Олен Стейнхауър
Туристът (52)

3.

На сутринта шофьор на Управлението взе Фицхю от хотел „Мансфийлд“ на Четиридесет и четвърта улица и го остави пред сградата на Авеню на Америките в девет и половина. След като се настани зад бюрото, той вдигна телефона и набра номер.

— Джон?

— Да, господине.

— Можеш ли да отидеш в пета стая и да обработиш човека, преди да сляза там? Не повече от час.

— Лицето?

— Не, не в лицето.

— Да, господине.

Фицхю затвори, провери имейла си, после се свърза с Нексел, използвайки името и паролата на Том Грейнджър. Имаше едно съобщение от Сал, човека им в Министерството на вътрешната сигурност.

Дж. Симънс отиде неочаквано в щаба на Управлението.

— Благодаря — каза Фицхю на компютъра. Съобщението можеше да свърши работа, ако бе дошло преди Симънс да нахлуе вчера в кабинета му. Той се зачуди дали Сал наистина заслужава премиите си.

На бюрото го очакваше купчина писма. Сред вътрешната поща намери дебел плик с пощенско клеймо от Денвър, адресиран до Грейнджър. Охраната бе ударила печат „ЧИСТО“, затова той го отвори бързо. Вътре имаше ръждивочервен паспорт, издаден от Руската федерация.

Фицхю го отвори и видя скорошна снимка на Майло Уийвър с тежките му, обвиняващи очи и дългата челюст, които го караха да прилича на оцелял в Гулаг. Но името до снимката беше Михаил Евгениевич Властов.

— Ох, мамка му — прошепна Фицхю.

Той отиде до вратата и махна на един от туристическите агенти. След като вратата се затвори отново, Фицхю щракна с пръсти, сякаш името на човека бе на езика му.

— Харълд Линч — напомни му анализаторът.

Надали беше на повече от двадесет и пет години. Кичур руса коса падаше на гладкото му високо чело.

— Точно така. Слушай, Хари. Имаме нова следа. Майло Уийвър като руски агент.

По лицето на Линч се изписа недоверие, но Фицхю продължи:

— Възможности. Открий кога е имал достъп до информация и, скоро след това или по същото време, достъп до ФСБ. Сравни това с известните руски данни — каза той, като му подаде паспорта и плика. — Накарай някого да проучи всичко. Искам да знам кой го е изпратил, колко е бил висок и каква е любимата му храна.

Линч се вторачи в паспорта, зашеметен от изненада.

— Хайде, действай.

Независимо кой бе изпратил паспорта, той се оказа неочакван подарък. Преди разпитът дори да бе започнал, Фицхю получи сериозно оръжие. Убийство и предателство. Уийвър можеше да се измъкне от едно обвинение, но не и от две.

Фицхю реши да сподели добрата новина с Джанет Симънс. Секретарката му, дебела жена в розова рокля, набра номера й. На второто позвъняване, Фицхю чу гласа й.

— Симънс.

— Никога няма да познаеш какво се случи днес.

— Вероятно няма.

— Руски паспорт на Майло Уийвър.

Симънс замълча. Фицхю чу шум от двигател. Очевидно тя пътуваше на някъде.

— И какво го прави това? — попита тя. — Човек с двойно поданство?

Фицхю очакваше повече радост от нейна страна.

— Може просто да го прави двоен агент, Джанет. А не един от нашите.

— Паспортът носи ли неговото име?

— Не. Михаил Евгениевич Властов.

Кратка пауза.

— Откъде се появи?

— Анонимно писмо. Проучваме в момента.

— Благодаря, че ми каза, Терънс. Прати много поздрави на Майло от мен.

В десет и половина Фицхю взе асансьора до деветнадесетия етаж, където вместо кабинки имаше коридори без прозорци с многобройни врати. Една от тях водеше към килия, а втора — към контролно помещение, пълно с монитори и оборудване за записи. Той влезе в контролната стая за пета килия, хванал сива папка в ръка.

Нейт, пропил се бивш агент със стомаха на козел, седеше и ядеше чипс пред мониторите, където Майло Уийвър, проснат гол на пода, пищеше от електрошоковете върху голото му тяло. Звукът отекваше гадно в малката стаичка.

Дребен слаб мъж в опръскана с кръв бяла престилка вършеше работата си безмълвно. Това беше Джон. Един от портиерите държеше рамената на Уийвър притиснати към пода, докато друг, едрият чернокож, стоеше до стената, бършеше устата си и гледаше измъчено.

— Какво, по дяволите, прави той?

Нейт лапна парче чипс и отговори спокойно:

— Тъкмо повърна закуската си. Ето я там, до краката му.

— Господи. Разкарай го оттам.

— Сега ли?

— Да. Веднага!

Нейт сложи слушалките си, затрака по клавиатурата и каза:

— Лорънс.

Чернокожият се скова и вдигна пръст към ухото си.

— Излез оттам. Веднага.

Докато Уийвър пищеше, Лорънс тръгна бавно към вратата. Фицхю го пресрещна в коридора и, въпреки факта, че портиерът бе цяла глава по-висок от него, той забучи пръст в гърдите му.

— Ако видя това отново, ще те изритам оттук. Ясно ли е?

Лорънс кимна. Очите му бяха овлажнели.

— Връщай се във фоайето и изпрати някой, който има топки, за разлика от теб.

Ново кимване и гигантът тръгна към асансьора.

Нейт бе казал на Джон да се подготви за влизането му, така че когато Фицхю отвори вратата, Майло Уийвър клечеше, облегнат на стената, а от гърдите, краката и слабините му се стичаше кръв. Другият портиер застана до отсрещната стена, а Джон започна да прибира инструментите си. Уийвър заплака.

— Срамна работа — каза Фицхю, като кръстоса ръце пред гърдите си. — Цяла кариера, пратена по дяволите, заради желание за отмъщение. Не виждам логиката.

Той клекна, за да е на едно ниво със зачервените очи на Майло.

— Това ли се случва, когато Майло Уийвър реши да защити достойнството си? — попита той и отвори папката.

Вътре имаше цветни снимки, които показваха трупа на Том Грейнджър пред вилата му на езеро Хопатконг. Фицхю ги поднесе една по една към Майло. Панорамни снимки, показващи разположението на трупа. Кадри в близък план: дупката в рамото му и онази в челото. Два меки куршума дум-дум, които се взривяваха след проникване и оставяха огромни дупки.

Плачът на Майло се усили и той загуби равновесие и падна на пода.

— Имаме си хленчо — отбеляза Фицхю и се изправи.

Всички в малката стаичка зачакаха. Майло си пое дълбоко дъх и овладя сълзите си, избърса мокрите си очи и нос, после се надигна.

— Ще ми разкажеш всичко — каза Фицхю.

— Знам — потвърди Майло.