Кристофър Прийст
Престиж (54)

8

Изгубила съм или съм потиснала всеки спомен за случилото незабавно след това. Помня единствено, че на следващата година бях на училище, а после отидох да уча на друго място, намерих си нови приятели, израснах в детството си. Около мен имаше прилив на нормалност, почти като наводнение от засрамена компенсация заради страшната сцена, на която бях станала свидетел.

Не помня и кога баща ми изостави брака си и ни напусна. Известна ми е датата, когато се е случило, защото я открих в дневника, воден от майка ми в последните години от живота й, но собственият ми спомен за онези времена се губи. Благодарение на дневника й съм наясно с по-голямата част от чувствата й по повод раздялата и много по-малко за обстоятелствата около нея. От своя страна, помня в най-общи линии усещането, че той е там, докато съм малка, будеща страх и непредсказуема фигура, за щастие на разстояние от всекидневието ни. Помня и живота без него след това, силното чувство за отсъствието му, умиротворение, от което двете с Розали се възползваме добре и до днес.

В началото бях доволна, че си е отишъл. Едва като по-голяма започна да ми липсва, също като сега. Вярвам, че трябва да е жив — в противен случай щяхме да научим. Работата по управлението на фамилното наследство е сложна и баща ми все още е отговорен за него. Имаме семеен тръст, управляван от адвокати, базирани в Дарби, които очевидно са във връзка с него. Къщата, земята и титлата все още се водят на негово име. Много от директните разплащания като данъците например са под опеката на тръста, но в същото време двете с Розали разполагаме с достатъчно пари.

Последният ни пряк контакт с него се състоя преди около пет години, когато ни написа писмо от Южна Африка. Просто минавал оттам, казваше, макар да не уточняваше откъде или накъде. Сега е в седемдесетте си години, вероятно се навърта около други британски изгнаници, без да позволява на света да научи за миналото му. Безвреден, малко изкуфял, леко двусмислен за една или друга подробност, стар кадър на Форин Офис. Не мога да го забравя. Без значение колко време ще отмине, винаги си го спомням като човека с жестоко лице, хвърлил малко момченце в машина, за която със сигурност е знаел, че ще го убие.