Кен Гримуд
Игра на живот (22)

Епилог

Петер Скьорен се пробуди със спомена за шока и нетърпимата болка. Беше отишъл по работа в република Банту и тъкмо обядваше със заместник-министъра на търговията в Мандела Сити, когато… когато умря. Удари челото си в масата и разля чашата пред себе си върху панталона на министъра. Това поне бе забелязал и се бе почувствал доста неловко въпреки пронизващата гърдите му болка… и после тъмнина, изпълнена с червени кръгове и после нищо.

До този момент. Намираше се в магазина на „Карл Йохансгат“, у дома, в Осло, където бе направил първите си стъпки в търговията и бе открил, че призванието му е да се занимава точно с това.

Същият магазин, който бе съборен преди двадесет години, за да построят на негово място жилищен блок.

Петер отвори счетоводната книга на тезгяха пред себе си, видя датата, погледна и към младите си ръце, и пръстите, по които не се виждаше и следа от брачна халка.

Значи още нищо не се бе случило. Нито лавината, отнела живота на сина му в Швейцария, нито мъката, тласнала жена му Сигне надолу по стръмния път към алкохола. Все още нямаше нито син, нито жена. Имаше само бляскаво бъдеще, чиито успехи и провали знаеше чудесно и можеше да ги сграбчи и предотврати с лекота.

Всичките тези добре познати му години от 1988 до 2017 отново му принадлежаха и в тях можеше да поправи грешките, допуснати преди. Този път, закле се Петер Скьорен, всичко ще бъде както трябва.