Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pollyanna, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
NMereva(2019)

Издание:

Автор: Елинор Портър

Заглавие: Полиана

Преводач: Красимира Абаджиева

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Пан ’96“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Митка Костова

ISBN: 954-657-273-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6264

История

  1. —Добавяне

Тридесет и първа глава
Нов чичо

При следващото си посещение доктор Уорън завари Полиана да лежи и да следи с поглед танцуващите по тавана дъгички. Зад него вървеше и един висок широкоплещест мъж.

— Доктор Чилтън! О, доктор Чилтън! Колко се радвам, че ви виждам! — извика Полиана. Радостният й глас бе причина за сълзи не само в един чифт очи. — Но ако леля Поли не иска…

— Всичко е наред, мила, не се притеснявай — успокои я леля Поли и бързо се приближи до леглото. — Аз се съгласих доктор Чилтън да… да те прегледа заедно с доктор Уорън.

— Значи си го поканила! — доволно промълви Полиана.

— Да, мила, поканих го. И сега… — Тя млъкна, но беше твърде късно. Доктор Чилтън я погледна с нескрито обожание и радост. Забелязала погледа му, тя се обърна и тутакси излезе от стаята.

Доктор Уорън и сестрата оживено разговаряха до прозореца. Доктор Чилтън протегна ръце към момиченцето и каза с развълнуван глас:

— Мила Полиана, едно от най-радостните неща, които си вършила, бе свършено току-що!

Привечер леля Поли се качи в стаята на Полиана — това беше една напълно различна, щастлива леля Поли. Сестрата вечеряше. Така че двете бяха сами.

— Полиана, мила, на теб първа ще кажа. Скоро доктор Чилтън ще бъде… твой чичо. А причината за това си ти! О, мила толкова съм щастлива и толкова радостна!

Полиана запляска с ръце и веднага попита:

— Лельо, ти ли си жената, чиито ръка и сърце е искал докторът преди години? Ти, нали? Ето защо доктор Чилтън ми каза, че съм свършила най-радостното нещо на света! Колко се радвам! Дори… не ми е мъчно за краката, наистина, лельо Поли!

Леля Поли преглътна сълзите си.

— Може би някой ден, мила…

Тя не смееше да спомене на глас за голямата надежда, която й бе дал доктор Чилтън. Но пък следващите й думи вероятно бяха достатъчно обнадеждаващи за Полиана:

— Другата седмица заминаваш. Ще ти приготвим удобно легълце и на него ще пропътуваш голямо разстояние с кола и с влак до болницата на един известен доктор, където се лекуват болни като теб. Този лекар е близък приятел на доктор Чилтън и се надяваме, че ще ти помогне!