Кристофър Прийст
Престиж (24)

17

Със Сара и децата заминахме на кратка ваканция по южното крайбрежие и взех бележника със себе си.

Първо минахме през Хейстингс, защото не се бях връщал от години, но не останахме дълго. Опасявам се, че в града е започнал необратим упадък. Работилницата на баща ми — продадена, след като почина — за пореден път има нов собственик. В момента е пекарна. В долината зад къщата са построени много къщи и съвсем скоро оттам ще минава железопътната линия за Ашфорд.

След като посетихме Хейстингс, заминахме за Бексхил. След това за Истборн. После за Брайтън. После за Богнър.

Първият ми коментар за бележника е, че именно аз бях човекът, опитал да унижи Анджиър и на свой ред отново аз понесох унижението, с което ми отвърна. Освен тази подробност, която в края на краищата не е толкова важна, мисля, че разказаните от мен събития са предадени точно, макар да има и други детайли.

Включвам доста отпратки относно тайната и й придавам особено значение. Донякъде в това има известна ирония, след като положих такива усилия да наблегна на факта колко банални са повечето фокуснически тайни.

Не мисля, че моята тайна е банална. Може да бъде отгатната лесно, както очевидно се е удало на Анджиър, въпреки написаното от мен. Вероятно са я отгатнали и други.

Всеки, който чете този разказ, сигурно ще я отгатне без чужда помощ.

Трудно за отгатване е въздействието, което тайната има върху живота ми. Това е истинската причина, поради която Анджиър никога няма да разкрие цялата мистерия, освен ако аз сам не му връча отговора. Никога няма да придобие пълна представа докъде се простира тази тайна и как е оформила живота ми, за да си остане опазена. Ето кое е важно.

Стига да внимавам какво пиша, мога да продължа с разказа си за това как изглежда илюзията в очите на публиката.