Кристофър Прийст
Престиж (57)

11

Обаче не беше достатъчно. Нищо не можеше да извини факта, че през онази нощ бях станала свидетел на жестокото убийство на малко момченце, и то извършено от баща ми.

Тази тайна се е промъкнала в живота ми и влияе косвено върху всичко, което правя, населява ме емоционално и ме обезсилва социално. Тук съм изолирана. Рядко се сприятелявам, не ми трябват любовници, кариерата не ме интересува. Откакто Розали се омъжи и изнесе, живея сама, превърната в жертва също като родителите ми.

Искам да се отдалеча от лудостта, която е натрапила враждата на семейството ми през годините, но колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че единственият изход е да се изправя срещу нея. Не мога да продължа живота си, докато не разбера как и защо умря Ники Бордън.

Смъртта му не ми дава мира. Тази обсебеност би изчезнала само ако можех да науча повече за момчето и какво се случи с него през онази вечер. Като научих доста неща за миналото на семейството си, се натъкнах и на сведения за семейство Бордън.

Андрю, издирих те, защо ти и аз сме ключът към всичко това — ти си единственият жив Бордън и може да се каже, че аз, на свой ред, съм последният жив представител на семейство Анджиър.

Противно на всякаква логика, зная, че ти си Ники Бордън, Андрю, и че по някакъв начин си преживял онова изпитание.