Кристофър Прийст
Престиж (10)

3

Преди да продължа с историята на живота ми, ето още един анекдот, който илюстрира моя метод.

Когато бях млад, в увеселителните зали се ширеше модата на Ориенталската магия. Голяма част от тези представления се изнасяха от европейски или американски илюзионисти, предрешени като китайци, но в Европа гастролираха и един-двама истински китайски фокусници. Един от тях, може би най-великият от всички, беше от Шанхай и се казваше Чи Линкуа, но работеше под артистичния псевдоним Чинг Линг Фу.

Бях виждал Чинг на сцената само веднъж, няколко години по-рано, в театър „Аделфи“ на Лестър Скуеър. След края на представлението изпратих визитката си и без бавене благосклонно бях поканен в гримьорната му. Не желаеше да разговаря за фокусите си, но погледът ми моментално бе привлечен от присъствието на най-известния му реквизит на поставката до него: големият кръгъл аквариум със златни рибки, с който, при привидната му поява от нищото, слагаше фантастичната връхна точка на представлението си. Той ме подкани да разгледам аквариума, който се оказа съвсем обикновен във всяко едно отношение. Съдържаше десетина декоративни рибки, до една живи, и бе пълен догоре с вода. Опитах да го вдигна, защото ми бе известен тайният начин, по който се появяваше, и се удивих от тежестта му.

Чинг видя, че едва го повдигам, но не каза нищо. Очевидно не беше сигурен дали знам каква е тайната му и не желаеше да издаде каквото и да е, дори пред колега професионалист. Нямах представа как да му разкрия, че тайната му ми е известна, затова също замълчах. Гостувах му общо около петнайсет минути и през цялото време той остана седнал, като кимаше любезно на комплиментите, които му отправях. По времето, когато се появих, вече се бе освободил от сценичния костюм и носеше тъмни панталони и раирана синя риза, макар че все още беше с грим. Когато тръгнах да излизам, се изправи от стола си до огледалото и ме изпрати до вратата. Ходеше с наведена глава и отпуснати край тялото ръце, а краката му се влачеха така, сякаш изпитваше огромна болка на всяка крачка.

Днес, тъй като е покойник от години, мога да разкрия неговата така добре пазена тайна, чиито мащаби имах привилегията да зърна през онази вечер.

Прославеният му аквариум за златни рибки бе заедно с него на сцената по време на цялото представление, готов за своята внезапна и мистериозна поява. Присъствието му бе сръчно скрито от очите на публиката. Носеше го под свободно падащата мантия на китайски мандарин, с която бе облечен, стиснат между коленете му, в готовност за сензационната и очевидно чудодейна поява на финала. Никой сред публиката не можеше да отгатне как постига този трик, макар разгадаването му да отстоеше само на минутка логичен размисъл.

Логиката обаче по магически път влизаше в конфликт със самата себе си! Единственото възможно място, където можеше да бъде скрит аквариумът, бе под мантията, и все пак това си оставаше логически невъзможно. За всички бе очевидно, че физическото здраве на Чинг Линг Фу е крехко и че изпитва болка на всяка крачка. Дори когато в края на представлението се покланяше пред публиката, му се налагаше да потърси опората на своята асистентка, след което го отвеждаха от сцената с накуцване.

Реалността бе съвсем различна. Чинг бе добре сложен мъж с невероятна физическа сила и да носи аквариума бе изцяло във възможностите му. Дори и така тежестта му го принуждаваше да се поклаща като мандарин на всяка крачка. Това застрашаваше тайната, защото привличаше внимание върху начина, по който се движеше, така че за да я опази, бе принуден цял живот да се придвижва с накуцване. Никога, когато и да е, вкъщи или на улицата, денем или нощем, той не си позволяваше да ходи нормално, за да не изложи загадката на опасност.

Такава е природата на човека, посветил себе си на ролята на магьосник.

Публиката знае добре, че фокусникът упражнява с години своите илюзии и че репетира съсредоточено преди всяко представление, но малцина осъзнават докъде се простира желанието на ловкопръстия магьосник да заблуждава и начина, по който очевидният конфликт с природните закони се превръща в неизменна нужда, направляваща всяка минута от живота му.

Чинг Линг Фу имаше такава потребност и, след като ви разказах историята за него, с право бихте допуснали, че и аз имам своята. Заблудата, която поддържам, направлява живота ми, залегнала е в основата на всяко решение, което взимам, регулира всяко мое движение. Дори и сега, в началото на моите мемоари, тя определя какво мога и какво не мога да напиша. Сравних метода си с демонстрирането на привидно празните си ръце, но в действителност всичко в този разказ прилича на поклащащата се походка на мъж в цветущо здраве.