Кристофър Прийст
Престиж (44)

37

Седем седмици по-късно Рупърт Анджиър почина.

Малко е да кажа, че изпитвах чувство за вина, особено след като в двата вестника, съобщаващи за случилото се, се говореше за понесените от него „травми“ по време на илюзията. Не споменаваха, че произшествието се е случило в деня, когато бях посетил Лоустофт, но бях сигурен, че става дума за същия ден.

Вече бях установил, че Анджиър е отменил оставащите до края на седмицата представления в „Павилиън“, и доколкото знаех, след това не се беше появявал публично никъде. Нямах представа защо.

Чак сега си дадох сметка, че през онази нощ бе получил фатални травми.

За мен обаче си оставаше необяснимо как така се бях сблъскал с него по-малко от минута след случайната ми намеса. Тогава не ми се видя нито ранен, нито дори контузен. Напротив, беше в отлично здраве и решен да се изправи срещу мен. Преди да успея да се измъкна и да побягна, за малко се бяхме сборили на пода. Единственото необичайно нещо в него беше хлъзгавият материал, с който се беше намазал или костюма си, както предполагах, за да изпълни успешно своята илюзия или за да успее да изчезне от очите на хората. Последното наистина ме озадачаваше, защото след като се бях възстановил от замайващия ефект на вдишания дим спомените ми за тези няколко секунди си оставаха кристално ясни. Съвсем определено само за миг „виждах през него“, сякаш части от тялото му или цялото му тяло бяха станали прозрачни.

Още една малка загадка си оставаше фактът, че по време на спречкването ни по мен не бе полепнал тайнствения материал, с който се беше намазал Анджиър. Определено ме беше хванал с ръце за китките и съвсем осезаемо усетих нещо хлъзгаво, но след това не открих никакви следи. Спомням си как на връщане с влака за Лондон, седях в купето и вдигнах ръка към светлината, за да проверя дали мога да виждам през нея!

Но в мен се бе насъбрала достатъчно вина и посрещнах новината за смъртта му, разкъсван от угризения на съвестта. Всъщност изправен пред ужасните резултати, не можех да намеря покой и чувствах, че по някакъв начин трябва да изкупя стореното.

За нещастие некролозите във вестниците бяха публикувани едва няколко дни след смъртта на Анджиър и погребението вече се бе състояло. Това събитие щеше да бъде идеалният момент за мен да дам начало на много дълго бавеното помирение с неговото семейство и съдружници. Един погребален венец, най-обикновена картичка със съболезнователни думи биха свършили работа, но така и не бе съдено.

След продължителен размисъл реших да подходя директно към вдовицата му и й написах искрено и доброжелателно писмо.

В него обясних кой съм и как, като доста по-млад и за мое безкрайно съжаление, се бях изправил срещу съпруга й. Заявих, че новините за преждевременната му смърт са ме шокирали и натъжили и че общността на илюзионистите ще почувства остро липсата му. Отдадох дължимото на уменията му като изпълнител и ingenieur на великолепни илюзии.

След това продължих с най-важната част от писмото за мен с надеждата, че то ще се стори на вдовицата като нещо, което ми е хрумнало в самия край. Изтъкнах, че след смъртта на някой илюзионист в света на фокусниците е обичайно колегите му да предложат да закупят реквизита, от който семейството му не би имало нужда. Прибавих, че в светлината на дългите ми и бурни отношения с Рупърт разглеждам това предложението като свой дълг и удоволствие и че разполагам със значителни средства.

След като изпратих писмото и предвидливо допуснах, че не мога да разчитам на съдействието на вдовицата, направих някои запитвания чрез контактите си в нашите бизнес среди. Този подход също трябваше да бъде обмислен внимателно, защото нямах представа кои и колко от другите ми колеги също имат желание да сложат ръка върху реквизита на Анджиър. Допусках, че не са малко. Едва ли бях единственият професионален фокусник, станал свидетел на зашеметяващото му представление. Затова пуснах мълвата, че ако някоя част от реквизита на Анджиър се появи на пазара, бих проявил интерес.

Две седмици след като писах на вдовицата на Анджиър, получих отговор под формата на писмо от името на адвокатска агенция в Чансъри Лейн. Предавам съдържанието му дословно:

Уважаеми господине,

 

От името на наследниците на покойния господин Рупърт Дейвид Анджиър

 

Във връзка със скорошното ви запитване, отнасящо се до нашия клиент, имам инструкции да ви информирам, че са взети всички необходими мерки за разпределянето на голяма част от личните имущество и вещи на покойния Рупърт Дейвид Анджиър и не е необходимо да отправяте повече запитвания, що се касае до техните нови притежатели и начина им на употреба.

Все още очакваме указания от наследниците на нашия клиент по повод разпределението на по-малка част от неговата собственост, която ще бъде изнесена на публичен търг, а датата и мястото ще бъдат обявени в съответните издания.

Като оставаме, сър, покорно на вашите услуги,

 

Кендал, Кендал & Оуен

(Адвокати и нотариуси)