Кристофър Прийст
Престиж (3)

3

Сектата се бе приютила в покрайнините на селцето Колдлоу в окръг Дарбишър, някогашен център на шистова минна промишленост, понастоящем — силно зависимо от туристи, идващи на излет. В центъра имаше магазин на Нешънъл Тръст^[1], клуб за конна езда, няколко магазина за сувенири и един хотел. Когато влязох с колата в селцето, леденият дъжд се носеше като мъгла в долината, скривайки скалистите хълмове.

Спрях, за да изпия чаша чай, с надеждата да поговоря с някой от местните за Църквата на добрата вест, но освен мен в кафенето нямаше никой, а жената, която работеше там, каза, че е от Честърфийлд и всеки ден пътува с влак за работа.

Докато седях и се чудех дали да не използвам възможността и да не хапна нещо за обяд, брат ми неочаквано установи контакт с мен. Усещането бе така ясно, така неотложно, че се обърнах изненадано сякаш някой в помещението ме е повикал. Затворих очи, сведох глава и се вслушах за още.

Нямаше думи. Нищо специално. Нищо, на което можех да отговоря, което да запиша или дори да изразя конкретно.

Но долавях очакване, щастие, вълнение, удоволствие, насърчение.

Опитах се да изпратя обратно съобщение: какво е всичко това? Защо ме посрещаш с такава радост? Какво ме подканваш да направя? Свързано ли е с онази религиозна общност?

Зачаках, знаейки, че тези моменти никога не приемат формата на диалог и задаването на въпроси няма да ми донесе отговора, но с надеждата, че ще получа друг знак от него. Опитах да го достигна със силата на мисълта си, като реших, че има вероятност връзката му с мен да е начин да ме накара да вляза в контакт с него, но в този случай не успях да усетя нищо.

Изражението ми навярно издаваше нещо от чувствата, които ме измъчваха в този момент, защото жената зад тезгяха се взираше любопитно в мен. Изпих на един дъх остатъка от чая, оставих чашата и чинийката, усмихнах се учтиво и се върнах при колата. Точно когато влязох и затворих вратата, получих второ съобщение от брат си. Беше същото като първото, директна подкана да пристигна, да бъда там с него. И все така не успявах да му придам конкретни думи.