Кристофър Прийст
Престиж (63)

4

На всеки рафт по стелажите бяха положени непокрити човешки тела. Всяко от тях беше на мъж и напълно облечено. Всичките носеха вечерно облекло: тесен фрак, бяла риза с черна папийонка, пестеливо бродирана жилетка, тесни панталони със сатенени кантове, бели чорапи и лачени обувки. На ръцете си имаха бели памучни ръкавици.

Всяко тяло бе идентично с останалите. Мъжът имаше бледо лице, орлов нос и тънки мустаци. Устните му бяха безкръвни. Имаше тясно чело и оредяваща, пригладена с брилянтин коса. Някои от лицата се взираха в рафта над себе си или към каменния таван. Други бяха с извити вратове, така че гледаха в едната или другата посока.

Всички трупове бяха с отворени очи.

Повечето се усмихваха, разкрили зъбите си. Горният ляв кътник във всяка от тези усти имаше малко отчупено ъгълче.

Телата лежаха в различни пози. Някои бяха изправени, други изкривени или приведени. Никой от труповете не бе положен така, сякаш спи; единият крак на повечето стоеше пред другия, тъй че след като ги бяха положили на рафтовете им, същият крак стоеше издигнат.

Всеки от тях бе с единия крак във въздуха.

Ръцете също бяха в разнообразни позиции. Едни издигнати над главата, някои протегнати напред като на сомнамбул, други плътно изправени до тялото. Няколко тела носеха ръкавици, напоени с червено мастило.

Никой от труповете не показваше признаци на разложение. Сякаш всеки от тях бе замръзнал жив, останал инертен, без да умре.

По тях нямаше прах, не излъчваха мирис.