Кристофър Прийст
Престиж (5)

5

Реших да се свържа с редакцията, тъй като беше ясно, че историята, за която ме бяха изпратили, вече не е актуална. Застанах под капещия бръшлян, загледан в тежкия ситен дъжд, и позвъних на директната линия на Лен Уикъм, изпълнен с лоши предчувствия. Почаках малко да вдигне. После му разказах какво се е случило.

— Видя ли се вече с информатора? — попита той. — Някой си на име Анджиър?

— В момента съм точно пред къщата — отвърнах и му разясних как стоят нещата. — Мисля, че нямаме история. Според мен е възможно да става въпрос за междусъседски спор. Нали знаеш, всеки се оплаква от другия. — Но не и за това, че някой вдига шум, помислих си веднага щом изрекох тези думи.

Настъпи продължително мълчание.

След това Лен Уикъм каза:

— Виж се със съседите и ако има нещо в цялата работа, ми звънни пак. Ако няма, се връщай в Лондон още довечера.

— Петък е — казах му. — Мислех да посетя родителите си довечера.

Уикъм отговори като прекъсна връзката.