Кристофър Прийст
Островитяни (33)

Сиф
Подсвиркващ

Въпреки че местоположението му е известно със сигурност и съществуват няколко туристически оператори, които биха ви превозили до него, никой жив човек не е виждал Сиф. Това е уникален за Архипелага остров, защото е единственият напълно унищожен от жителите си. Последните следи от Сиф потъват под вълните преди повече от сто двадесет и пет години. Всичко, което остава от него, са обширна скалиста пустош и купчини отломки на морското дъно, които — макар и да са в относително плитки и ясни води и достъпни за леководолази — никога не се виждат над повърхността на морето.

Повечето посетители днес разглеждат Сиф през прозрачните дъна на туристическите корабчета. На съседния остров Генчек индивидуално могат да бъдат наети яхти с до шест места. От същия остров всекидневно потеглят и по-големи плавателни съдове с капацитет до петдесет места.

Тунелирането на свободна практика на Сиф е стара традиция заради подходящия състав на скалите и снизходителното отношение на чиновниците на Сеньорията (много от тях са ентусиазирани любители тунелисти). Сериозни изкопни работи обаче не се провеждат до появата на острова на инсталационния артист Джорден Йо. Йо вече си е създала име с различни творби, свързани със земекопното изкуство из много други части на Архипелага. Въпреки че в началото има изненадваща съпротива сред някои от жителите на Сиф, Йо води екип от геолози, който заключава, че почти сигурно под повърхността и в колосални количества има залежи от разнообразни полезни изкопаеми. Йо получава ограничено разрешително да направи няколко проучвателни тунела. Работата не й отнема дълго време и в резултат Йо показва проби, богати на злато, платина, шистов нефт и мед. Докато анализаторите в град Сиф все още се колебаят, Йо представя и данни за някои ценни минерали, в това число апатит, итрий и флуорит. Лицензът й бързо е преразгледан и й разрешават да извършва неограничени изкопни работи. Тъй като сифианците до голяма степен са невежи по тези въпроси, никой дори не си помисля да постави въпрос нито от къде са пробите, нито защо не се появяват повече количества.

Докато е жива Йо, Сиф заслужава името си на патоа, с което и остава известен. Голяма част от скалните пластове на Сиф са прорязани от тунели, замислени по такъв начин, че вятърът от всяка посока със скорост по-висока от пет възела предизвиква хармонични звуци. Обикновено тези звуци са просто приятен фон като музика от орган, но в периода на сезонните вихрушки (някогашното разположение на Сиф е в умерения северен Средпът, където зимните зони с ниско атмосферно налягане са особено динамични) островът издава висок пищящ звук, който може да се чуе на много от съседните острови.

Йо го нарича музика на морето и небесата и обявява амбициите си да превърне всеки остров от Архипелага в гигантски вятърен звънец. Всеки ден звукът ще е различен, твърди тя, но ще донесе хармония на света. Тя умира скоро след като изрича това грандиозно твърдение.

Именно през този период островът е посетен и от Дрид Батхърст. Апокалиптичният му шедьовър Нощта на последното негодувание е нарисуван на Подсвиркващ.

Често се твърди, че самото гигантско платно също е вид шифър, като образите на негодуванието са извлечени от карикатури на изтъкнати политици, на които Батхърст идва на острова да сложи рога. В тази интерпретация набожният гняв не е нищо повече от гнева на мъжа, предаден от съпруга, която е с много години по-млада от него. По-късно тази теория е потвърдена. Лабораторният анализ с помощта на рентгенови лъчи и други изследователски техники показва, че теорията за шифъра не е била толкова далеч от истината. Например анализът на пластовете маслени бои разкрива, че сред сцените на апокалиптичен колапс и разрушения незабележимо са вплетени някои от полигамните извивки на красивата млада любовница на Батхърст. ДНК-пробите освен това потвърждават, че космите, които са залепени по-възможно най-фин начин върху божественото теме, са с човешки произход и отговарят на профила на любовницата.

Естествено, по онова време тази теория все още не е формулирана. Дрид Батхърст напуска Сиф по обичайния за него начин — внезапно и при неизяснени обстоятелства — и повече не се връща там, но популярният успех на неговата забележителна картина спечелва на Сиф вниманието на обществеността из целия Архипелаг. Тогава, както и сега, тунелирането е широко разпространен начин за отдих сред мнозина, но по онова време съществуват твърде малко места, където е разрешено. Тунелистите се насочват нетърпеливо към Сиф от всички краища на Архипелага. Скоро из много части на острова започват изкопни работи.

Първото голямо срутване се случва около век след като картината на Батхърст става известна. Град Сиф, вече сериозно подкопан, е евакуиран и само след около половин век островът е напълно изоставен от екипите на тунелистите.

Въпреки че през следващите години много тунелисти ще намерят смъртта си, превръщането в пчелна пита на острова продължава до своя трагичен и неизбежен финал. В последните си години Сиф се смълчава: бурите и вихрушките вече не успяват да изтръгнат дори една нотка от начупените, изнемощели и рушащи се чукари, в които се е превърнал островът.

На финалното рухване на Сиф стават свидетели малцина. Съществува видеозапис с ниско качество на тези последни моменти, който може да бъде гледан в музея на съседния Генчек. Филмът е потискащ. През този потресаващ ден в наводнените галерии и подземни пасажи умират повече от петстотин тунелисти. Днес единственият им паметник е потопен в ясното плитко/ море на мястото, където някога Сиф се е издигал над безмилостните вълни.