Кристофър Прийст
Престиж (17)

10

Мълвата твърди, че преди доста години един илюзионист (вярвам, името му е мистър Дейвид Девант) е казал: „Илюзионистите опазват ревностно тайните си не защото тайните са големи и важни, а защото са прекалено малки и обикновени. Прекрасният ефект, създаден на сцената, често е в резултат на толкова абсурдна тайна, че фокусникът се срамува да признае как го предизвиква.“

Ето кое, накратко казано, е парадоксът на сценичния илюзионист.

Фактът, че номерът се „разваля“, ако тайната му бъде разкрита, е разбираем за широк кръг от хора не само сред илюзионистите, но и сред самата публика. Голяма част от хората се наслаждават на мистерията, която създава представлението, и не желаят да я развалят, колкото и да са любопитни за онова, на което са станали свидетели.

Естествено е илюзионистът да се старае да опази тайните си, за да продължи да си изкарва прехраната с тях, което всички разбират. Само че по този начин той се превръща в жертва на собствената си потайност. Колкото по-дълго време остане номерът в репертоара му и колкото по-често има успех, а оттам и колкото по-голям е броят на хората, които е заблудил с него, толкова по-важна му се струва задачата да запази тайната.

Ефектът се разраства. Номерът бива видян от все по-многобройна публика, други илюзионисти го копират и променят, самият фокусник му позволява да се развива по естествен път, така че представянето му се променя през годините, като усложнява и прави обяснението му невъзможно. През всичкото това време тайната си остава. Но също така остава малка и тривиална, и понеже ефектът нараства, тривиалността още по-заплашително надвисва над реномето му. Потайността се превръща в мания.

Така че да се върнем на темата.

Прекарах целия си живот в опазване на своята тайна, преструвайки се, че накуцвам (намеквам за случая на Чинг Линг Фу и разбира се, не говоря в буквалния смисъл на думата). Вече съм на възраст и откровено казано, с натрупано състояние, при които представлението на сцена е изгубило част от златния си ореол. Налага ли ми се тогава да накуцвам в преносния смисъл през остатъка от живота си, за да опазя тайна, за която малцина подозират и за която още по-малко ги е грижа? Мисля, че не, така че най-сетне се заемам да променя един дълбоко вкоренен навик в живота си и да опиша НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Това е названието на илюзията, създала ми име, за която много хора твърдят, че е най-великият магически трик, изпълняван на международната сцена.

Първо възнамерявам да опиша накратко какво вижда публиката.

А после, на второ място: Разкриване на Тайната зад Номера!

Това е целта на разказа. А сега оставям писалката, както се споразумяхме.