Кристофър Прийст
Престиж (49)

3

Дори и да беше имало някаква подготовка за посещението, на нас с Розали не ни казаха нищо. Научихме едва когато на главния портал пристигна една кола, а Стимпсън слезе, за да я пусне. Това бяха дните, когато къщата се ползваше от Общинския съвет на Дарбишър и винаги настояваха през уикендите порталът да е заключен.

Колата, която се изкачи до къщата, беше „Мини“. Боята й бе изгубила блясъка си, предната броня бе изкривена от сблъсък в миналото, а около прозорците избиваше ръжда. Не беше от колите, каквито бяхме свикнали да посрещаме в къщата. По-голямата част от другите приятели на родителите ми очевидно са били състоятелни и важни хора, дори в онзи период, когато семейството ни изпитваше относителни трудности.

Шофьорът на минито се пресегна към задната седалка и изведе навън малко момченце, все още сънено. Той гушна момчето на рамото си. Стимпсън ги въведе учтиво в къщата. От прозореца на горния етаж двете с Розали видяхме как Стимпсън се върна при минито, за да разтовари багажа им, след което ни казаха да слезем от детската стая и да се запознаем с посетителите. Всички се бяха събрали в главната ни всекидневна. Родителите ми бяха облечени така, сякаш случаят бе особено важен, докато гостите ни изглеждаха по-обикновено.

Представиха ни. Името на мъжа беше мистър Клайв Бордън, а момченцето, негов син, се казваше Николас, или Ники. Ники беше на около две години, което го правеше три години по-малък от сестра ми. Никъде не се виждаше мисис Бордън, но този факт не ни бе разяснен.

Впоследствие научих малко повече за това семейство. Зная например, че съпругата на Клайв Бордън бе починала малко след раждането на бебето. Моминското й име беше Даяна Рут Елингтън и беше родена в Хатфийлд в Хъртфордшър. Николас беше единственият й син. Самият Клайв Бордън пък беше син на Греъм Бордън, сина на илюзиониста Алфред Бордън. Следователно Клайв Бордън беше внук на заклетия враг на Рупърт Анджиър, а Ники бе негов правнук и мой връстник.

Ясно е, че тогава двете с Розали не знаехме нищо по този въпрос и след няколко минути мама даде да се разбере, че може би искаме да се качим с Ники в детската стая и да му покажем играчките си. Подчинихме се безропотно, както ни бяха възпитали, придружени от познатата фигура на мисис Стимпсън наблизо, за да ни наглежда.

Мога само да предполагам какво се е случило след това между тримата възрастни, но продължи цял следобед. Клайв Бордън и синът му бяха пристигнали малко след обяд; тримата играхме заедно докато почти не мръкна. Мисис Стимпсън ни правеше компания, позволявайки ни да се забавляваме както искаме, но и от време на време ни четеше или ни подканваше да измисляме нови занимания, ако започнехме да показваме признаци на отегчение. Придружаваше ни до тоалетната, донесе ни закуска и напитки. С Розали бяхме израснали сред скъпи играчки и за нас, дори като деца, бе ясно, че Ники не е навикнал на подобно изобилие. От сегашната си гледна точка на възрастен осъзнавам, че момичешките ни играчки едва ли са се видели толкова интересни на двегодишното момче. Все пак успяхме да прекараме някак следобеда и не си спомням да сме се карали.

За какво говореха на долния етаж?

Давам си сметка, че тази среща сигурно е започнала като един от обичайните опити на двете ни семейства да поправят стореното от предците ни. Защо те, ние, не можехме просто да оставим миналото да се изболи и отмре — не зная, но изглежда, тази нужда да се тормозят е дълбоко вкоренена в психологията и на двете страни. От какво значение е сега, или тогава, че двама сценични илюзионисти постоянно се бяха опитвали да си прегризат гърлата? Каквато и омраза, завист и неразбирателство да бяха измъчвали двамата старци, със сигурност не можеше да тревожи далечните им наследници, имащи свои собствен живот и задължения? Е, дори на пръв поглед доводите да са разумни, страстите на кръвта си остават ирационални.

В случая с Клайв Бордън ирационалността като че ли е част от него, без значение какво може да се е случило с предшественика му. Животът му се оказа труден за проучване, но ми е известно, че е роден в западен Лондон. Имал е нормално детство и наклонности в спорта. След училище е посещавал „Лъфбъроу Колидж“, но е отпаднал през първата година на обучението. В последвалите десет години често е бездомен и по всичко личи, често е живял в домовете на приятели и роднини. На няколко пъти е арестуван в пияно състояние или за неморално поведение, но по някакъв начин е успял да избегне сдобиването с криминално досие. Представял се е за актьор и е водил несигурно съществуване във филмовата индустрия, вършейки всякаква работа винаги когато е успявал да я намери, а между ангажиментите е свързвал някак двата края.

Единственият кратък период на емоционална стабилност в живота му е настъпил след запознанството му с Даяна Елингтън. Двамата са създали дом в Туикънъм, Мидълсекс, но бракът им е продължил трагично кратко. След смъртта на Даяна Клайв Бордън беше останал да живее в наемания от тях апартамент и някак бе успял да убеди своята омъжена сестра, живееща в района, да му помогне в отглеждането на момченцето. Не е напуснал работата си във филмите и макар отново да е изпаднал социално, като че ли е изхранвал и обличал някак детето. Горе-долу това беше ситуацията му по време на посещението им при родителите ми.

След гостуването му при нас е напуснал Туикънъм, очевидно се е преместил обратно в центъра на Лондон, а през 1971 година е заминал в чужбина. Първо е отишъл в САЩ, но след това се е насочил или към Канада, или към Австралия. Според сестра му си е сменил името и умишлено е прекъснал всички контакти с миналото. Колкото и да опитвах, така и не успях да открия дали все още е жив.