Кон Игълдън
Земя на славата (13)

Глава 11

Къщата, която Сервилия намери за кампанията, беше на три етажа и пълна с хора. По-важното, намираше се на централно място в долината под хълма Есквилин^[1]. Това помагаше на Юлий да поддържа връзка с хората, които искаха да го видят. Когато започна да организира стратегията си, още отпреди изгрев-слънце, та чак до залез клиентите му търчаха през отворените врати, натоварени със задачи и заповеди. Десети се появяваше на групи през нощта и след три кървави схватки с бандите легионерите разчистиха единайсет улици в най-бедния район. Юлий знаеше, че само глупак би повярвал, че бандитите са победени, но поне не се осмеляваха да се събират в районите, които беше набелязал. Така с времето хората осъзнаха, че са под закрилата на легиона и могат да се движат спокойно.

Беше приел три дела в съда на форума и беше спечелил първото, а второто предстоеше след няколко дни. Тълпите бяха дошли да видят младия оратор и приветстваха решението в негова полза, въпреки че престъплението не беше особено тежко. Юлий все още се надяваше, макар и без причина, че ще му дадат да се занимае с убийство или някое друго обвинение, което ще накара хиляди хора да дойдат да го слушат.

Не беше виждал Александрия от почти две седмици, когато тя прие поръчката да изработи брони за бойците в голямото състезание с мечове, което щеше да се проведе край града. Когато съвсем се изтощаваше от работа, Юлий яздеше до Марсово поле, за да види как се строи арената. Брут и Домиций бяха разпратили вестта до всяко римско селище и град в радиус от петстотин мили, за да осигурят най-високо качество на битката. Въпреки това двамата очакваха да са на финала, като Брут беше убеден, че ще победи, и дори стигна дотам, че заложи по-голямата част от годишната си заплата за това.

Юлий беше решил да се движи без охрана, та хората да видят доверието му в тях. Отначало Брут оспори това решение, после го остави да прави каквото иска. Цезар предполагаше, че все пак е изпратил хора, които тайно да го следят, когато се движи из града, готови да го защитят. Нямаше нищо против подобна тактика, поне докато беше скрита. Показността беше много по-важна от реалността.

Както беше обещал, защити в сената предложението си търговците да влизат и излизат от града само нощем, така че улиците да остават свободни за движението на гражданите. Войниците му бяха на всеки ъгъл, за да осигурят спокойствието след мръкване, и след няколко скандала с ядосани търговци промяната мина доста леко. Той беше едил, отговорността за реда в града беше негова и с подкрепата на Крас имаше съвсем малко пречки от страна на останалите членове на сената.

Клиентите и войниците му работеха здраво. Кампанията вървеше добре и щеше да е доволен, ако не беше проблемът, който Крас беше стоварил на плещите му.

Консулът всекидневно го притискаше да предприеме нещо срещу онези, които беше посочил като предатели. Юлий все отлагаше, но го измъчваше мисълта, че те могат да се разбунтуват и градът да потъне в хаос, който е могъл да предотврати. Изпратил беше шпиони, които да наблюдават домовете им, и му беше достатъчно ясно, че се срещат тайно на места, където никой не може да ги подслуша. Въпреки това не предприемаше нищо. Беше му невъзможно да повярва, че съществува заговор от мащаба, за който говореше Крас, когато виждаше спокойните улици. И все пак беше виждал как се отразява войната на Рим и това му беше достатъчно, за да изпрати Брут да проучи мястото, което беше посочил Крас.

Това беше товарът на отговорността, който го смазваше, признаваше си с горчивина Юлий. Въпреки че му се искаше някой друг да рискува кариерата и живота си, решението беше оставено в неговите ръце. Не подценяваше рисковете. Тъй като имаше само няколко имена, не можеше да си позволи да обвини сенатори в предателство, без да постави главата си на дръвника. Ако се провалеше, сенатът щеше да се обърне срещу него без капка милост. По-лошото беше, че хората можеше да се изплашат, да не би да се върнат дните на управлението на Сула, когато никой не знаеше кой ще е следващият, когото ще изведат от дома му по обвинение в предателство.

Една грешка можеше да навреди на Рим повече, отколкото ако не направеше нищо — но напрежението беше огромно.

Останал сам за няколко скъпоценни минути, той тресна с юмрук по масата. Как можеше да вярва на Крас след подобно разкритие? Като консул Крас бе трябвало да изобличи заговора на Катилина в момента, в който научи за него. От всички мъже на Рим той се беше провалил в най-основния си дълг и въпреки възраженията му Юлий осъзнаваше, че трудно може да му прости тази слабост. Не и откакто Сула бе заплашил града с въоръжените си сили — споменът за онази нощ все още го разтреперваше. Нощта, когато загина Марий, нападнат като от африкански мравки. Крас трябваше да действа, а не да слуша мъже като Катилина, без значение какво му обещават.

Силен шум долу го откъсна от мислите му. Веднага хвана меча, оставен на масата, но в следващия миг позна гласа на Брут и се отпусна. Ето какво беше донесъл Крас. Връщането на страха, който изпитваше, когато Катон го бе заплашил и се беше наложило да разглежда всеки като неприятел. Обзе го гняв, като осъзна как консулът го е манипулирал. Заговорниците трябваше да бъдат спрени, преди да се задействат. Дали щяха да вдигнат бунт? Беше изпратил един центурион от Десети да провери по домовете им. Ако заговорниците осъзнаеха, че плановете им са известни, бунтът можеше да бъде убит още нероден.

Брут потропа на вратата и влезе. По изражението му Юлий разбра, че има новини.

— Хората ми огледаха селищата, за които ни предупреди Крас. Мисля, че казва истината — каза Брут направо. Обичайната лекота в поведението му бе изчезнала.

— Колко меча имат?

— Единайсет хиляди, може и повече, но са пръснати. Всяко градче е пълно с мъже, прекалено много, за да са подкрепа. Нямат знаци или знамена на някой легион, просто ужасно много оръжие твърде близо до Рим, за да сме спокойни. Ако момчетата ми не знаеха какво търсят, можеше и да ги пропуснат. Мисля, че заплахата е реална, Юлий.

— Значи трябва да действам — каза Цезар. — Трябва да ги изпреварим и да ги изненадаме. Прати хора в къщите, които наблюдаваме. Ти самият отиди в дома на Катилина. Арестувай заговорниците и ги доведи в сената следобед. Аз ще подготвя почвата там и ще кажа на сенаторите колко близо сме били до разрушението. — Изправи се и затъкна меча си в колана. — И внимавай, Брут. Може да имат подкрепа в града. Крас каза, че като начален сигнал ще подпалят пожари в бедните райони, така че трябва да имаме на улиците хора, готови да ги изгасят. Никой не знае колко души са замесени.

— Десети ще се разпръсне доста, ако се опитаме да покрием целия град, Юлий. Не мога едновременно да поддържам реда и да започна битка срещу бунтовниците.

— Ще убедя Помпей да използва своите хора по улиците. Ще разбере, че трябва да го направи. След като ги доведеш в сената, ми дай един час да представя случая и тръгвай. Ако не дойда да ги поведа, тръгни срещу тях сам.

Брут се спря за момент; разбираше каква е молбата към него.

— Ако започна кампания без одобрение на сената, това ще е моят край, независимо дали ще победя, или не — тихо каза той. — Сигурен ли си, че можеш да вярваш на Крас, че няма да ни предаде?

Юлий се поколеба. Ако Крас не повтореше обвиненията си пред сената, това щеше да е достатъчно, за да ги довърши. Старецът беше достатъчно хитър, за да измисли заговора, само за да отстрани някои от противниците си. Така щеше да се освободи от съперници, без това да го опетни ни най-малко.

И все пак какъв избор имаха? Не можеше да позволи да избухне въстание, ако имаше начин да го спре.

— Не, не мога да му вярвам, но без значение кой е отговорен за струпването на тези войници, не мога да позволя такава заплаха срещу Рим. Арестувай заподозрените, преди да стане още по-лошо. Аз ще поема отговорността, ако успея да дойда. Ако ли не, решението е твое. Чакай колкото прецениш.

 

 

Брут и Домиций поведоха двайсет от най-добрите си хора, за да заловят Катилина в дома му. Докато разбиваха външната порта обаче, се забавиха — когато стигнаха до вътрешните стаи, Катилина грееше ръцете си на мангал, пълен с горящи документи. Посрещна войниците спокоен. Лицето му изглеждаше като издялано от камък, широките му раменете показваха, че полага грижи за силата си. Необичайно за сенатор носеше на бедрото си меч в богато украсена ножница.

Брут се втурна вътре и изля кана вино върху горящите пламъци. Когато влажният дим се разпръсна, зарови ръце в пепелта — но не беше останало нищо.

— Господарят ви е надхвърлил правомощията си — отбеляза Катилина.

— Заповедта ми е да те отведа в курията, сенаторе. Ще отговаряш по обвинение в измяна — каза Домиций.

Катилина посегна към дръжката на меча си и Брут и Домиций замръзнаха.

— Ако го докоснеш, ще умреш още тук — предупреди го тихо Брут. Очите на Катилина се опулиха под тежките клепачи: усети, че това не е празна заплаха.

— Кой си ти? — попита той.

— Марк Брут, от Десети.

— Е, Брут, консул Крас ми е добър приятел и когато се освободя, ще обсъдим това с теб по-подробно. Сега направи каквото са ти заповядали и ме заведи в сената.

Домиций протегна ръка, за да хване сенатора, но Катилина я отблъсна. Гневът му изби под спокойната маска.

— Не смей да ме докосваш! Аз съм римски сенатор. Не мисли, че когато всичко това приключи, ще забравя обидата. Господарят ви няма да може вечно да ви пази от закона.

И мина покрай двамата с убийствено изражение. Войниците от Десети го обградиха, споглеждаха се тревожно. Излязоха на улицата. Домиций се молеше останалите групи да са намерили някакво доказателство, с което да обвинят заговорниците. Без него Юлий щеше да е подписал собственото си унищожение.

Улиците бяха задръстени от сутрешните тълпи и Брут трябваше да разчиства път с плоското на меча си. Интересът на гражданите към групата беше прекалено силен и напредваха бавно. Брут изруга наум, когато стигнаха до първия ъгъл и усети промяна в тълпата, но вече беше прекалено късно.

Децата и жените бяха изчезнали и войниците от Десети бяха обградени само от мъже. Обърна се към Катилина. Лицето на сенатора беше озарено от триумф. Брут усети, че го бутат и обграждат, и с болезнено прозрение осъзна, че Катилина е бил подготвен за пристигането им.

— Защитавайте се! — изкрещя Брут. Още докато даваше заповедта, видя как изпод плащовете и туниките се повяват оголени мечове: мъжете на Катилина бяха скрити сред минувачите и искаха да освободят водача си. Улицата се изпълни с оръжие и писъци и първите мъже от Десети бяха хванати неподготвени и посечени.

Брут видя как поддръжниците на Катилина го освобождават и се опита да го сграбчи. Беше невъзможно. Протегна ръка, някой го удари и той започна яростно да се отбранява. Беше притиснат отвсякъде и почти го обзе паника. После видя как Домиций разчиства кърваво пространство на улицата и се придвижи към него.

Войниците от Десети запазиха хладнокръвие. Сечаха поддръжниците на Катилина с мрачната ефикасност, на която бяха тренирани. Сред тях нямаше слабак, но всеки беше изправен срещу две или три яростно свистящи оръжия. Въпреки че нападателите не бяха така умели, се биеха с фанатична енергия и легионерите едва отблъскваха ударите им.

Брут хвана един мъж за гърлото с лявата си ръка, хвърли го върху двама други и ги уби с точни удари, докато те се мъчеха да го отблъснат. Усети как бясно биещото му сърце се успокоява и се огледа. Отдръпна се, за да избегне един меч, насочен към дясната му ръка, извъртя я и проби гърлото на нападателя. Гърло и слабини, най-бързата смърт.

Залитна, когато нещо го удари в кръста, и усети как един от ремъците на бронята му се къса. Завъртя меча си под остър ъгъл, отсече главата на още един мъж и го повали в кашата от мръсотия и плът в краката си. Навсякъде се лееше кръв. Той бързо премигна, търсеше с поглед Катилина. Сенаторът беше изчезнал.

— Прочисти тази проклета улица, Десети! — изкрещя Брут и мъжете му си запробиваха път с мечовете. Тежките остриета сечаха враговете като касапски сатъри. След като част от мъжете на Катилина се бяха оттеглили с него, броят на враговете беше намалял и легионерите успяваха да им платят за атаката по единствения начин, който нападателите заслужаваха.

Когато приключиха, спряха задъхани. Оръжията им бяха покрити с тъмна кръв, която бавно капеше от излъскания метал. Един-двама обикаляха хората на Катилина и забиваха в тях мечовете си, за да се подсигурят.

Брут избърса меча си в един от онези, които беше убил, и го прибра в ножницата, като преди това провери острието. Работата на Кавало нямаше никакви недостатъци.

От първоначалните двайсет само единайсет стояха прави, а още двама издъхваха.

Опита се да се съсредоточи. Хората на Катилина бяха подготвени да го измъкнат. Вече можеше да е на път да се присъедини към бунтовниците, или пък те към него.

Брут знаеше, че бързо трябва да вземе решение. Хората му го наблюдаваха мълчаливо и чакаха заповедите му.

— Домиций, остави ранените на грижата на най-близките къщи. Преди да ни настигнеш, занеси съобщение на Юлий в сената. Сега не можем да го чакаме. Останалите тръгвайте с мен.

И без повече думи тръгна бързо. Хората му го последваха почти тичешком.

 

 

В сградата на сената цареше истински хаос: триста души се опитваха да се надвикат. Протестите бяха най-силни в средата, където стояха оковани четиримата арестувани от Юлий мъже — настояваха за доказателства на обвиненията срещу тях. Отначало бяха кротки, но когато осъзнаха, че Катилина няма да бъде доведен, увереността им бързо се възвърна.

Помпей чакаше нетърпеливо за тишина, но най-накрая беше принуден да добави и своя глас към врявата.

— Заемете местата си и млъкнете! — изкрещя той на сенаторите. Намиращите се най-близо седнаха достатъчно бързо, другите ги последваха като вълна; възстанови се някакво подобие на ред.

Консулът изчака, докато виковете стихнат до шепот, и сграбчи здраво трибуната, но преди да започне обръщението си към разбунения сенат, един от четиримата обвинени вдигна веригите си в молба.

— Консуле, искам освобождаване. Бяхме доведени тук от домовете си…

— Мълчи или ще накарам да те оковат още по-тежко — отвърна Помпей. Продължи тихо, но този път гласът му стигаше и до най-далечния край на залата. — Имате възможността да отговорите на обвиненията, които Цезар повдигна срещу вас. — Пое си дълбоко дъх. — Сенатори, тези мъже са обвинени в заговор за създаване на метеж в града, който да доведе до въстание и смяна на властта и убийство на сегашните властници. Тези от вас, които най-силно крещят за справедливост, е по-добре да обмислят сериозността на тези обвинения. Изслушайте Цезар, който ги обвинява.

Юлий закрачи към трибуната. Усети как по кожата му избива пот. Къде беше Катилина? Брут бе имал достатъчно време, за да го доведе с другите. Усещаше всяка своя крачка като бавно приближаване към собственото си унищожение. Не разполагаше с нищо друго, освен с думата на Крас, с която да обвини мъжете… или да подкладе собствените си съмнения.

Изправи се пред редиците сенатори и забеляза войнствеността в израженията на повечето от тях. Светоний седеше почти насреща, с Бибул до него. Двамата буквално изгаряха от интерес. Цина също беше там, но изражението му беше почти неразгадаемо; все пак кимна на Юлий. След смъртта на дъщеря му рядко го виждаха в сената. Между тях не можеше да има приятелство, но Юлий не го смяташе за враг. Щеше му се да е толкова сигурен и за останалите мъже в сградата.

Пое си дъх, за да се успокои. Ако беше сгрешил, с него щеше да е свършено. Ако Крас го беше подтикнал към това, с цел да го хвърли на лъвовете, щеше да бъде унижен, дори изгонен от града.

Срещна погледа на Крас, търсеше в очите му признак за триумф. Възрастният мъж се докосна леко по гърдите, но Юлий се направи, че не го е забелязал.

— Обвинявам тези мъже и още един, Луций Сергий Катилина, в предателство към града и неговия сенат — започна Юлий. Думите му отекваха в мъртвата тишина. Дъхът му излизаше със свистене от гърдите му. Нямаше връщане назад.

— Мога да потвърдя, че на север от града, в малки селища, се събира армия, от осем до десет хиляди души — продължи Юлий. — С Катилина като водач, те смятат да нападнат при сигнал от огньове, запалени на хълмовете на Рим, придружени от общ метеж. Това трябва да бъде осигурено от поддръжници в града.

Всички очи се обърнаха към четиримата оковани мъже. Те стояха плътно един до друг и гледаха сърдито. Единият поклати глава, сякаш Юлий говореше глупости.

Преди Цезар да може да продължи, един вестоносец в сенатска ливрея изтича до него и му подаде восъчна табличка. Юлий се намръщи и бързо я прочете.

— Имам и по-пресни новини. Водачът на тези мъже е избягал от хората, които изпратих, за да го арестуват. Искам от сената заповед да поведа Десети на север срещу бандитите, които са събрали. Не бива да се бавя тук.

Един сенатор бавно се изправи и попита:

— Какво доказателство ни предлагаш?

— Моята дума и думата на Крас — отвърна бързо Юлий, като пренебрегна съмненията си. — Знаете, сенатори, че за заговорите обикновено не се оставят много следи. Катилина е избягал, като е убил девет от хората ми. Свързал се е с консул Крас и с тези четиримата пред вас, предлагал му е смъртта на Помпей и нов ред в Рим. Останалото ще трябва да почака, докато се справя със заплахата, надвиснала над града ни.

Крас се изправи и Юлий го погледна, все още несигурен дали може да му вярва. Консулът погледна окованите заговорници и на лицето му се изписа гняв.

— Изобличавам Катилина като предател — викна той.

Юлий изпита огромно облекчение. Каквото и да правеше възрастният мъж, поне не беше паднал чак толкова, че да го предаде. Крас го погледна, преди да продължи, и Юлий се зачуди колко добре предусеща мислите му.

— Като консул давам разрешението си Десети да напусне Рим. Помпей?

Другият консул се изправи. Погледът му пронизваше последователно двамата. Помпей усещаше, че в тази история има повече, отколкото е казано пред всички, но след дълга пауза кимна.

— Тръгвай тогава. Ще се доверя, че необходимостта е по-голяма, отколкото ми беше казано, Юлий. Моят легион ще пази да не избухне въстание в града. Въпреки това тези мъже, които наричаш заговорници, няма да бъдат осъдени преди твоето завръщане и съм доволен, че този въпрос е изяснен. Сам ще ги разпитам.

По пейките се завихри буря от шушукане. Консулите и Юлий се гледаха в мълчалива изненада от позицията на всеки. Нито един не искаше да отстъпи.

Крас първи наруши мълчанието и извика писар, който да напише заповедта, после я даде на Юлий, когато той слезе от трибуната.

— Изпълни дълга си и ще си в безопасност — прошепна му.

Юлий за момент го погледна втренчено, после забърза към форума.