Кристофър Прийст
Престиж (9)

2

Време е да направя пауза, макар и още в началото, защото този разказ не цели да предаде събитията от живота ми по обичайния маниер на автобиографиите, но е, както вече споменах, насочен към тайните в живота ми. Тайната е съществена част от моята работа.

Затова нека първо да разгледам и опиша метода, с който ще си послужа в този разказ. Самият факт, че ще опиша тайните си, може да бъде схванат като предателство спрямо себе си, но, разбира се, като илюзионист мога да се погрижа да видите само онова, което искам да видите. Загадката присъства по подразбиране.

Следователно би било справедливо още от самото начало да хвърля светлина върху две тясно свързани теми — Потайността и Разбирането на необходимостта от потайност.

Ето един пример.

Почти неизбежно в упражняването на професията ми настъпва момент, когато илюзионистът прави забележима пауза. Пристъпва в светлините на рампата и облян в пълния им блясък, застава лице в лице с публиката. Тогава ще каже, или ако представлението му е мълчаливо, на всички ще се стори, че казва: „Погледнете ръцете ми. В тях няма нищо скрито.“ След това ще ги вдигне пред очите на публиката и ще й покаже дланите си, ще разтвори пръсти, за да се убедят, че между тях не държи нищо. Без да спуска ръце, ще ги завърти, така че публиката да ги види и от другата страна, потвърждавайки, че те наистина са абсолютно празни. За да реши въпроса окончателно и извън всякакво съмнение, фокусникът ще подръпне леко ръкавите на сакото си на около три-четири сантиметра, за да оголи китките си и да демонстрира, че там също няма нищо скрито. След това ще представи своя номер и точно тогава, секунди след неоспоримото доказателство, че ръцете му са празни, в тях ще се появи предмет: ветрило, жив гълъб или заек, букет хартиени цветя, понякога дори горяща свещ. Това е парадокс, нещо невъзможно! Публиката е възхитена от загадката и аплодисментите избухват.

Как е възможно?

Фокусникът и публиката са сключили помежду си договор, който наричам Негласен договор за магьосничество. Никоя от двете страни не го казва на глас и в действителност публиката почти не осъзнава, че такъв Договор съществува, но налице е точно това.

Човекът на сцената, разбира се, изобщо не е магьосник, а актьор, който играе ролята на магьосник и който иска публиката да повярва, дори и само временно, че обладава тъмни способности. Междувременно публиката знае, че онова, което вижда, не е истинска магия, но потиска знанието и негласно приема желанието на артиста. Колкото по-съвършено е умението му да поддържа тази илюзия, толкова по-високо ценени са измамните му магически способности.

Действието, при което ръцете му са представени като празни, преди разкритието, че въпреки това няма как да са били, само по себе си е съставна част от Договора. Според този договор в сила са специални условия. При общуването в нормална социална среда например колко често възниква необходимост някой да доказва, че ръцете му са празни? Обърнете внимание и на следното: ако фокусникът внезапно покаже ваза, пълна с цветя, без преди това да намекне на публиката, че подобна демонстрация е невъзможна, представеното от него в никакъв случай не би било взето за трик. Няма да последват аплодисменти.

Ето какво илюстрира моят метод.

Позволете ми да установя границите на Негласния договор за магьосничество, в светлината на който пиша тези думи, за да могат читателите ми да осъзнаят, че разказът оттук нататък не е магия, а нейна привидност.

Първо, нека в известен смисъл на думата вдигна ръцете си с дланите напред, с разтворени пръсти, и ви кажа (отбележете си го добре): всяко изречение в този бележник, описващо живота и работата ми, е вярно, добронамерено и предава действителността до последната подробност.

Сега завъртам ръце, за да видите обратната страна на дланите ми, и ви заявявам: голяма част от написаното може да бъде сверена със съществуващите документи. Кариерата ми е описвана във вестникарски статии и името ми е включвано в книги с биографични справки.

Най-накрая подръпвам ръкавите на сакото си, за да разкрия китките, след което добавям: ако бъдем напълно честни, какво мога да спечеля, фалшифицирайки този разказ, при положение че е предназначен единствено за моите очи, и може би за най-близките членове от семейството ми и потомците ми, които няма да доживея да видя?

Какво наистина?

Но поради факта, че съм ви показал празните си ръце, вече очаквате не просто да последва илюзия, но и тя да се състои с мълчаливото ви съгласие.

Ето така, без да напиша нито един неверен факт, вече поставих начало на заблудата, която е моят живот. Лъжата се съдържа в тези думи, дори в онези, с които започнах. Тя е тъканта на всичко, което следва, и все пак на никое място няма да стане очевидна.

Заблудих ви с приказки за истина, обективни сведения и мотиви. Но както се оказва, демонстрирайки празните си ръце, съм пропуснал важна информация, а вие вече гледате в друга посока.

Както всеки фокусник на сцената много добре знае, има хора, които ще останат объркани, други, които ще признаят, че не им е приятно да ги заблуждават, такива, които ще заявят, че са разгадали тайната, както и някои, щастливото мнозинство, които просто ще приемат илюзията за даденост и ще се насладят на магията в името на забавлението.

И винаги ще има един-двама, които ще отнесат тайната със себе си и ще я обмислят тревожно отново и отново, без дори да се доближат до разгадаването й.