Олен Стейнхауър
Туристът (46)

40.

След като започна да говори, Грейнджър просто не можеше да спре. Лепенката го държеше на място, но главата му се въртеше и накланяше неуморно, докато обясняваше подробностите на историята, която очевидно бе искал да разкаже от дълго време.

— Слушай, Майло, и се опитай да не се държиш като дете. Имаш континент, прогизнал от петрол, както и някои от най-корумпираните правителства, които светът някога е виждал. Да не мислиш, че Судан е страна на мир и любов? Бяха се хванали за гушите много преди да решим да се намесим. И се опитахме да действаме по мирен път. Знаеш го. Нашите хора се срещнаха с министъра на енергетиката в дома на Угримов. И му поставихме въпроса директно: „Спирате да продавате петрол на китайците и го продавате на нас. Ще вдигнем ембаргото“. По дяволите, дори му предложихме да платим повече. Чуваш ли ме? Президентът получава повече пари, за да си строи дворците и да издига статуи за собствената си прослава. Но той е горд човек. Политиците, които избиват собствените си хора, обикновено са такива. Министърът на енергетиката му се обади и той отказа категорично. Затова започнахме да го ухажваме, после го заплашихме. Накрая му обяснихме, че ако не приеме сделката с нас, ще превърнем живота му и страната му в по-зловещ ад, отколкото вече е.

— Значи всичко е заради петрола. Това ли твърдиш?

— Майло, звучиш като някой от протестиращите, които протестират срещу „Ексон Валдес“ осемнадесет години след катастрофата. Погледни голямата картина. Нямаме нищо против да загубим малко петрол тук и там. Някоя страна не иска да ни продава? Няма да се отчаем. Не е заради петрола, а заради времето, в което живеем. Заради Китай. Те получават седем процента от петрола си от Судан. Всяка година Китай използва все повече петрол. Икономиката му го изисква. Загубата на седем процента няма да погуби Китай сега, но следващата година? След десет години? Китай се нуждае от всичкия петрол, с който може да се сдобие. Една трета от вноса им е от Африка. Не могат да си позволят да го загубят.

— Продължаваш да повтаряш едно и също, Том. Петрол.

Грейнджър раздвижи ръка под лепенката и вдигна пръст.

— Чакай. Това е само началото. Защото какво ще направи Китай, за да се увери, че винаги ще си получава петрола? Нуждаят се от стабилна Африка, нали? Отиват в ООН и молят за намеса в Судан. Съединените щати обаче налагат вето. Това му е хубавото да си постоянен член на Съвета за сигурност. Можеш да наложиш вето, върху каквото си искаш. И продължаваш да го налагаш, докато Китай бъде набутан в ъгъла. И докато бъдат принудени да се намесят пряко. Да изпратят хиляди войници от Народоосвободителната си армия. Ние си имаме Ирак, който ни скапва. Ако не успеем да се измъкнем, можем поне да дръпнем надолу някои от старите ни врагове. Време е да дадем на Китай няколко техни си войни. Да видим как ще се оправят.

Майло отпусна ръце в скута си и се вторачи в стареца, който се бе оживил, сякаш споделянето на тайните му бе вляло нов живот.

— Съгласен ли си с тази тактика?

Грейнджър сви рамене, доколкото му позволяваше лепенката.

— Коварна е, признавам. Но има определена красива логика зад нея. Няколко дребни стачки, едно-единствено политическо убийство и можеш да сринеш цяла страна. Правителствата поддържат странната вяра, че са недосегаеми. Това обикновено не е вярно.

— Не отговори на въпроса ми.

— Вярвах дълго време, Майло. В продължение на години. Но стана голяма бъркотия, нали? Ако очистиш един привърженик на терористите като моллата, кой ще възрази? Вършиш услуга на света. А когато последва хаос, можеш да се изненадаш. Е, нещата рядко се развиват толкова просто. Има свидетели, от които трябва да се отървеш. Например, приятелят на Анджела, Рахман.

— А после и самата Анджела.

— Да — потвърди Грейнджър. — Опитахме да се отървем от нея чрез клевета. Знаеш го. Когато Анджела ми се обади и поиска снимки на Тигъра, осъзнах, че се е приближила прекалено много. Затова я накиснахме за предателство. Трябваше или да я накараме да си подаде оставката, или да влезе в затвора. Не за дълго, просто докато следата изстине. Дотогава обаче, проблемите бяха очевидни дори за идиот като мен. Прекалено много мъртви свидетели. Така че, когато стана време да се заемем с Анджела, реших да изпратя теб. Все пак, ти стигна по-далеч от всички останали — запозна се лично с Тигъра. А и беше стар приятел на Анджела. Също като при политическите убийства, можех да направя само едно, да позволя настъпването на хаос, да се престоря на изненадан пред шефовете и да обясня, че не съм очаквал подобно развитие.

— Искаше да разплета историята.

— Да. А после ти ми се обади. Помниш ли? След като обядва с Анджела? — въздъхна Грейнджър. — И подписа смъртната й присъда с това обаждане.

Майло се опита да си припомни какво бе казал, но след всичко, случило се през изминалите две седмици, разговорът бе съвсем смътен спомен.

Грейнджър обясни:

— Каза ми, че Анджела стигнала чак до Ролф Винтенберг. На една стъпка от Угримов и на още една от нас. А кой мислиш бе в кабинета ми, когато звънна?

— Фицхю.

— Точно така. Той ми нареди веднага да се обадя на Трипълхорн и да му наредя да очисти Анджела колкото се може по-бързо.

— Но… — започна Майло, после осъзна, че няма какво да каже.

Дали наистина бе отговорен за убийството на Анджела?

— Можеше да отмениш заповедта, след като Фицхю си тръгна — каза той най-после.

— Може би — съгласи се Грейнджър. — Но май вече бях прекалено уплашен.

Майло отиде до шкафа и допълни чашата си с водка.

— Искаш ли още? — обърна се той към стареца.

— Да, благодаря.

Майло сипа водка в чашата му и я поднесе към устата му. Глътката накара Грейнджър да се закашля.

— Къде ми е скочът?

Майло не отговори. Остави чашата настрани и отпи от своята.

— Всичко това не ми звучи достоверно. Прилича ми на заплетена история, с която да прикриеш собствения си задник.

Грейнджър облиза бледите си устни.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Шпионите и особено туристите приличат на разказвачи на приказки. След известно време се натрупват прекалено много слоеве. Трудно е да различиш приказката от истината. Но това, което ти разказах сега, е истината. Питай ме каквото искаш.

— Обаждането, в което ме накара да избягам от Дисниуърлд.

— Знаеш отговора. Две цели. Да не попаднеш в затвора, за да можеш да продължиш разследването. И да те накарам да бягаш. Вбеси ме, когато отиде на почивка, а аз имах нужда от теб в работата. Това бе единственият начин да те убедя.

— Същото бе и с досието на Тигъра — отбеляза Майло. — Даде ми го, за да не се доверявам на Фицхю, в случай че той поеме контрол и ми се обади.

Грейнджър кимна.

— Връзката на Тигъра с Фицхю — просто те насочвах към истината. Нямаше да направиш връзката сам. Не ме разбирай погрешно — фактът, че той вербува Тигъра, не означава нищо. Фицхю не иска никой да знае това, но не е толкова компрометиращо. Исках да тръгнеш по пътеката на заклеймяващото. Да събереш истински физически доказателства. Предполагам, че те надцених, Майло — поклати глава той. — Не разполагаш с нищо.

— Имам следа, която води право към теб.

— Да, следа. Но къде са ти доказателствата? Мислех, че когато стигнеш дотук, вече ще имаш видеозаписи, пръстови отпечатъци и банкови документи. Дори не можеш да докажеш, че съм участвал в това, освен ако не записваш разговора ни. Но не го правиш, нали?

Майло поклати глава.

— Небрежна работа. Не че признание, направено в тази ситуация би издържало пред съда. А ако не можеш да докажеш дори моята вина, как изобщо ще докажеш, че Фицхю стои зад всичко това? Да не мислиш, че е аматьор? Участието му винаги беше непряко, неотбелязано в никакви документи. Никога не се е срещал с Роман Угримов — не биха се познали, ако се озоват в една стая. Как ще събереш доказателства срещу такъв човек?

Майло си помисли, че това е забележителен момент. Грейнджър бе принуден да се пенсионира, седеше залепен на стола, срещу дулото на собствения си пистолет, и все пак говореше, сякаш се намира в кабинета си на Авеню на Америките и ръководеше Туризма.

— Вече не издаваш заповедите, Том.

Вероятно, Грейнджър също осъзна абсурда на положението си, защото въздъхна.

— Май е по-добре, че вече не съм началник. Виждаш ли каква бъркотия създадох?

Майло не отговори.

— Знаеш кога започна всичко, нали? Историята с Тигъра. Точно след като ти напусна Туризма. Ти тъкмо бе приключил с опазването на онази фашистка, Туиди Камер, от него. Спря го, да, но знаехме, че е добър в работата си, затова решихме да го използваме и по-нататък. А на следващия ден ти се озова във Венеция, а ние бяхме нападнати от терористи в Ню Йорк. Мобилизирахме армията и се подготвихме да отвърнем на удара в Афганистан, но Фицхю и още няколко човека знаеха накъде ще задуха вятърът. Обсъдиха различните възможности. Фицхю ме посети тук, във вилата. По това време ремонтираха кабинетите ни и това бе единственото подходящо място за срещи. Той ме попита дали бихме могли да използваме туристите като част от тактиката ни. Да ги изпратим в Близкия Изток и да очистим този саудитец или онзи иранец. Обясних му, че не сме обучавали туристите за подобни убийства и ще е най-разумно да се обърне към частния сектор и да използва човек като Тигъра. Да, аз бях първият, който спомена името му — кимна Грейнджър. — Фицхю се върна след една седмица с ново предложение. Да използваме турист, който да открие Тигъра и да се свърже с него като клиент.

— Трипълхорн.

— Точно така.

Майло си припомни шестте години на стачки и убийства, които бе изучавал внимателно, опитвайки се да намери общото между тях. Скромен ислямист в Германия, френски външен министър, английски бизнесмен. Винаги се бе питал какво обединява тези убийства. Чувстваше се абсолютно объркан и се връщаше към теорията, че нямат нищо общо и поръчките са дошли от различни хора. Понякога може и да са били такива, но винаги, когато Трипълхорн, наречен още Хърбърт Уилямс или Ян Клаузнер, бе възлагал задача на Тигъра, връзката бе американската външна политика.

Припомни си и шестте години пред компютъра в кабинета си, усилията на всичките туристически агенти и фалшивата помощ на човека пред него. Шест години, прекарани в издирване на човек, когото никой не искаше да залови.

— Но той дойде при мен — внезапно каза Майло. — Тигъра дойде при мен, защото разполагаше с досието ми. И за това ли си отговорен?

— Връчих досието ти на Трипълхорн, за да му го предаде. Заповедта да го инжектираме с ХИВ дойде отгоре. Нямаше начин да не я изпълним. Единственото, което можех да направя, бе да му предам малко информация. Фицхю не мислеше, че Тигъра ще разбере как се е заразил. Сигурен бях, че го подценява. Надявах се да те потърси, защото досието ти бе последната информация, която бе получил от убиеца си.

— И всичко мина според плана — каза Майло.

— Не всичко. Ти. Трябваше да побегнеш, но да се върнеш с доказателства. Дори ти дадох Айнър за помощ. Къде е той сега?

Майло се прокашля.

— Наложи се да го неутрализирам.

— Вероятно така е най-добре. Но разбираш какво искам да кажа, нали? Дадох ти всичко възможно, но май имах прекалено много вяра в теб.

— Трябваше да си откровен и с Анджела, и с мен. Не ни даде всичко, което можеше.

Грейнджър стисна устни, за да прикрие прозявката си.

— Може и да си прав. Но ако ти бях казал всичко в самото начало, какво щеше да направиш? Познавам те. Не си толкова търпелив колкото беше навремето. Щеше да отидеш направо при Фицхю и да се опиташ да го притиснеш в ъгъла. Нямаше да тръгнеш да събираш доказателства. Щеше да действаш като турист и да приклещиш Фицхю и бандата му. Нямаше да отделиш време да събереш това, което е нужно, за да се сложи край на цялата операция. Накратко казано, щеше да действаш като главорез, какъвто си.

— Но всичко е свършено — възрази Майло. — Наемният ви убиец е мъртъв.

— Да не мислиш, че няма да намерят друг? Въпреки всичко, факт е, че този похват обикновено успява, а не се проваля. В Шри Ланка има едно момче от Камбоджа. Още няма тъпо име като Тигъра, но е само въпрос на време. В момента Джаксън е там и го издирва.

Майло довърши водката си и взе бутилката, за да допълни чашите им.

— И какво се опитваш да ме убедиш да направя?

— Наистина, Майло, смятах те за по-умен. Не разполагаш с никакви доказателства, а само с думата ми. А ако те знаят къде се намираш в момента, ще се погрижат да не мога да ти кажа нищо.

— Не знаят къде съм.

— Няма да е зле да се увериш в това. Защото, след като се отърват от мен, ще се погрижат ти да не споделиш с някого това, което съм ти казал.

По бузата на Майло се появи нервен тик и той я потърка, за да го премахне. Дължеше се на тревога и на мисълта, че Грейнджър бе прав.

После го осени друга мисъл: Грейнджър лъжеше. Старецът бе притиснат в ъгъла. Знаеше, че Майло ще го отведе на Авеню на Америките. Вероятно дори бе предвидил подобна вероятност. Както самият той казваше, разузнаването наподобяваше разказването на приказки. И не му бе предоставил никакви доказателства, а само истории, които да запълнят празнините между истинските събития.

Майло осъзна, че не диша. Пое си дъх дълбоко. Страхотна история. Такава, каквато само ветеран като Грейнджър би могъл да измисли. Част от него дори му вярваше. Той изсипа водката на стареца в устата му и седна срещу него.

Преди да заговори, телефонът на страничната маса иззвъня. Майло се вторачи в Грейнджър.

— Очакваш ли някого?

— Колко е часът?

— Единадесет.

— Не съм се събирал със съседите от дълго време. Може би Фицхю иска да ни провери.

Майло се надигна и изгаси лампата. Телефонът продължи да звъни в тъмнината. Той застана до завесите и надникна навън към езерото. Видя дървета и застлания с чакъл път преди облак да закрие луната. На деветото позвъняване телефонът замлъкна. Майло не знаеше в какво да вярва.

— Тръгваме — каза той.

— Моля те — отвърна Грейнджър. — Изтощен съм. Риболовът изморява.

Майло се завъртя и видя как Грейнджър се отпусна на стола и задиша шумно.

— Добре ли си? — попита той.

Старецът вдигна глава.

— Просто съм изморен. Но ако навън има някой, това са хора на Управлението. Предпочитам да бъда екзекутиран в леглото, отколкото да ме разпитват в продължение на месеци и после да ми пръснат главата в някоя мърлява обезопасена квартира.

Майло се върна до прозореца. Езеро, луна и тишина. Ако не го бяха проследили дотук, не се налагате да бърза. Просто нямаше търпение да приключи с всичко това. Той пусна завесата.

— Ще тръгнем утре сутрин. Рано. А сега си лягаме. В едно и също легло.

— Винаги си си падал по мен.

— А ти пи достатъчно.

— Тъкмо започнах — възрази Грейнджър. — Би ли свалил лепенката, за да си сипя скоч? От водката ме боли стомахът.