Кристофър Прийст
Престиж (25)

18

НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК е илюзия, чието представяне се промени през годините, макар в същото време методът й да си остава същият.

Последователно включваше два шкафа или два сандъка, или две маси, или две пейки. Едната част от двойката се намира на авансцената, другата — в нейното дъно. Точното разположение не е от решаващо значение и се променя от театър на театър в зависимост от размера и формата на сценичното пространство. Единствената важна характеристика в разположението им е, че двете части на реквизита трябва да бъдат подчертано отдалечени на голямо разстояние една от друга. От началото до края този реквизит е ярко осветен и нищо не затруднява видимостта на публиката.

Ще опиша най-старата, следователно — най-проста версия на номера, когато все още използвах затворени шкафове. По онова време наричах илюзията ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК.

Тогава, както и сега, представлението ми достигаше връхната си точка с тази илюзия и оттогава са се променили единствено някои подробности. Затова ще я опиша по такъв начин, сякаш ранната версия все още се използва в настоящите ми изпълнения.

Двата шкафа се изнасят на сцената от сценични работници, асистенти или в някои случаи от доброволци сред публиката и показвам на зрителите, че са празни. На доброволците е позволено да влязат в тях, да отворят не само вратичките, но и задните стени, които са на панти, както и да надникнат в пространството между колелцата отдолу. Шкафовете се разполагат на съответните места и се затварят.

След кратък, шеговит преамбюл (произнесен с френския ми акцент) за хубавата страна на това да бъдеш на две места едновременно, отивам до по-близкия шкаф, първия, и отварям вратичката.

Разбира се, той все още е празен. Взимам голяма, ярко оцветена надуваема топка от масата с останалия реквизит и я тупкам няколко пъти, за да покажа колко бързо отскача. Влизам в първия шкаф, като засега оставям вратичката отворена.

Протягам се през вратичката и тупкам силно топката по посока на втория шкаф.

От вътрешността на първия затръшвам вратичката.

От вътрешността на втория разтварям вратичката и пристъпвам навън. Улавям тупкащата към мен топка.

С озоваването на топката в ръцете ми първият шкаф се разпада, а вратичката и трите му стени се разгъват навън драматично, за да се види, че вътрешността му е напълно празна.

Без да пускам топката, пристъпвам в светлините на сцената и приемам аплодисментите.