Кристофър Прийст
Престиж (41)

34

Замислих нов план. Щях да присъствам на представленията на Анджиър през следващия сезон и да посещавам шоуто му всяка вечер, ако се наложи, докато не разреша загадката. Томи Елборн щеше да дойде с мен. Щях да пощадя гордостта си до последно и ако успеех да изтръгна тайната от него, без да предизвикам подозренията му, за мен това би бил идеален резултат. Но ако до края на сезона не успеехме да изградим работеща теория, щяхме да изоставим всяко съперничество и ревност в миналото и да се свържем директно с него и ако се наложи да го молим, за да получим обяснение. Толкова влудяващ бе ефектът на тайната му върху мен.

Пиша това, без да се срамувам. Мистерията е разменната монета на фокусниците и считах за свое професионално задължение да открия как се постига номерът. И ако трябваше да се преклоня, да призная, че Анджиър е по-добър илюзионист от мен, нямах нищо против.

Само че на нищо от това не му бе съдено да се случи. След продължителна коледна почивка Анджиър замина на турне в САЩ в края на януари, оставяйки ме разтреперан от безсилие.

Седмица след завръщането му през април (отбелязано в Таймс) отидох до дома му, решен да се сдобря с него, но го нямаше. Къщата — голяма, но скромна постройка на улица недалеч от Хайгейт Фийлдс — беше заключена и със заковани прозорци. Разговарях със съседите, но всички повтаряха, че не знаят нищо за хората, живеещи там. Анджиър очевидно опазваше личния си живот от любопитните очи на външния свят също като мен.

Свързах се с Хескит Ънуин, за когото знаех, че работи като негов импресарио, но той не пожела да разговаря с мен. Оставих съобщение на Ънуин, умолявайки Анджиър спешно да се свърже с мен. Макар агентът му да обеща, че Анджиър ще получи съобщението му лично, така и не получих отговор.

Писах на Анджиър директно, лично, предлагайки да сложим край на съперничеството, натрупаната горчивина, заклех се, че от моя страна съм готов да предприема всички необходими стъпки за помирение между нас.

Той отново не отговори, при което най-сетне почувствах, че съм достигнал точката отвъд здравия разум.

Моят отговор на неговото мълчание, боя се да го призная, бе безскрупулен.