Юстайн Гордер
Светът на Софи (8) (Роман за историята на философията)

Атина

… и от развалините се издигнаха високи постройки…

Привечер майката на Софи отиде на гости у приятелка. Още не бе излязла, когато Софи изтича в градината и влезе в пещерата в стария храсталак. До кутията от бисквити откри дебел пакет и тутакси разкъса хартията. Беше видеокасета!

Върна се тичешком в къщата. Видеокасета! Това беше нещо съвсем ново. Но откъде философът знаеше, че Софи има видеокасетофон? И какъв беше записът?

Софи пъхна касетата във видеото и скоро на екрана се появи голям град. Явно беше Атина, защото показаха Акропола в едър план. Софи често беше виждала снимки на древните развалини, но това беше жива картина. Сред храмовите останки сновяха леко облечени туристи с фотоапарати през врата. Стори й се, че един дори носи някакъв плакат. Ето, плакатът пак се появи. Не пишеше ли на него „Хилде“?

След малко пред камерата в едър план се изправи мъж на средна възраст. Беше нисичък, със старателно подстригана черна брада и синя барета. Веднага погледна в обектива и каза:

— Добре дошла в Атина, Софи. Сигурно вече си се сетила, че аз съм Алберто Кнокс. Ако още не си си го помислила, ще повторя само, че все още изваждат белия заек от черния цилиндър на вселената. Намираме се на Акропола. Тази дума означава „градска крепост“, или по-точно „град върху хълмове“. Тук горе още в каменната епоха са живели хора. Разбира се, това се дължи на особеното местоположение. Лесно е било да се защитава това високо плато от врагове. Когато Атина започнала да се разраства все по-надолу, към подножието на платото, започнали да използват Акропола като крепост и място за строеж на храмове. През първата половина на четвъртото столетие преди новата ера бушувала отчаяна война срещу персите, а през 480 година персийският цар Ксеркс заповядал да плячкосат Атина и да опожарят всички дървени постройки на Акропола. Следващата година обаче персийците били разгромени и тогава започнал златният век на Атина, Софи.

Акрополът бил издигнат наново, по-горд и по-красив откогато и да било, и се превърнал в чисто храмово пространство. Точно по това време Сократ кръстосвал атинските улици и пазарища и разговарял с атиняните. Така наблюдавал възстановяването на Акропола и издигането на всички величествени сгради, които виждаме наоколо. Ех, каква строителна площадка е била! Зад мен виждаш най-големия храм. Нарича се Партенон, или „дом на девата“, и е издигнат в чест на богинята Атина, покровителката на града. Този мраморен паметник почти няма права линия — и четирите му стени са леко заоблени. Така сградата трябвало да изглежда по-разчупена. Въпреки че размерите му са внушителни, храмът не изглежда потискащо огромен. Причината е именно в оптическата измама. Дори колоните са леко наведени навътре и ако бяха достатъчно дълги, за да се срещнат в една точка високо над покрива, щяха да образуват пирамида с височина 1500 метра. В тази гигантска постройка нямало нищо друго, освен дванадесетметрова статуя на Атина. Трябва да добавя, че белият мрамор, боядисван в ярки цветове, бил докарван от една планина на шестнадесет километра оттук…

Сърцето на Софи биеше лудо. Наистина ли нейният учител по философия й говореше от видеокасетата? Беше го видяла бегло само веднъж в мрака. Напълно възможно беше това да е същият мъж, когото виждаше изправен на Акропола в Атина.

Учителят закрачи покрай дългата стена на храма и камерата го проследи. Накрая той стъпи на ръба на скалата и посочи към пейзажа. Камерата фиксира старинен амфитеатър в подножието на платото.

— Виждаш древния театър на Дионисий — продължи мъжът с баретата. — Това вероятно е най-старият театър в Европа. Тук били поставяни драмите на великите трагици Есхил, Софокъл и Еврипид, докато още бил жив Сократ. Споменах трагедията за злощастния цар Едип. Тук е била нейната премиера. Играели се обаче и комедии. Най-известният комедиограф бил Аристофан, който между другото написал и една хаплива комедия за градския чудак Сократ. В дъното виждаш каменната стена, пред която играели актьорите. Наричала се скене и от нея произхожда сегашната дума „сцена“. Думата „театър“ пък води произхода си от древногръцката дума „гледам“. Скоро обаче ще се върнем към философията, Софи. Ще направим една обиколка на Партенона и слизаме надолу през входното пространство…

Сега нисичкият мъж заобиколи големия храм, като остави вдясно няколко по-малки светилища. После заслиза по стълба, опасана с високи колони. Когато достигна подножието на платото, изкачи се на малка височина и посочи към Атина:

— Малкият хълм, на който се намираме, се нарича Ареопаг. Тук върховният атински съд гледал дела за убийства. Стотици години по-късно тук застанал апостол Павел и разказал на атиняните за Христос и християнството. По-късно ще ни се удаде случай да се върнем на тази негова реч. Долу вляво виждаш развалините на атинския пазарен площад. С изключение на големия храм на бога ковач Хефест са останали само мраморни блокове. Слизаме надолу…

В следващия момент учителят отново се появи сред древните развалини. Високо под небето, в горния край на екрана, се виждаше големият храм на Атина върху Акропола. Учителят по философия седна върху един мраморен блок, погледна към обектива и каза:

— Намираме се в края на атинския пазарен площад. Тъжна гледка, а? Искам да кажа — днес. Но някога тук се издигали горди храмове, съдебни сгради и други обществени постройки, магазини, концертна зала и дори голям гимнастически салон. Всичко това обграждало тържището — просторен четириъгълен площад… Тук, сред това ограничено пространство, били положени основите на цялата европейска цивилизация. Думи като политика и демокрация, икономика и история, биология и физика, математика и логика, теология и философия, етика и психология, теория и метод, идея и система и още много други са създадени от този сравнително малък народ, чието всекидневие било съсредоточено на това място. Тук Сократ разговарял с хората, които срещал. Може би е улавял за ръката някой роб, понесъл делва със зехтин, и му задавал философски въпрос. Защото според Сократ робът притежавал същия разум като гражданина. Може би водел оживен спор с някой гражданин или бил вглъбен в тиха беседа с младия си ученик Платон. Изглежда странно, като се замисли човек. Все още говорим за „сократическа“ и „платоническа“ философия, но съвсем различно е да си бил Сократ или Платон.

Софи, естествено, се съгласи, че тази мисъл е странна. Но не по-малко странно според нея беше как изведнъж философът й заговори от видеофилма, донесен в тайното й градинско скривалище от едно загадъчно куче.

Ето че философът се надигна от мраморния блок, върху който бе седнал, и съвсем тихо каза:

— Отначало възнамерявах да приключа дотук, Софи. Исках да ти покажа Акропола и развалините на древния атински пазарен площад. Но не съм сигурен дали наистина осъзнаваш колко величествено е било всичко наоколо в античността… и затова се изкушавам… да направя нещо повече. Разбира се, то е против всякакви правила… но все се надявам, че ще си остане между нас… е, както и да е, един кратък поглед трябва да ти е достатъчен…

Повече нищо не каза, известно време се взираше в камерата. Веднага след това на екрана се яви съвсем различен образ. От развалините се издигнаха няколко високи постройки. Сякаш невидима ръка бе възстановила старите руини. На хоризонта Софи все още виждаше Акропола, но сега сградите отпред и долу на тържището бяха чисто нови, позлатени и украсени в ярки багри. По големия четириъгълен площад вървяха хора в пъстри премени. Едни бяха препасали мечове, други крепяха на главите си делви, виждаше се и човек с папирусов свитък под мишница.

Едва сега Софи разпозна своя учител по философия. Все още носеше синята си барета, но беше облечен в жълта дреха като на останалите люде. Приближи се към Софи, погледна в обектива и каза:

— Така. Сега се намираме в древна Атина, Софи. Исках самата ти да дойдеш тук, разбираш ли? Годината е четиристотин и втора преди новата ера, само три лета преди смъртта на Сократ. Надявам се, ще оцениш това изключително посещение, понеже никак не бе лесно да се наеме видеокамера…

Софи усети как й се завива свят. Как може това да е снимано в Атина преди 2400 години? Как бе възможно тя да гледа видеозапис от отминала епоха? Естествено, знаеше, че в древността не е имало видео. Дали пък не беше откъс от игрален филм? Многобройните мраморни постройки обаче изглеждаха съвсем истински. Да се възстановят целият атински пазарен площад и целият Акропол — не, скъпичко биха им излезли такива декори. Твърде висока цена, само за да получи Софи представа за античната Атина.

Човекът с баретата вдигна очи.

— Виждаш ли двамата мъже в дъното на колонадата?

Софи съзря възрастен мъж в поокъсана дреха. Имаше дълга сплъстена брада, сплескан нос, пронизващи сини очи и румени бузи. Редом с него стоеше красив младеж.

— Това са Сократ и младият му ученик. Разбираш ли, Софи? Но запознай се лично с тях.

Учителят по философия се запъти към двамата мъже, застанали под висока стряха. Щом стигна до тях, повдигна баретата си и каза нещо, което Софи не разбра. Сигурно говореше на гръцки. След малко отново се втренчи в камерата и каза:

— Казах им, че една млада норвежка иска да се запознае с тях. Платон ще ти зададе няколко въпроса, върху които да поразмишляваш. Трябва обаче да побързаме, за да не ни открият стражите.

Софи усети напрежение в слепоочията, защото младият мъж пристъпи напред и се взря в обектива:

— Добре дошла в Атина, Софи — рече той с мек глас. Говореше норвежки със силен акцент. — Казвам се Платон и искам да ти поставя четири задачи. Първо, помисли си как един хлебар може да изпече петдесет напълно еднакви кифлички. После се запитай защо всички коне са еднакви. Освен това размисли дали според теб човешката душа е безсмъртна. И накрая отговори на въпроса дали жените и мъжете са еднакво разумни. Успех!

В следващия миг образът изчезна. Софи превъртя касетата напред и назад, но това бе целият запис.

Опита се да събере мислите си, ала непрекъснато скачаше в съвсем друга посока, изоставяйки незавършена предишната си мисъл.

Отдавна бе разбрала, че методите на учителя й по философия са твърде оригинални. Но да използва за обучение метод, който прави на пух и прах всички известни природни закони — това вече преминава всякакви граници, реши тя.

Дали наистина бе видяла Сократ на екрана? Не, естествено, беше абсолютно невъзможно. Но не беше и рисуван филм.

Софи извади касетата от видеото и я занесе в стаята си. Там я сложи на най-горния рафт на гардероба при легото. После се отпусна изтощена на леглото и заспа.

Няколко часа по-късно в стаята влезе майка й, побутна Софи и попита:

— Ама какво ти става, Софи?

— Ммм…

— Легнала си с дрехите!

Софи едва отвори очи.

— Бях в Атина — промърмори тя.

Повече не успя да каже, само се обърна и продължи да спи.