Кристофър Прийст
Престиж (30)

23

Как издържано изглежда написаното дотук, колко хладнокръвно и професионално! Сега, след като изложих „официалната“ версия за Олив, позволете ми, по силата на нашия Договор, да добавя неизкоренимата истина, която до този момент укривах от хората с най-голямо значение. Олив едва не ме направи на глупак и съм длъжен да добавя истинската история.

Разбира се, по време на интервюто Джорджина не присъстваше. Нито пък аз. Томи Елборн беше там, но както винаги, не се пречкаше. На практика тя и аз бяхме съвсем сами в работилницата.

Попитах Олив дали има костюм и тя обясни, че не си носи. Докато го казваше, ме погледна право в очите и настъпи продължително мълчание, аз се питах какво ли иска да каже и какво ли тя си мислеше, че трябва да значат думите й. Никоя млада жена, търсеща такава работа, не би очаквала да я наемат, без преди това да я измерят, да я накарат да влезе в шкаф или да я изпитат по някакъв начин. Кандидатките винаги си носеха костюм.

Е, Олив очевидно не носеше. След това ми каза:

— Не ми трябва костюм, миличък.

— Не присъства и придружителка, скъпа — отвърнах.

— Предполагам, че няма да ти е проблем! — заяви тя.

После без бавене се съблече и остана само по облекло, подходящо за будоар; само с дрехи, които можеха да се нарекат нескромни, прекалено широки и опасни за работата. Отведох я при реквизита за ПАЛАНКИН, където, макар очевидно да бе наясно за какво става дума и къде трябва да влезе, тя ме помоли да й помогна. Последното изискваше доста интимни докосвания на полусъблеченото й тяло! Същото се случи и докато й показвах механизма на ПАНАИР НА СУЕТАТА. Тук пък се престори, че се препъва, докато минаваше през прохода и падна в ръцете ми. Останалата част от интервюто се проведе на кушетката в задната част на работилницата. Томи Елборн си тръгна тихо, без никой от двама ни да го забележи. Така или иначе след това не го видях никъде.

Останалото в общи линии е вярно. Взех я за своя асистентка и я научих как да борави с всички илюзии, за които ми трябваше.