Кристофър Прийст
Престиж (34)

27

Към края на 1898 година един театър отмени мой ангажимент и по този начин разполагах с повече от седмица между представленията на НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Прекарах това време в апартамента в Хорнзи и макар веднъж да прескочих до работилницата, през по-голямата част от седмицата се потопих в щастливо и физически стимулиращо ежедневие с Олив. Заехме се с обзавеждането на апартамента и не без помощта на скорошния хонорар от едно успешно представление в театър „Илирия“ в Уест Енд, купихме някои красиви мебели.

В нощта, преди да приключи идилията — трябваше да заминавам с шоуто за „Хиподроум“ в Брайтън, — тя ми поднесе изненадата си. Беше късна вечер и двамата бяхме намерили убежище в прегръдките си преди заспиване.

— Скъпи — каза тя, — мислех си, че трябва да почнеш да си търсиш нова асистентка.

Бях така поразен, че в началото не знаех как да отговоря. До този момент ми се струваше, че съм достигнал онази сигурност, която бях търсил през целия си трудов живот. Имах своето семейство, имах своята любовница. Живеех в собствената си къща с жена си и отсядах в собствения си апартамент с любовницата си. Боготворях децата, обожавах жена си, обичах любовницата си. Животът ми бе разделен на две ясно разграничени части, строго изолирани, и никоя от страните не подозираше за съществуването на другата. В добавка към това любовницата ми работеше като личната ми красива, омайваща сценична асистентка. Не само си вършеше блестящо работата, но прекрасното й излъчване — бях сигурен в това — без съмнение ме бе донесло още по-голяма публика, откакто дойде при мен. Простичко казано, си бях получил парчето торта и ядях с апетит. Сега, с тези свои думи, Олив като че беше нарушила баланса във всичко, а аз се видях захвърлен в почуда.

Забелязала реакцията ми, Олив каза:

— Трябва да ти призная нещо, което ми тежи. Може пък да не е толкова зле, колкото ти се струва.

— Не мога да си представя как би могло да стане по-зле.

— Ами… ако изслушаш само половината от онова, което имам да кажа, ще бъде по-зле, отколкото си представяш, но ако имаш търпение да ме изслушаш, предполагам, че накрая ще се почувстваш по-добре.

Погледнах я внимателно и забелязах нещо, което би трябвало да видя веднага — изглеждаше напрегната и разтревожена. Очевидно беше, че иска да сподели нещо.

Разказът се разкри пред мен в поток от думи, които бързо потвърдиха предупреждението й. И разкритието й ме хвърли в ужас.

Започна, като каза, че иска да спре да работи за мен поради две причини. Първата беше, че в продължение на няколко години бе кръстосвала сцените и просто имаше нужда от промяна. Заяви, че желанието й е да си остане у дома, да бъде моя любима и да следи кариерата ми от тази гледна точка. Каза и че ще продължи да работи като моя асистентка, докато имам нужда от нея или успея да й намеря заместничка. Дотук добре. Но, каза тя, още не бях чул втората причина. А именно, че е изпратена да работи за мен от някой, поискал от нея да научи професионалните ми тайни и да му ги предаде. Този мъж, каза тя…

— Анджиър! — възкликнах. — Рупърт Анджиър те е изпратил да ме шпионираш?

Тя веднага призна, че е така, а след като видя гнева ми, се отдръпна от мен и се разплака. Умът ми препускаше, докато се мъчех да си припомня всичко, което й бях казвал в предходните седмици, какъв реквизит беше виждала или използвала, кои тайни можеше да е научила или отгатнала сама, както и каква ли част от тях бе успяла да предаде обратно на врага ми.

Известно време не чувах какво ми казва, неспособен да мисля хладнокръвно или разумно. През по-голямата част от това време тя ридаеше и ме умоляваше да я изслушам.

Изминаха три-четири часа във все същия тревожен и безрезултатен начин, докато най-сетне не достигнахме точката на емоционалното изтощение. Безизходното положение, в което бяхме попаднали, се бе проточило в ранните часове на сутринта и нуждата от сън бе надвиснала тежко и над двама ни. Изгасихме светлината и легнахме един до друг. Навиците ни все още не бяха разрушени от ужасното разкритие.

Лежах буден в тъмното и се чудех как да се справя със ситуацията, но мислите ми все така се въртяха объркано в кръг. Сетне, от мрака до мен, я чух да казва тихо, настоятелно:

— Не разбираш ли, че ако все още шпионирах за Рупърт Анджиър, нямаше да ти го кажа? Да, бях с него, но ме отегчаваше. Освен това си имаше вземане-даване с друга жена и това донякъде ме дразнеше. През цялото време кроеше планове как да те нападне. Имах нужда от промяна и сама му дадох идеята. Но когато се запознах с теб… е, почувствах се различно. Толкова се различаваш от Рупърт, във всичко. Знаеш какво се случи помежду ни и че беше истинско, нали? Рупърт си мисли, че шпионирам за него, но сигурно вече е разбрал, че няма да научи нищо от мен. Искам да престана да бъда твоя асистентка, защото докато съм там горе по време на представлението, Рупърт очаква от мен да направя онова, което той желае. Просто искам да оставя всичко това зад гърба си, да живея в този апартамент, да бъда с теб, Алфред. Знаеш ли… мисля, че те обичам…

И така нататък, говорихме дълго в нощта.

На сутринта, в сивата и потискаща светлина на дъждовното утро, й казах:

— Реших как да постъпя. Защо не отнесеш съобщение на Анджиър? Ще ти кажа какво точно, а ти ще му го предадеш и ще заявиш, че това е тайната, която търси. Можеш да му кажеш каквото пожелаеш, за да го накараш да повярва, че си откраднала тайната от мен, както и че това е главната информация, от която има нужда. След това, когато се завърнеш и се закълнеш, че никога повече няма да имаш нещо общо с Анджиър, и ако, само ако, ме накараш да ти повярвам, ще започнем отново живота си заедно. Съгласна ли си?

— Ще го направя днес — закле се тя. — Искам да го изключа от живота си завинаги!

— Първо трябва да мина през работилницата. Искам да преценя какво мога да разкрия на Анджиър.

Без повече обяснения я оставих в апартамента и взех омнибуса до Елгин Авеню. Седях мълчаливо на горната платформа, пушех лулата си и се чудех дали наистина не бях оглупял от любов, готов да захвърля всичко.

Когато пристигнах в работилницата, обсъдихме надълго проблема. Макар тази криза да беше потенциално опасна, през годините Договорът вече беше преминал през няколко такива, и ми се струваше, че и сега не сме изправени пред по-голям или по-различен проблем. Не беше лесно, но в крайна сметка Договорът остана ненарушен и по-силен от всякога. И наистина, в светлината на това свидетелство за подсилената ми вяра в Договора, мога да заявя, че именно аз останах в работилницата и се върнах в апартамента.

Там продиктувах на Олив какво да напише на лист хартия, с нейния почерк. Записа го, изнервена, но решена да стори необходимото. Съобщението целеше да изпрати Анджиър по лъжлива следа, така че се налагаше да бъде не само правдоподобно, но и нещо, за което не би се досетил сам.

Напусна Хорнзи в 2:25 ч. следобед и не се върна в апартамента чак до 11:00 ч. вечерта.

— Направих го! — каза тя. — Разполага с информацията, която му предадох. Напълно възможно е никога повече да не го срещна и със сигурност никога повече в живота си няма да кажа добра дума за него.