Кристофър Прийст
Престиж (27)

20

Ще се върна малко назад. През октомври 1891 вече бях женен за Сара Хендерсън, с която се запознах при едно мое участие в благотворително представление в приют на Армията на спасението в Олдгейт. Тя беше сред доброволните помощници и по време на почивката неофициално беше седнала при мен, докато пиехме чай. Триковете ми с карти й се бяха сторили забавни и закачливо ме предизвика да изпълня още някой само за нея, за да види как ги правя. Тъй като беше млада и красива, го сторих, изпитвайки огромно удоволствие от смайването в очите й.

Това обаче, освен че беше първият път, когато изпълнявах фокуси пред нея, се оказа и последният. Уменията ми на илюзионист просто изгубиха значение в светлината на чувствата, които изпитвахме един към друг. Скоро след запознанството ни започнахме да излизаме на разходки и не мина много, преди да признаем един на друг, че сме влюбени. Сара бе доста далеч от театъра и увеселителните зали и беше с добро потекло. За привързаността й към мен свидетелства особено силно фактът, че дори когато баща й заплаши, че ще я лиши от наследство, което, разбира се, в крайна сметка стори, тя все пак ми остана вярна.

След сватбата ни се преместихме под наем в района на Бейзуотър в Лондон и не ни се наложи да чакаме дълго, преди успехът най-сетне да ми се усмихне. През 1893 година купихме голямата къща в Сейнт Джоунс Уд, в която и досега живеем. През същата година ни се родиха и близнаците Греъм и Хелена.

Винаги съм държал професионалния си живот настрана от семейния. По време на периода, който описвам, упражнявах професията си от кантората и работилницата на Елгин Авеню, а когато турнетата ме отвеждаха в чужбина или в по-отдалечени части на Англия, не взимах Сара с мен. Когато работех в Лондон или между ангажименти, водех тих и спокоен живот у дома с нея.

Наблягам на напълно спокойния си семеен живот поради онова, което съвсем скоро щеше да се случи.

Да продължа ли?