Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pollyanna, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимира Абаджиева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елинор Портър
Заглавие: Полиана
Преводач: Красимира Абаджиева
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Пан ’96“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Печатница: „Балкан прес“ АД
Редактор: Митка Костова
ISBN: 954-657-273-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6264
История
- —Добавяне
Тридесет и първа глава
Нов чичо
При следващото си посещение доктор Уорън завари Полиана да лежи и да следи с поглед танцуващите по тавана дъгички. Зад него вървеше и един висок широкоплещест мъж.
— Доктор Чилтън! О, доктор Чилтън! Колко се радвам, че ви виждам! — извика Полиана. Радостният й глас бе причина за сълзи не само в един чифт очи. — Но ако леля Поли не иска…
— Всичко е наред, мила, не се притеснявай — успокои я леля Поли и бързо се приближи до леглото. — Аз се съгласих доктор Чилтън да… да те прегледа заедно с доктор Уорън.
— Значи си го поканила! — доволно промълви Полиана.
— Да, мила, поканих го. И сега… — Тя млъкна, но беше твърде късно. Доктор Чилтън я погледна с нескрито обожание и радост. Забелязала погледа му, тя се обърна и тутакси излезе от стаята.
Доктор Уорън и сестрата оживено разговаряха до прозореца. Доктор Чилтън протегна ръце към момиченцето и каза с развълнуван глас:
— Мила Полиана, едно от най-радостните неща, които си вършила, бе свършено току-що!
Привечер леля Поли се качи в стаята на Полиана — това беше една напълно различна, щастлива леля Поли. Сестрата вечеряше. Така че двете бяха сами.
— Полиана, мила, на теб първа ще кажа. Скоро доктор Чилтън ще бъде… твой чичо. А причината за това си ти! О, мила толкова съм щастлива и толкова радостна!
Полиана запляска с ръце и веднага попита:
— Лельо, ти ли си жената, чиито ръка и сърце е искал докторът преди години? Ти, нали? Ето защо доктор Чилтън ми каза, че съм свършила най-радостното нещо на света! Колко се радвам! Дори… не ми е мъчно за краката, наистина, лельо Поли!
Леля Поли преглътна сълзите си.
— Може би някой ден, мила…
Тя не смееше да спомене на глас за голямата надежда, която й бе дал доктор Чилтън. Но пък следващите й думи вероятно бяха достатъчно обнадеждаващи за Полиана:
— Другата седмица заминаваш. Ще ти приготвим удобно легълце и на него ще пропътуваш голямо разстояние с кола и с влак до болницата на един известен доктор, където се лекуват болни като теб. Този лекар е близък приятел на доктор Чилтън и се надяваме, че ще ти помогне!