Кристофър Прийст
Островитяни (4)

Обрак Гранде
Или Обракска верига

Веригата на Обраките^[1] е необичайна за Архипелага на сънищата по това, че няма свое собствено название на патоа и вместо това носи името на учения, разкрил истинската природа на островите. Това е Джейм Обрак, ентомолог от университета на Тумо, който отива на острова, за да замести свой болен колега. Обрак изоставя недовършен лабораторния проект, по който работи, и заминава, вярвайки, че ще се върне до няколко седмици.

Когато Обрак и неговият екип от четирима млади асистенти пристигат на веригата от трийсет и пет острова, те заедно с помощния състав правят работен базов лагер на един от островите (по онова време безименен). Минава известно време преди да разберат, че избраният от тях остров е напълно необитаем.

Дневникът на Обрак описва откритието в стил, който сега изглежда лишен от каквото и да е вълнение, като се има предвид причината, която той по-късно изяснява. Отначало екипът допуска, че все някъде наоколо трябва да има селища — ако не точно на този остров, то със сигурност на някой от останалите трийсет и четири. Не са забравили и досегашния си опит от други острови, където местното население се страхува от новопристигналите и се крие. Само че екипът постепенно започва да си дава сметка, че са се натъкнали на истински необитаема част от Архипелага.

По-късни проучвания установяват, че никъде другаде в огромната група острови няма следи от скорошно заселване.

За Обрак новите острови са сбъднатата мечта на ентомолога. Скоро след пристигането си той съобщава на ръководителя на своя факултет в университета, че пред него се простира трудът на живота му. Това се оказва и буквалната истина, тъй като той никога повече не напуска веригата острови.

Обрак каталогизира огромен брой нови видове насекоми — само през първата година от започването на работата му са идентифицирани повече от хиляда. Въпреки че умира на относително млада възраст, Обрак е признат за водещия зоолог в своята област и за работата си е награден посмъртно с лауреатското звание „Инклеър“. В град Гранде Обрак, който днес е административната столица на островната група, има негов паметник.

Името на Обрак завинаги ще остане свързано с едно точно определено насекомо, не толкова заради откритието му, колкото заради последващите подробни изследвания, проведени върху него. Произшествието, сложило начало на тези изследвания, е злополучният контакт с насекомото на един от асистентите му, херпетоложката Хадима Трайм, която случайно е инфектирана. Обрак описва в дневника си какво се случва с тази жена:

 

 

Рано вечерта Хадима искаше отново да извърши наблюдения над нейните дървесни змии, но никой друг не беше свободен, за да я придружи. Змиите имат смъртоносна отрова, но Хадима знае какво прави и винаги носи със себе си противоотрови, така че й дадох разрешение да отиде сама. Каза, че вечер змиите са винаги в състояние на летаргия. Няма я по-малко от час, когато радиосигналът й за спешни случаи се включи. Взехме джипа и заедно с Дейк [д-р Д. Л. Лей, токсикологът в екипа на Обрак] се понесохме на пълна скорост към мястото. Разбира се, допуснахме, че я е ухапала змия.

Хадима беше почти в безсъзнание, когато я открихме, и очевидно изпитваше непоносима болка. Прегледахме я бързо, без да успеем да открием мястото на ухапването, дори и в зоната на десния й глезен — въпреки че го притискаше с ръка мястото, превита на две. Дейк Лей приложи 2 куб.см противокротален серум, ефективен срещу повечето хемотоксични и хемолитични отрови на влечуги. След това я пренесохме в колата и я откарахме възможно най-бързо обратно до лагера.

Започнахме спешно-медицински процедури, като двамата с Дейк аеистирахме на Анталия [д-р А. Бенгер, лекарят на екипа].

При все че Хадима беше в полусъзнание, тя се опита да ни обясни, че ухапването определено е в областта на глезена й. Пак не успяхме да открием мястото на пробождането. Кожата беше леко зачервена, като допуснахме, че това е причинено от начина, по който бе притискала глезена. За по-сигурно Анталия направи прорез в областта и използвахме вакуумна помпа в опит да изсмучем оставащата отрова. Приложихме турникет над коляното. Анталия инжектира още противоотрова, този път противоботропсов серум. От време на време Хадима идваше в съзнание и пищеше от болки. Оплака се, че лявата част на тялото я боли. Електронните монитори показваха, че кръвното налягане и пулсът й са опасно високи. Каза, че главата я боли така, сякаш някой е забил нож отзад. Подбедрената част на десния й крак се поду и потъмня. Това беше индикация за хемолиза: еритроцитите в кръвта й се разрушаваха и освобождаваха хемоглобин. Анталия инжектира антивенин в опит да го предотврати.

Подуването продължи да се разпространява. От прореза на глезена на Хадима имаше силно кръвотечение и тя се оплака, че й е почти невъзможно да диша, дори и при включен кислород. В момент на по-ясно съзнание каза, че е сигурна, че не е ухапана от змия. Спомни си, че е докоснала голяма черна сфера на земята, която взела за растителна шушулка. Била покрита с къси, четинести влакънца.

Това вече ни беше познато. Изтичах до офиса си и намерих някои фотографии, направени два-три дни по-рано. Показах ги на Хадима и въпреки че очевидно отново губеше съзнание, тя веднага потвърди, че нещото, до което се е докоснала, изглеждало именно така.

В този момент бях сигурен, че е отровена от насекомо, увито в защитна сфера. Все още не ми бе останало време да направя нещо повече, освен просто да отбележа присъствието на тези големи артроподи и да ги снимам. На няколко пъти бях ставал свидетел на защитния им механизъм на свиване. Насекомите са навсякъде около нас и въпреки че в ентомологичен смисъл са изключително интересни, на вид са отвратителни и внушават усещане, че ухапването или ужилването от някое от тях ще е най-малко неприятно и вероятно опасно. Всички се държим на разстояние от тях, докато имам възможност да ги проуча както трябва. В близко бъдеще планирам да уловя няколко и да ги изследвам.

За щастие насекомите изглежда също се страхуват от нас, и се разбягват, ако бъдат изненадани. Вече съм сигурен, че Хадима трябва да е докоснала някое от тях.

Пулсът й започна да варира силно, от 50 до над 130 удара в минута. Изпразни пикочния си мехур и течността бе силно оцветена с кръв. Отново се оплака от болката и сякаш вече бе на ръба да изгуби съзнание напълно. Беше смъртно бледа и цялото й тяло бе покрито с пот. Анталия инжектира още стимуланти, коагуланти и антивенини. Направи малки прорези по ръцете и краката на Хадима в опит да облекчи изостреното подуване. От прорезите се изляха кръв, лимфа и бледа течност. Десният й крак вече бе потъмнял по цялата си дължина. За момент пулсът й изчезна и се наложи да предприемем животоспасяващи процедури. Приложихме още стимуланти и коагуланти и въпреки че те увеличиха болките й, успяха да я върнат в съзнание. Появи се още потъмняване: по ръцете, коремната област и врата. И двете й очи бяха налети с кръв. Повръща на няколко пъти, изхвърляйки кръв. Анталия администрира допълнителни дози противоотрова. Вратът и гърлото на Хадима се бяха подули до такава степен, че вече не можеше да говори и едва успяваше да диша — със или без кислородната маска.

След петнайсетина минути Хадима внезапно бе обзета от дълбоко спокойствие и се уплашихме за най-лошото. Виждах го от начина, по който реагираше Анталия — вече се борехме за живота й. Пулсът й първо се ускори, след което отново се успокои. Започна да трепери — отначало само ръцете и краката, а после треморът обхвана цялото тяло. Кислородната й маска падна и се наложи Дейк да я държи насила върху устата и носа й. Всички усещахме, че сме на път да я изгубим. Но точно тогава тя отвори очи, а когато Дейк й предложи малко вода, я прие и я задържа. Постепенно треперенето спря. Крайниците й все още бяха потъмнели и подути. При докосване крещеше от болка.

На мястото на ухапването или ужилването се появиха няколко големи мехури. Бяха твърди на пипане, но не причиняваха допълнителна болка на пациента, така че Анталия реши да среже експериментално един от тях. Излезе бледа течност с дребни черни частици. Дейк бързо ги изследва под микроскоп и по негово настояване Анталия разряза и останалите мехури. Изтеклата течност събрахме внимателно и съхранихме в стъкленици.

 

 

След още половин час Хадима Трайм вече може отново да диша без допълнителна помощ. В продължение на три дни, под постоянно наблюдение и лека упойка, й е позволено да спи и я хранят интравенозно. Подуването постепенно отшумява, макар че острите болки продължават.

Обрак се разпорежда за спешен превоз от Тумо и Хадима е евакуирана обратно до университетската болница. Няколко седмици по-късно екипът, който остава на терена, с облекчение научава, че се е възстановила от отравянето и от организма й са изчистени всички следи от токсини. Налага й се да се подложи на дълъг период на възстановяване, след който заявява, че не желае да се върне при експедицията. Заместена е от Фран Херкер, херпетолог от главната зоологическа градина на град Мурисей, която пристига в базата няколко седмици след нападението срещу Хадима.

След заминаването на Хадима Обрак отлага приятното преследване на пеперуди, бръмбари, оси и така нататък и се съсредоточава почти изцяло върху насекомото, което я е ужилило.

На първо място, разбирайки, че са се натъкнали на нов биологичен вид, го кръщава на името на Хадима, давайки му научното название Buthacus thrymeii. Родът все още е временен, защото като обща форма и свирепост траймът се доближава до скорпионите с големите си мускулести щипци, разположени встрани от главата, и извита опашка, издигаща се над тялото, чийто връх завършва с отровно жило. Но скорпионите са клас паякообразни, осмокраки, докато траймът има само шест крака. Освен това е значително по-едър от всеки скорпион: повечето зрели траймове, които успява да улови, са с дължина от петнайсет до двайсет сантиметра, докато други, които наблюдава сред природата, но успяват да му се изплъзнат, на външен вид са с дължина от трийсет-четирийсет сантиметра. От дневника на Джейм Обрак:

 

 

Най-после успяхме да уловим три трайма — след няколко седмици, изпълнени с опасности и отчаяние. Работихме по метода на пробата и грешката с изключително висок риск за мен и Дейк. Естествено, носехме защитно облекло, но дневните температури на острова са задушаващи. Открихме, че траймовете са най-активни по време на дъждовете, което е всеки следобед в продължение на около три часа. По време на валежите температурата не се понижава, така че всяко физическо придвижване през калната земя е изтощително.

По-конкретните проблеми в опитите да бъде уловен трайм (като оставим настрана факта, че зрелият индивид е едно от най-отровните насекоми, на които някога съм се натъквал) са първо, че на кратки разстояния могат да тичат с изумителна скорост, по-бързо от бягащ човек, дори през кал и локви; второ, че изчезват в подземни дупки със смайваща пъргавина. И на двамата не ни се искаше да копаем, за да намерим къде гнездят.

Накрая единственият начин да ги заловим беше да правим внезапни или заплашителни звуци или движения, при което повечето насекоми се свиват на топка. Така поне остават на едно място, въпреки че могат да се развиват също толкова бързо, с издигнати жила и отворени за нападение челюсти. Все пак с достатъчно бързи движения успяхме да хванем онези, които искахме.

Открихме и колко опасни могат да бъдат всъщност тези насекоми, когато са навити: влакънцата са фини като косъм, но са твърди, кухи и действат като подкожни игли за отровата, която съдържат. Влакънцата на един от първите траймове, които се опитах да хвана, с лекота пробиха външния слой на защитните ми ръкавици, макар че вътрешният слой все пак успя да ги спре. Едно от насекомите, което Дейк беше уловил, се разви в ръката му и изплю отрова право в очите му — не е нужно да казвам, че той носеше защитна маска, която го спаси.

 

 

След като насекомите са изолирани в безопасни лабораторни условия, Обрак започва да ги проучва отблизо. Въпреки че никой друг от екипа не е нападан от трайм, за него е очевидно, че насекомите са свирепи. Обрак изследва първо агресивната природа на насекомите — и дали страховитата им оръжейна система не служи единствено за самозащита.

 

 

Създадох три изпитателни среди, всяка състояща се от херметичен стъклен контейнер със слой мокра пръст и листа на дъното. В тях внесох различни видове потенциални врагове или хищници, за да проследя как ще реагира траймът. Мрачните резултати са следните:

 

 

1. Подобна на ястреб хищна птица, която сме виждали да кръжи и да се спуска рязко към земята срещу малки животни или може би насекоми. Птицата, уловена от нас за целите на този тест, беше с размер приблизително три пъти по-голям от този на най-големия трайм. Още щом я пуснахме в изпитателната клетка, птицата изпадна в паника и в рамките на четири секунди беше мъртва. Не повторихме този експеримент.

2. Гърмяща змия с дължина поне три метра: оцеля четирийсет и осем секунди.

3. Плъх: убит за деветнайсет секунди. Оцеля толкова дълго единствено заради бързите си опити да избяга.

4. Гигантска отровна стоножка с тежко бронирана черупка и една от най-гибелните отрови, която Дейк твърди, че някога е анализирал: впусна се в енергична битка с трайма, но оцеля в продължение само на трийсет и три секунди.

5. Голям паяк, който напада птичи гнезда и проявява „ловни“ тенденции за агресивно поведение, притежаващ две големи торбички силно ефикасна отрова: мъртъв след четири секунди.

6. Огромен скорпион, един от най-големите, на които съм се натъквал: нападна трайма без колебание, но бе мъртъв след осем секунди.

 

 

Още по-тревожно е откритието, което д-р Лей прави за системата на отровата, носена от трайма. Насекомото е снабдено с две групи отровни торбички: една на опашката, другата в миниатюрни мехури във вътрешността на щипците. От челюстта си може да отравя както с ухапване, така и в някои случаи с изплюване. Това се среща относително често, макар че отровата е особено мощен коктейл от протеини, аминокиселини и антикоагуланти. Анализът, който Лей прави на химическите съединения, е до голяма степен безрезултатен поради откритието, че отровата очевидно променя свойствата си при различните образци и дори при един и същ индивид съставките й са различни по различно време на годината.

Резултатът при ухапване или ужилване на човек, както се вижда, когато Хадима Трайм е само одраскана от едно от защитните фини косъмчета, е мащабна атака не само срещу нервната система, но и срещу кръвта и клетките. Въпреки че стандартните антитоксини облекчават много симптоми, стига да бъдат приложени достатъчно бързо, отровата е толкова силна, че е почти невъзможно — поне за малкия екип, работещ в полеви условия — да установи дали някога ще е възможно създаването на ефикасен антидот.

Съществува и допълнителна заплаха, описана от Обрак:

 

 

Установихме, че истински опасният трайм е женският. Няма кой знае какви външни белези, по които могат да бъдат отличени двата пола: женският изглежда малко по-голям от мъжкия, но тъй като разполагахме с ограничен брой екземпляри, е трудно да бъдем сигурни. Женската има допълнителни съединения на хитиновата обвивка и тораксът й е по-широк от този на мъжкия. Все пак, ако човек се натъкне на някое от тези тъмни, бързодвижещи се насекоми в естествената им среда, едва ли ще има време да ги отличи по тези външни белези. Остава очевидното правило: ако видиш трайм, стой надалеч!

Женската носи малките си в двуутробна торбичка във вътрешността на челюстта — на този етап от своето развитие те са микроскопични личинки, или в някои случаи оплодени яйца. Ухапването й може да бъде отровно, да впръска паразитиращи личинки, както и двете.

Налага се спешно да установя дали Хадима е била инфектирана от женска, защото Дейк ми съобщи, че е открил следи от оплодени яйца във вътрешността на влакънцата на някои от нашите пленници. Според новините от Тумо тя се е възстановила напълно — да се надяваме, че е така.

 

 

Няколко седмици след като Обрак вписва този запис, от университета в Тумо го информират, че Хадима внезапно е заболяла и е повалена с ужасяващи симптоми за повторно отравяне. Медицинският персонал в болницата е неспособен да й помогне, а тя умира два часа след първите болки. Не са намерени следи от отрова. Направена е аутопсия и се оказва, че вътрешните й органи гъмжат от паразитни личинки. Всички важни вътрешни органи са унищожени. Обрак незабавно нарежда да не се правят повече изследвания на тялото, а самото то да бъде съхранено в херметично изолирана кутия. След това изпраща Анталия Бенгер до Тумо, за да удостовери смъртта. По-късно трупът на Хадима е изнесен от моргата и кремиран.

Осъзнавайки, че инкубационният период на заразата е поне няколко месеца, Обрак нарежда изпълнението на приоритетна програма за изгаряне в изследователския лагер: всеки трайм, който някога са внасяли в лабораторията, всички останки от животните, използвани за експерименти с контролните екземпляри, цялата почва, използвана в клетките на пленените траймове, всяка органична материя, имала и най-малкия, най-косвен контакт с трайм… всичко е изгорено. Стъклените клетки са обработени с киселина, натрошени и заровени в земята.

Медицинският персонал от болницата, където умира Хадима, е преместен в изолация, докато не бъде потвърдено, че тестовете им за досег със заразата са негативни. За щастие се оказва, че лекарите и медицинските сестри нямат признаци за паразитна инвазия.

Скоро след Като Обрак научава за смъртта на Хадима Трайм, настъпва неочаквана промяна във времето над острова. Отново от дневника на Обрак:

 

 

Вече започвахме да свикваме с всекидневните внезапни порои, но преди три седмици те останаха в миналото.

В момента сме подложени на непрестанен вятър от изток — горещ, изсушаващ и неуморим. Оказва обичайния негативен ефект на многодневния вятър: нервите на всички ни са изопнати, проявяваме признаци за депресия, откриваме, че ни е трудно да спим и отчаяно се нуждаем от промяна. Всеки ден е така.

Опитвах да получа някакви сведения от университета за климата на тези острови, но от там ми съобщиха, че на практика преди нашата експедиция не са разполагали с никаква практическа информация. Всичко, което успяха да ми кажат, е, че поради разположението си — на няколко градуса северно от екватора, с огромното открито пространство на океана около нас на запад и на север — сме изложени на преобладаващ вятър с названието Шамал. По пътя на този вятър съществуват много оголели, превърнати в пустини острови, най-известният от които е Панерон.

Облекчението, че сме се отървали от безкрайната кал и влажност в началото, разбира се, бе добре дошло, но и петимата сме разтревожени от ефекта, който има внезапното засушаване върху траймовете. Докато съвсем наскоро, когато се натъквахме на тях, те изглеждаха несигурни и срамежливи, то сухото време промени поведението им по критичен начин.

Първо, изглеждат гладни. Нападат свирепо всичко живо преди два дни една чайка непредпазливо кацна на земята близо до нашия лагер и пред очите ни стана жертва на рояк траймове. Сега около нас са със стотици, ако не и хиляди. Невъзможно е да излизаме, без да вземем всички предпазни мерки, но поради неудобството и тежестта на защитната екипировка, горещия вятър и прежурящото слънце ограничаваме работата си навън до минимум.

Тази сутрин Юте [Ютердал Трелин, интердисциплинарният специалист в екипа] трябваше да отиде до складовата постройка, за да вземе някои лекарства и други материали. Когато се върна, към гърба на защитния му костюм се бяха прикрепили три трайма с дълбоко впити в предпазната му материя щипци. С Дейк успяхме да ги отделим, убихме ги с греблата, които държим за такива случаи, а после изгорихме телата им, унищожихме костюма на Юте и му направихме пълни медицински изследвания, за да установим дали кожата му е била пробита. Всичко е наред. Няма по-облекчен от самия Юте!

 

 

През следващите няколко дни ситуацията се влошава. Пред лагера са забелязани рояци от траймове и Обрак нарежда никой да не излиза навън. По това време престава да води записки в дневника си, защото, по думите на д-р Лей, целият екип вече е наясно, че полевата работа е станала невъзможна.

Знаят, че ще се наложи да евакуират базата и че това е само въпрос на време. Започват да демонтират лабораториите и предават по радиостанцията всичките си записки на Университета на Тумо, включително дневника на Обрак, поради което той оцелява.

Евакуацията се оказва сериозен логистичен проблем, тъй като всяка активност привлича вниманието на траймовете. Джипът, намиращ се близо до основната сграда, е достатъчно надежден, но качването в него и натоварването му е пълно с опасности. Докато екипът се подготвя, от Тумо отплава кораб, който да ги вземе.

Последното съобщение на Обрак до университета обобщава онова, което според него в този момент ясно може да бъде посочено като най-значителното откритие, направено от тях: „Тази островна група не може да бъде населена“, пише той. „Никой никога не е живял тук, нито някой нормален човек някога ще го направи.“

Продължават с евакуацията, но следва почти пълна катастрофа. Фран Херкер е нападната от два трайма, докато прави опит да се качи в джипа — и въпреки защитното облекло, което носи, умира на място. Екипът разбира, че няма друга алтернатива, освен да изостави тялото й на земята пред базовите постройки. В напрежението и тревогата от бягството нямат начин да погребат или кремират трупа. След по-малко от час, докато джипът все още пътува към брега, самият Обрак е нападнат от трайм, който по някакъв начин е успял да проникне в колата. Ученият умира мъчително и ужасяващо бързо. Останалите трима знаят, че в интерес на науката трябва поне да се опитат да вземат тялото му със себе си за аутопсия, бързо решават, че опасността е прекалено голяма и го изоставят.

Дейк Лей, Ютердал Трелин и Анталия Бенгер оцеляват в пътуването до крайбрежието и се качват на изпратения да ги прибере кораб. Няколко месеца по-късно Ютердал Трелин умира внезапно и се установява, че тялото му гъмжи от паразитни личинки.

Такава е историята за откриването на Веригата на Обраките. Петдесет години след преждевременния край на експедицията цялата група от трийсет и пет острова е наречена на името на Обрак, както и нейният най-голям остров: Обрак Гранде. Други острови носят имената на Лей, Бенгер, Трелин и Херкер. Властите на Архипелага обявяват групата за защитен резерват и достъпът до островите е абсолютно забранен.

Може би Обракската верига щеше да остане така и до ден-днешен, ако не бяха две непредвидени събития.

Първото е откритието на няколко колонии траймове на някои от най-южните острови в групата на Серките. Дотогава се предполага, че насекомите се срещат единствено на Обраките и че ще си останат изолирани там по силата на естествени природни процеси. Как някои от тях са мигрирали или прекосили морето остава неизвестно, но събитието предизвиква мрачни опасения за евентуалното разпространение на насекомите из Целия Архипелаг и влиянието, което това може да окаже върху живота на милиони хора.

Колониите на Серките са изкоренени, макар че на някои от по-отдалечените острови все още се срещат траймове. Колкото до перспективата за по-широко разпространение, след откриването им на Серките траймове са забелязвани и на други острови и днес насекомото е разпространено из почти цялата тропическа зона. Посредством неуморното им изтребление и други предпазни мерки, колониите на траймовете са ограничавани и контролирани ефективно. На някои острови има успехи в пълното им унищожаване, но на повечето места все още се срещат в минимална степен.

Като цяло траймът не е толкова разпространен, колкото страхът от него. Истина е, че повечето хора изпитват фобия към насекомото заради външния му вид, бързината на придвижване, светкавичната атака, движението на дългите крака. Практическите страхове от последствията от такава атака са нещо съвсем различно, разбира се. Насекомото се идентифицира лесно и когато го забележат, хората го избягват.

Местните сеньорни отдели организират екипи по изтреблението и повечето обществени сгради се подлагат на редовна обработка с инсектициди. Имотите, продавани на отворения пазар, по закон трябва да притежават антитрайм сертификация. Днес съществуват и ефикасни противоотрови срещу отровата на насекомото, стига да бъдат приложени достатъчно бързо.

Веригата на Обраките е естественият хабитат на това създание. Макар островите да остават незаселени от хора, се предполага, че траймът доминира — преди и по време на пребиваването на изследователския екип от учени. Но популацията на Архипелага се увеличава бързо и нуждата от допълнително работно и обитаемо пространство нараства. Наличието на огромни пространства от неразработена островна територия, покрита с пищна растителност и вероятно богата на минерални находища, в крайна сметка се оказва прекалено голямо изкушение.

Корпорациите от сферата на новите технологии идентифицират Обрак като идеалното местоположение за портален център, извършват необходимите постъпки пред сеньорните отдели и дават ход на строителна дейност и райониране.

От самото начало екологичната обстановка на Обракската верига е планирана на изолиран принцип, и по-точно всеки съществуващ аспект на природния хабитат е систематизиран и изкоренен. Опасността от траймовете е отстранена едновременно с всичко останало. Естествените дъждовни гори са преобразени в паркове, в пустините се изграждат иригационни съоръжения и земята им става обработваема, скалистите брегове и обширните равнини са превърнати в комплекси за спорт и туризъм. При отсъствието на диви животни в ловните резервати се внася дивеч. Цели нови индустрии изникват от нищото. Просперитетът е гарантиран.

В днешно време разработените Обраки са се превърнали в динамичното сърце на разрастващата се силиконова индустрия на Архипелага. Различните корпорации, занимаващи се с високи компютърни технологии, които сега стопанисват островите, са двигателят на този просперитет, ръководени от създателите и изобретателите на операционни и мрежови системи. От гората от бляскави кули, кампуси и изследователски центрове, всичко това — обкръжено с озеленени пространства, — скритата инфраструктура на днешния свят преминава и бива разпределена през система от широколентови оптични кабели и цифрови връзки.

От Обраките тръгват всички високотехнологични услуги, центрове за поддръжка, унифицирани телекомуникационни устройства, оборудване за дистанционно наблюдение, доставчици на електронно съдържание, ударни екипи за разрешаване на компютърни проблеми, активисти за уеб-обмен, оптични мрежови решения без граници, приложения за управление, корпоративни партньорски консултантски фирми, видеоконферентни системи, центрове за данни с чувствителен характер, игрови интерфейси за виртуална оперативност и антиоперативност, колаборативни изживявания и състезателни предприятия.

Много от трийсет и петте острова във веригата са екологично систематизирани и са под индустриалното ръководство, планирано от компаниите за високи компютърни технологии, но няколко от по-малките острови са парцелирани на терени за разработка от частни предприятия като жилищни зони. Корпоративните инфраструктурни стандарти важат и за резидентите на тези острови, разполагащи с пряк достъп до големите центрове на мрежата, дигиталната цялост и порталите за активно забавление.

Един от по-големите острови на Обраките, Трелин, е преустроен като туристическа атракция, основана на естествените му пространства с дъждовна гора (напълно овладяна, реконфигурирана под формата на непосредствено изживяване сред дивата природа) и величествените скали с изглед към Средпътното море. На Трелин няма контрол или план на районирането заради интересите на много предприемачи от далечния остров Прашу. Именно могъщите семейства Прашоа представляват основния интерес зад процъфтяващата икономика на Обракската верига. Разбира се, посетителите нямат пряк достъп до техните луксозни домове, но може да зърнат някои отдалече.

За онези, които възнамеряват да посетят островите, са необходими някои приготовления.

Преди всичко в Обракската верига трябва да бъде внесена минимална сума конвертируема валута, която да бъде похарчена по време на престоя ви. Естествено, местната валута е обракският талант. Няма официален обменен курс с архипелагския паралеон, така че преди да напуснете дома си, задължително се снабдете с пари.

Пълната пътническа и медицинска застраховка е задължителна, като трябва да покрива и разноските по евентуална погребална церемония и превоз на тленните останки обратно до роднини или други спътници. Всеки пътешественик, без значение на каква възраст, трябва да бъде застрахован по този начин. Съществуват стриктни закони за постоянното пребиваване и освен ако не сте се сдобили с разрешително за работа предварително, до Обракската верига не се допуска никой без потвърден билет за връщане. Законите за повторни нарушители са сред едни от най-стриктните на Архипелага. Еротоманите трябва да се регистрират предварително, но в Обрак не са приемливи всички местни обичаи — най-добре е, преди да тръгнат на път, посетителите да направят справка със Сеньорията по местоживеене.

И накрая няколко по-неофициални съвета към посетителите, които, в светлината на информацията около историята на Обракската верига, може да имат остатъчни опасения относно възможните рискове, свързани с ужилването от трайм.

Тук използваме сведения от Официалния обракски пътеводител, с копие от който можете да се сдобиете из целия Архипелаг от всеки лицензиран туроператор. Пътеводителят описва живота на Обрак в пълни подробности, но по наше виждане е по-скоро мъгляв по определени проблеми. Онова, което следва, е неофициалната ни интерпретация на премълчаното. Просто отбелязваме някои факти.

Работниците из Обракската силиконова лагуна са сред най-високо платените и с най-големи привилегии в света. Въпреки това те са изложени на необичайно висок процент смъртност и в повечето случаи причините за преждевременната им смърт не се разкриват.

По силата на обракските закони нямате право да се намирате където и да е и по което и да е време без да носите доза противоотрова.

Всички изображения или описания, а и дори споменаването на смъртоносни насекоми са забранени със закон. Думата „трайм“ не може да се използва (нито се среща в Пътеводителя). Възбраната се простира над книги, списания и вестници, публични съобщения, предупредителни знаци и официална литература. Не могат да бъдат правени, съхранявани или разпространявани рисунки, фотографии или дигитални изображения на големи насекоми. Думата „трайм“ не може да се използва в разговори, а употребата на думата „насекомо“ винаги трябва да бъде в строго научния й смисъл или в смисъл на пеперуди, пчели и така нататък.

На Обракската верига няма такова нещо като погребване на мъртвец: всички трупове, човешки или животински, неизменно биват кремирани. Органичните отпадъци се изгарят. Канализационните води са обект на грижлива преработка.

Пълният медицински преглед (включително в някои случаи придружен от експлоративна оперативна намеса) е задължителен за всички посетители не само при пристигането, но и при заминаването им от Обрак.

Всяко физическо неразположение, възникнало по време на престоя ви в Обрак, без значение дали е в лека форма, хронично или добре познато на медицината, задейства заповед за депортация от властите, която се изпълнява без възражения.

Въпреки че нашите читатели ще направят сами своите заключения, за да бъдем напълно справедливи, ще добавим, че Обракската верига си остава една от най-интригуващите и интересни дестинации из целия наш Архипелаг. Плуването там е изключително изживяване, морето е чисто, няма други острови с по-добра кухня, всички хотели спазват най-високите международни стандарти, непрекъсваемият достъп до мрежата е гарантиран… а голф-игрищата според нашите сътрудници са несравними. След успешен удар обаче на посетителя не е позволено да взима с ръка топката от чашката. Автоматичните машини за събиране на топки или обученият персонал са винаги наблизо, за да ви обслужат.