведението му отбелязва забележително подобрение, след като си намира работа като моряк в Мурисейския търговски флот, където служи като матрос на някои от вътрешните им фериботни линии. Остава все така склонен към внушение и зависим като характер и преките му началници на поне два от корабите, където работи, пишат доклади, свързани с опасенията им по отношение на младежа. Винаги когато получава отпуск на брега за повече от двадесет и четири часа, Сингтън има склонност да попада в компании с определено реноме. Няколко пъти се връща на кораба пиян или под влиянието на наркотици и не е в състояние да изпълнява задълженията си в продължение на часове. Все пак поне двама от офицерите твърдят, че този проблем е общ за екипажите на фериботите и че имат начин да разпределят смените след отпуски на брега. Сингтън не е считан за особен риск за кораба и екипажа и няколко пъти дори получава похвали за отдаденост в работата си като матрос. В светлината на онова, което ще се случи впоследствие, гласуваното му доверие се оказва неоправдано.

Сериозен, макар и страничен, инцидент със Сингтън възниква и малко преди смъртта на господин Комисах. Съдията по делото не допуска защитата да го изложи пред съдебните заседатели, поради което те не научават за него. Според мен инцидентът има значително отражение върху Сингтън.

Две седмици преди убийството на господин Комисах фериботът Галатон, движещ се по вътрешните островни линии, на който работи като матрос Сингтън, се сблъсква с друг кораб извън пристанищните стени на град Мурисей. И двата морски съда получават пробойни под ватерлинията и потъват. И на двата кораба има жертви: на Галатон умират петнайсет души, а на борда на другия кораб, Рупа — дежурната баржа за драгиране в пристанището на Мурисей, загиват двама членове на екипажа. Бързите действия на капитана на Галатон предотвратяват допълнителната загуба на живот, но катастрофата си остава сериозна и повдига много въпроси относно обема на транспортния трафик в Мурисейското пристанище в определени часове на деня.

По време на сблъсъка Сингтън е на вахта и по-късно е задържан на разпит заради факта, че не е вдигнал тревога.

Съгласно сведенията на дознанието, след инцидента Сингтън е неутешим и междувременно вини себе си и още един член на екипажа (който се удавя при катастрофата), но като цяло признава, че произшествието е настъпило поради неговото невнимание. По времето когато го арестуват като заподозрян в случая Комисах, Сингтън все още е обект на разследване за престъпна небрежност, довела до смърт, но така и не са му предявени обвинения, нито е получавал призовка.

През годините неколцина независими журналисти и криминолози правят опити да разнищят мистерията около Комис, обявявайки, че в случая е проявена съдебна небрежност. Може би най-значимият опит в това отношение е книгата Сингтън: Смърт по грешка?, която първа повдига тези съмнения. Авторът й е забележителната в своята социална визия Каурер. За нея, както и за журналистите по стъпките й, а така също и за настоящото разследване, е от фундаментална важност тревожният въпрос защо нито едно от обстоятелствата около пристанищния инцидент не е доведено до знанието на съдебните заседатели по време на делото по убийството на Комис.

Именно Каурер разкрива, че разследващото длъжностно лице в произшествието Галатон, който задържа и разпитва Сингтън за ролята му в сблъсъка, е не друг, а полициерът, известен единствено като „сержант А“. Този полициер, изглежда, е убеден, че по времето на сблъсъка Сингтън има участие в някаква друга незаконна дейност, но Сингтън отрича. Когато подозренията по случая Комис падат върху Сингтън, полициерът допуска предположения, които на първо място не би следвало да допуска, и съобразно това извлича самопризнания от Сингтън за неговата предполагаема роля в убийството.

Фактът, че Сингтън отрича съучастничество в морския инцидент (макар и толкова сериозен), но в същото време с готовност признава отговорността си в друго нарушение (също толкова сериозно, но с драстични последствия за него самия), прави подозренията за натиск от страна на полицерията не особено правдоподобни. Почти сигурно това е и причината съдията по делото да отхвърли изслушването около произшествието в пристанището.

Допълнително ме тревожи и фактът, че не успях да открия никакви полициерски или съдебни доклади, свързани с фаталния сблъсък между Галатон и Рупа. Единствената официална информация идва от доклада на дознанието, но в него, разбира се, фокусът е насочен основно върху начина, по който жертвите намират смъртта си. Защо тези важни доклади са били изгубени, иззети или направени недостъпни по някакъв друг начин?

Нека сега насоча вниманието и към самопризнанието на Сингтън.

Подобно на повечето местни островитяни, Сингтън на практика говори два езика. Официално всекидневният му език е демотичен архипелагски, общата лингвистична обменна валута. От стенограмите на процеса можем да си извадим заключението, че Сингтън не притежава дар слово, че определено се затруднява не само да разбере какво му казват на демотичен архипелагски, но и трудно се изразява. Освен това знаем — от все същото негово ученическо досие, — че когато напуска училище, той на практика е неграмотен. Няма абсолютно никакви доказателства, нито логика да допуснем, че след като е напуснал училище, по някакъв начин се е научил да чете и пише.

Езикът, на който говори, е патоа — местното наречие на град Чеонер. Това се посочва в училищното му досие. Това наречие, разбира се, е езикът на улицата. То е само устно и няма писмена традиция.

Самопризнанието, което предполагаемо прави пред полициерския представител, няма как да е било записано на патоа. Ако Сингтън е говорел на патоа, то тогава на по-късен етап записът е бил преведен от някой полициер, а след това записан на демотичен архипелагски. И все пак самопризнанието, което е допуснато на процеса, е представено като доказателство, идващо от собствената му уста, стенографирано дума по дума. Това самопризнание допринася в значителна степен за осъждането му.

Следователно за това предполагаемо самопризнание могат да се отбележат няколко наблюдения, като всяко едно от тях предизвиква тревога от юридическа гледна точка.

На първо място самопризнанието е направено при разпит от двама полициерски служители, поне един от които — без знанието на Сингтън — участва както в издирването на убийците на Комис, така и в разследването на сблъсъка в пристанището. Знаем, че разпитът е записан и по-късно стенографиран по някакъв начин, вероятно от „сержант А“. След това прочели ли са го на глас на Сингтън? На демотичен архипелагски, който той едва-едва е разбирал?

Изреченията в самопризнанията му, започващи с „Да“ или „Не“, изглеждат като отговори на директни или водещи въпроси. Освен това има индикации, че Сингтън е насочван в някои части от това самопризнание. Например не може да си припомни музиката, която предполагаемо изпълняват в театъра по времето на смъртта на Комис, докато служителите на реда не му пускат неин запис и не му съобщават заглавието на мелодията. При психологическия тест, на който подлагат Сингтън, след като е направил своето самопризнание, но преди започването на процеса, се проверява доколко разбира определени термини. Сингтън не разбира нито една от следните думи, използвани на съответни места в самопризнанието: „лицево окосмяване“, „прокураторски“, „натиск“, „предявено“, „жертва“, „упойващи вещества“.

Още по-тревожен резултат от теста е, че не разбира разликите между „отричам“ и „съгласен съм“ и по всичко изглежда, ги използва взаимозаменяемо.

Установено е, че интелигентността на Сингтън е с десет процента под средното ниво, а умственото му развитие съответства на десет-дванайсетгодишно момче.

По време на процеса резултатите от тези изследвания не са допуснати като доказателства и остават неизвестни за съдебните заседатели.

Накрая разглеждам действителните събития, довели до смъртта на господин Комисах. По време на процеса те са анализирани подробно, но все още не е сигурно какво всъщност се е случило.

Всичко, което се знае със сигурност, е, че господин Комисах, професионален мим, който използва сценичното име „Комис“, изпълнява представлението си в Тиатер Шокаптайн в град Омхуув, на остров Гурн, островна група Хета. По това време на годината в Тиатер Шокаптайн се изнасят различни развлекателни представления за летните посетители. Господин Комис умира по време на изпълнението си, когато от техническата галерия над сцената внезапно пада голямо парче стъкло. То се приземява директно върху него и го убива на място.

В дните преди инцидента около театъра са забелязани неколцина работници. Същите са забелязани в театъра и в деня на инцидента, а някои от тях — включително може би и Керит Сингтън — са забелязани веднага след случилото се да бягат от театъра. Хора от публиката, както и представители на сценичните работници и управата дават в съда показания, които го потвърждават. Така и не става ясно какви са мотивите. Не е ясно и как стъклото (което е изключително тежко) е занесено до техническата галерия. Освен това никога не е изяснено как е изпуснато и дали е било прицелено върху жертвата долу.

В края на краищата съществуването на самопризнание, колкото и да е объркано и противоречиво, е прието за основното уличаващо доказателство, а съдията е насочил вниманието на съдебните заседатели върху значението, което трябва да му отдадат.

Един от проблемите, който за кратко влиза в полезрението на процеса, но не е проучен поради отсъствие на ключов свидетел, е произшествието, състояло се малко преди смъртта на Комис.

Изглежда, че корабът по линията, за която Сингтън работи — Мурисейския търговски флот, — е изтеглен във фиорда пред Омхуув за рутинен ремонт. Според обвинението Сингтън е прехвърлен на този кораб след загубата на Галатон. На целия екипаж, в това число и Сингтън, ако е бил част от него, е дадена отпуска на брега.

След това се предполага, че по свой стар обичай Сингтън попада сред група приятели. Тези млади мъже очевидно са общи работници в Тиатер Шокаптайн, като в задълженията им влизат почистване, местене на ненужни декори, транспортиране на екипировката на изпълнителите до и от гарата и така нататък. За целта използват доста остарял камион. Тази работа им дава достъп до театъра и почти сигурно е обяснението за многократната им поява в околностите на сградата.

В деня на фаталната злополука младежите товарят дървени плоскости на камиона и вдигат много шум. На случката стават свидетели няколко минувачи, двама от които по-късно дават показания в съда. Единият от свидетелите е убеден, че те са били пияни или под въздействието на наркотици. Незабавно след това се случва така, че трети минувач, подразнен от виковете и целия този шум, им извиква да работят по-тихо. Групата младежи отвръща на виковете му с ругатни и подигравки.

Другите свидетели, които не са замесени в последвалата разправия, описват ясно случилото се.

Третият минувач — за да го идентифицираме по-ясно — е с отличителна, да не кажем ексцентрична, външност. Той е нисък и набит (един от свидетелите казва, че е имал силна мускулатура), има силно окосмено лице, и носи пъстроцветни всекидневни дрехи, неподходящи за ранната пролет. И двамата свидетели мислят, че този забележителен стил на обличане почти сигурно е причината за влошаването на ситуацията. Част от подхвърлените подигравки са насочени срещу начина, по който мъжът е облечен. Във всеки случай скоро става сбиване, като и четиримата младежи, заедно със, както се твърди, Сингтън, започват да нанасят удари и да се боричкат на улицата около камиона. Третият минувач се бие свирепо и ефикасно, поваля поне двама от нападателите си на земята и успява да се изплъзне за известно време на другите двама. По едно време и той е повален на земята, но бързо се изправя с нещо, което свидетелите описват като „плашеща ярост“. Разменят се още много удари, но сбиването е прекратено, когато единият свидетел изкрещява, че са извикани полициерите. В този момент четиримата младежи се качват на камиона и бързо се отдалечават.

Третият минувач хладнокръвно вдига торбата, която е носел със себе си, отупва се с една ръка и продължава по пътя си. Въпреки че описанието му е ясно и недвусмислено и неколцина жители на града потвърждават, че са забелязали този необичайно облечен мъж в други случаи, никой не успява да го идентифицира и така и не е издирен. Никой в града не го е познавал. Не се отзовава на призива за свидетели. Накрая приемат, че трябва да е бил на посещение в града или турист, че няма познати в Омхуув и че след инцидента е отпътувал.

Най-забележителното е, че този мъж така и не се явява в съда, за да даде показания, така че нито обвинението, нито защитата не разглеждат уличното сбиване като предварително обстоятелство около предполагаемия извършител.

Все пак обаче, от днешна гледна точка и благодарение на цялостния достъп до хронологията на събитията, виждаме, че сбиването става само минути преди основната злополука. Младежите се отдалечават с камиона от мястото на сбиването, но после сменят посоката и се връщат в театъра. Влизат вътре, но тъй като представлението всеки момент ще започне, персоналът ги подканва да напуснат. Четиримата отвръщат по арогантен начин и минават през залата, където повечето зрители вече са заели местата си и очакват представлението. Всички забелязват преминаването им през залата. След това отиват зад кулисите. Тъй като са работили в театъра през изминалите няколко дни, пътят им е познат.

Забелязани са пак веднага след като стъклото се разбива на сцената, когато повечето зрители ги виждат да бягат.

Струва ми се, че уличното сбиване оказва директно влияние върху поведението на тези четирима младежи. Според обвинението именно то довежда Керит Сингтън до състояние на убийствена ярост, но основание, че Сингтън е част от групата на четиримата, е несигурното му самопризнание. Няма абсолютно никакви доказателства, че това е така. Но дори и да е сред тази група, след като вече са ни известни миналото, умственото състояние и общото му ниво на интелигентност, не по-малко вероятно е и той да се е изплашил от сбиването. Каквато и да е достоверността на тези заключения, присъствието му в театъра в същия ден не е доказано извън всякакво съмнение.

Набляга се върху бягството на четиримата младежи като уличаващо всички и особено Сингтън, но е също толкова възможно да бягат поради ужасяващото събитие, на което току-що са станали свидетели. Струва си да отбележим, че много обикновени хора от публиката също побягват веднага след случилото се.

И така, предвид всички тези неща, неизбежното заключение, което мога да направя, е, че Керит Сингтън може да е участвал в нападението срещу господин Комисах, а може и да не е, но не съществува доказателство, което да го уличава, и голяма част от доказателствата, представени срещу него, имат слаби страни и са опасни. Едно съдебно жури, разполагащо с всички доказателства, придружени със съответните насоки, със сигурност би го оправдало.

Когато го арестуват, Сингтън посочва като алиби, че в деня на убийството на Комис се е намирал на остров Мурисей, където от Полициерския сеньорал го разпитват за потъването на Галатон. Той продължава да твърди, че по това време не се е намирал в близост до Гурн или Омхуув. По неизвестни причини по-късно той се отказва от това алиби, но сега то като че ли е най-близо до истината.

Следователно установявам и заявявам, че господин Керит Сингтън е станал неволна жертва на възможно най-сериозната съдебна грешка и ще предам делото на Сеньоралния департамент на Чеонер с препоръката незабавно да бъде помилван посмъртно.