Кристофър Прийст
Престиж (55)

9

Клайв Бордън напусна къщата още същата вечер. Нямам представа какво се е случило с тялото на Ники, макар винаги да съм подозирала, че Бордън го е взел със себе си.

Тъй като бях прекалено малка, приех за даденост авторитета на родителите си и когато ми казаха, че полицията няма да се заинтересува от смъртта на момчето, им повярвах. В онзи момент ми се струваше, че имат право.

Години по-късно, когато пораснах достатъчно, за да осъзная колко неморално е всичко това, положих усилие да разпитам майка си какво е станало. Беше след заминаването на баща ми и около две години преди тя да почине.

Имах усещането, че е дошло времето да изясним мистериите от миналото, да оставим част от тъмнината зад гърба си. Освен всичко друго схващах този момент и като признак за собственото си израстване. Исках от нея да бъде откровена с мен и да се отнесе с мен като с възрастен. Знаех, че по-рано същата седмица е получила писмо от баща ми, и това ми даваше извинение да подхвана темата.

— Защо полицията никога не дойде да задава въпроси? — казах, след като вечерта й дадох да се разбере, че искам да обсъдим станалото.

— Никога не говорим за това, Катрин — отвърна тя.

— Искаш да кажеш, че ти никога не говориш — казах. — Защо татко ни напусна?

— Ще се наложи да попиташ него.

— Знаеш, че не мога — отговорих. — Ти си единствената, която знае. Тогава той извърши злина, но не съм сигурна защо, нито дори как. Търси ли го полицията?

— Полицията не е намесена в живота ни.

— Защо не? — попитах. — Татко не уби ли онова момче? Не го ли уби?

— Още тогава разрешихме въпроса. Няма нищо за криене, нито повод за вина. Платихме цената за случилото се онази нощ. Разбира се, мистър Бордън изстрада най-много, но погледни как се отрази и на нас. Не мога да ти кажа нищо, което би искала да знаеш. Сама видя какво се случи.

— Не мога да повярвам, че с това приключва всичко — казах аз.

— Катрин, знаеш, че няма нужда да задаваш такива въпроси. И ти беше там. Имаш също толкова вина, колкото останалите.

— Бях само на пет години! — отвърнах. — Как е възможно да имам каквато и да е вина?

— Ако изпитваш някакви съмнения, можеш да ги уточниш, като сама се обърнеш към полицията.

Пред студеното й, неотстъпчиво поведение куражът ме напусна. Мистър и мисис Стимпсън тогава все още работеха за нас и по-късно зададох на Стимпсън същите въпроси. Учтиво, сковано, накратко, той отрече да му е известно каквото и да е.