Кристофър Прийст
Престиж (35)

28

Никога не попитах какво се е случило в осемте и половина часа на отсъствието й и защо й бе отнело толкова дълго, за да занесе съобщението. Обяснението, което ми даде, сигурно беше истина, защото беше най-простото: закъснението й се дължеше на такива невинни причини като дългото пътуване с обществения транспорт из Лондон и това, че не беше намерила веднага Анджиър, който изнасял представление в другия край на града. Но през онази дълга вечер в главата ми се въртяха мрачни фантазии за това как двойната агентка, която бях настроил срещу първия й господар, се връща пак при него, и или никога вече няма да я видя, или ще се яви при мен с нова подмолна мисия, възложена й от него.

Всичко това обаче се случи в края на 1898 година, а пиша тези думи в знаменателния месец януари, 1901 година. (Събитията в света около мен отекват в ушите ми. През вчерашния ден Нейно Величество Кралицата най-сетне бе погребана и страната излиза от траурния период.) Олив се върна при мен преди повече от две години, вярна на думата си, и остава с мен, вярна на желанията ми. Кариерата ми върви гладко, позицията ми в света на илюзиите е непоклатима, семейството ми се увеличава, богатството ми е сигурно. За пореден път управлявам две мирни домакинства. Рупърт Анджиър не ме е атакувал, откакто Олив му предаде фалшивата информация. Всичко около мен е спокойно и след бурните години най-после успях да уредя живота си.