Юстайн Гордер
Светът на Софи (4) (Роман за историята на философията)

Натурфилософите

… нищо не може да възникне от нищото…

Когато същия следобед майка й се прибра от работа, Софи седеше в градинската люлка и се питаше каква ли ще да е връзката между курса по философия и Хилде Мьолер Кнаг, която нямаше да получи бащината честитка за рождения си ден.

— Софи! — извика майка й отдалеч. — Има писмо за теб!

Софи се сепна. Та нали тя самата вече бе донесла пощата, значи това писмо можеше да е само от философа. Какво да каже на майка си?

Бавно стана от люлката и тръгна към нея.

— Няма пощенска марка. Вероятно е любовно писмо.

Софи го пое.

— Няма ли да го отвориш?

Какво да отговори?

— Да си чувала някога за момичета, които отварят любовните си писма, докато майките надничат зад гърбовете им?

По-добре наистина да повярва, че е любовно писмо! Засрами се ужасно, понеже май бе прекалено малка за любовни писма. Но още по-неудобно би било да се разбере, че някакъв си абсолютно непознат философ, който на всичкото отгоре си играе с нея на котка и мишка, й преподава пълен задочен курс по философия.

Пликът бе от серията малки бели. Когато се качи в стаята си, Софи прочете три въпроса върху бележката вътре:

Съществува ли първична материя, от която е направено всичко?

Може ли водата да се превърне във вино?

Как от земя и вода може да се получи жива жаба?

Софи прецени въпросите като доста налудничави, но въпреки това те цяла вечер пърхаха в главата й. На другата сутрин в училище се зае да ги разнищва един подир друг.

Дали съществува „първична материя“, от която да е направено всичко? Но ако наистина има „материя“, от която да се състои целият свят, как тогава тази материя може да се превърне в жълтурче или пък в слон?

Подобно бе положението и с въпроса дали водата може да стане на вино. Софи бе чувала, че Христос е превръщал водата във вино, но не бе схванала така буквално преданието. Ако Христос наистина е превърнал водата във вино, това е чудо — следователно нещо, което всъщност не е възможно. Софи знаеше, че във виното, пък и изобщо навсякъде в природата, има много вода. Но макар че краставицата се състои от 95 процента вода, освен водата все трябва да има и нещо друго, което прави от краставицата именно краставица.

Оставаше обаче жабешкият проблем. Учителят по философия явно проявяваше влечение към жабите. Софи би могла и да приеме, че една жаба се състои от земя и вода, но от друга страна, земята не можеше да се състои само от едно вещество. Ако ли пък земята се състои от много различни вещества, тогава е естествено и разбираемо, че земя и вода, взети заедно, дават жаба. Особено ако земята и водата преминат през етапите на жабешкия хайвер и поповите лъжички. Защото една жаба не може да поникне ей така в лехата с кухненските подправки, колкото и старателно да я поливаш.

Когато следобед се прибра от училище, в пощенската кутия я очакваше дебело писмо. Както всеки път през последните дни, Софи се промъкна в пещерата.

Проектът на философа

Ето те и теб! Най-добре веднага да пристъпим към днешния урок без лирически отклонения за бели зайци или други подобни.

Ще ти разкажа най-общо как хората от древността до днес са мислили по философските въпроси. Но всичко по реда си.

Тъй като повечето философи са живели в твърде различни епохи и култури в сравнение с нашата, в повечето случаи си струва да се запитаме какъв е бил проектът на всеки от тях. Искам да кажа, че трябва да се опитаме да узнаем от какво точно се е интересувал най-много. Един философ може да се пита как са възникнали растенията и животните, друг може да се стреми да разбере дали съществува бог или безсмъртна ли е човешката душа.

Щом веднъж установим какво е приковало вниманието на определен философ, по-лесно можем да следваме мисълта му. Защото рядко се е случвало някой мислител да разсъждава по всички философски въпроси.

Ако забеляза, употребих израза „мисълта му“. В цялата история философията е била творение на мъже. Причината се крие във факта, че жените като пол и като мислещи същества са били потискани през всички исторически епохи. Това е лошо — така сме се лишили от много ценен житейски опит. Едва през нашето столетие жените присъстват в историята на философията.

Няма да ти давам домашни — във всеки случай поне няма да са сложни математически задачи. От време на време обаче ще правим по някое малко упражнение.

Ако приемаш условията, започваме.

Натурфилософите

Често наричаме първите гръцки мислители „натурфилософи“, защото са се занимавали преди всичко с природата и нейните процеси.

Вече се запитахме откъде произлизат всички неща. Мнозина днес вярват повече или по-малко, че все някога всичко трябва да е възникнало от нищото. Тази мисъл не е била много „на почит“ сред гърците. По една или друга причина те предпочитали да смятат, че винаги „нещо“ е съществувало.

Следователно за тях големият въпрос не е бил как всичко може да възникне от нищо. Вместо това гърците се учудвали как водата може да се превърне в живи риби, а мъртвата пръст — във високи дървета и пъстри цветя. Да не говорим за това, как е възможно в майчината утроба да се зачене дете!

Философите наблюдавали и изучавали постоянните промени в природата. Но как са възможни подобни промени, питали са се те? Как обект от едно вещество може да преминава в нещо съвсем друго — в жив живот например?

Общото между първите философи е твърдението, че зад всички изменения се крие някаква първична материя. Трудно може да се каже как са стигнали до тази мисъл. Знаем само, че корените й се крият в представата, че трябва да съществува някакво първично вещество, което — образно казано — дебне зад всички промени в природата.

Най-интересното за нас не е какви отговори открили първите философи. Интересно е какви въпроси поставяли и какъв род отговори търсели. За нас е по-важно не какво точно са мислели, а как.

Със сигурност знаем, че са се интересували от видимите промени в природата — опитвали са се да установят някои вечни природни закономерности. Стремели са се да разберат естествените процеси, без да се вслушват в предания и митове. Но най-вече са се стараели да осмислят природните процеси, като наблюдавали самата природа. А това е коренно различен подход от обясняването на светкавиците и гръмотевиците, зимата и пролетта със случки от живота на боговете.

По този начин философията се освободила от влиянието на религията. Можем да кажем, че именно натурфилософите са направили първите стъпки към научното мислене и така дали тласък на всички по-късно възникнали естествени науки.

Повечето от онова, което натурфилософите са говорили и написали, е изгубено за поколенията. Малкото, което знаем, намираме главно в съчиненията на Аристотел, живял двеста години след първите философи. Той обаче само обобщава изводите, до които стигнали мислителите преди него, а това означава, че за нас остава неясно как те са стигнали до своите заключения. Все пак знаем достатъчно, за да твърдим, че основен обект в търсенията на първите гръцки философи са въпросите, свързани с първичната материя и промените в природата.

Трима философи от Милет

Първият философ, за когото имаме данни, е Талес от гръцката колония Милет в Мала Азия. Той бил голям пътешественик. Разправят как определил височината на една египетска пирамида — измерил сянката й точно в момента, когато неговата собствена сянка била равна на ръста му. Освен това през 585 г. пр.н.е. с изчисления предсказал слънчево затъмнение.

Талес смятал, че водата е първоизточник на всичко. За съжаление не знаем какъв точно смисъл е влагал в това съждение. Може би е вярвал, че целият живот се създава във водата и че всичко живо отново се превръща във вода, след като се разпадне.

Вероятно при пътуването си из Египет е наблюдавал как нивите дават плод, когато след разлив Нил се оттегля в своята делта. Може да се е впечатлявал как след дъжд се появяват жаби и червеи или пък се е питал как е възможно водата да се превръща в лед и пара и после отново да става на вода.

Приписват на Талес думите, че всичко е „изпълнено с божества“. И тук само гадаем какво е искал да каже. Може да е разсъждавал, че би могло черната земя да е първоизточник на всичко — от цветята и зърното до пчелите и хлебарките. И си е представял пръстта, гъмжаща от малки невидими „кълнове живот“. Едно е сигурно — не е имал предвид Омировите богове.

Анаксимандър — следващият философ, за когото научаваме, — също живял в Милет. Той смятал, че нашият свят е само един от многото, които възникват и после отново преминават в състояние, което нарекъл неопределеност. Трудно е да се каже какво точно е влагал в тази дума, но е сигурно, че за разлика от Талес не си е представял определена материя. Може би е вярвал, че онова, от което е сътворено всичко, трябва да е съвсем различно от самото творение. При това положение е ясно, че първичното вещество не може да е съвсем обикновена вода, която в никакъв случай не е нещо „неопределено“.

Третият милетски философ бил Анаксимен (около 570–526 г. пр.н.е.). Той смятал, че първооснова на всичко е въздухът, или мъглата.

Разбира се, Анаксимен познавал учението на Талес за водата. Ала откъде произхожда водата? Според Анаксимен водата е сгъстен въздух. Когато вали, от въздуха се стича вода. А ако се сгъсти още повече, водата се превръща в земя, смятал той. Може би Анаксимен е наблюдавал как от топящия се лед се процежда и пясък. Същевременно смятал, че огънят е разреден въздух. Следователно според възгледите на Анаксимен земята, водата и огънят произлизат от въздуха.

Пътят от земята и водата до полските растения е кратък. Може би Анаксимен вярвал, че за да възникне живот, трябва да са налице земя, въздух, огън и вода. Обаче за него първоизточникът си остава въздухът, или мъглата. Следователно той споделял тезата на Талес, че в основата на всички природни промени трябва да има едно първично вещество.

Нищо не може да възникне от нищото

И тримата милетски философи вярвали, че съществува едно и само едно първично вещество, от което е направено всичко останало. Но как е възможно едно вещество да се измени така, че неочаквано да се превърне в нещо съвсем различно? Това наричаме проблем за промяната.

От около 500 година преди новата ера в гръцката колония Елея в Южна Италия живели неколцина философи, наречени елеати, които се занимавали именно с тези въпроси. Най-известният сред тях бил Парменид (около 540–480).

Парменид твърдял, че всичко съществуващо е съществувало винаги. Това схващане било широко разпространено сред гърците. Те смятали за естествено, че всичко в света винаги го е имало. Нищо не може да възникне от нищото, разсъждавал Парменид. И нито едно нещо, което съществува, не може да се превърне в нищо.

Парменид обаче бил по-краен от повечето философи. Той смятал, че изобщо не е възможна промяна, защото нищо не може да се превърне в нещо различно от това, което е.

Разбира се, мислителят бил наясно, че в природата постоянно се извършват промени. Със собствените си сетива той установявал как нещата се променят. Ала не можел да примири възприятията си с онова, което му нашепвал разумът. И понеже бил принуден да реши дали да се доверява на сетивата или на разума си, избрал разума.

Известна е поговорката „Ще го повярвам само, ако го видя с очите си“. Парменид обаче не вярвал и тогава. Смятал, че сетивата ни предават лъжлив образ на света, различен от това, което ни говори разумът. И решил, че задачата му като философ е да разобличава всички форми на „сетивна измама“.

Такава силна вяра в човешкия разум наричаме рационализъм. Рационалистът е човек, който изпитва непоколебимо доверие към човешкия разум като източник на нашето познание за света.

Всичко тече

Точно по същото време живял и Хераклит от Ефес в Мала Азия. Според него най-основното качество на природата били тъкмо постоянните й промени. Нека се изразим така: Хераклит се доверявал на сетивата си повече, отколкото Парменид.

„Всичко тече“ — казвал Хераклит. Всичко е в движение и нищо не трае вечно. Точно затова не можем да влезем „два пъти в една и съща река“ — когато нагазим за втори път, ще сме се променили и ние, и реката.

Хераклит посочвал и факта, че светът е белязан от вечни противоречия. Ако никога не боледуваме, нямаше да знаем какво е да си здрав. Ако никога не огладняваме, нямаше да изпитаме радост от ситостта. Ако никога не пламва война, нямаше да ценим мира, а ако никога не идва зима, не бихме усещали, че иде пролет.

И доброто, и злото имат свой дял в целостта, учел Хераклит. Без постоянното взаимодействие на противоположностите светът би престанал да съществува.

„Бог е ден и нощ, зима и лято, война и мир, ситост и глад“ — казвал той. Но, разбира се, нямал предвид боговете, за които разказвали митовете. За Хераклит бог, или божественото, е нещо всеобхватно и той го съзира именно в постоянно променящата се противоречива природа.

Вместо думата „бог“ Хераклит използва гръцката дума „логос“, която означава „разум“. Макар че ние, хората, невинаги мислим еднакво и не притежаваме еднакъв разум, разсъждавал Хераклит, трябва да съществува един вид „световен разум“, който направлява всички природни процеси. Този световен разум или „световен закон“ е всеобщ и всички му се подчиняват. Въпреки това повечето хора живеят според личния си разум, продължава Хераклит. Той, общо взето, нямал твърде високо мнение за себеподобните си и преценявал възгледите на повечето хора като „детинско бърборене“.

Така че Хераклит съзирал единство или цялост във всички промени и противоречия на природата. Това „нещо“, което според него било в основата на всички неща, нарекъл „бог“ или „логос“.

Четири основни вещества

В известен смисъл Парменид и Хераклит били пълни противоположности. Разумът на Парменид твърдял, че нищо не може да се променя. Сетивният опит на Хераклит обаче постановявал със същата категоричност, че в природата постоянно се извършват промени. Кой от двамата бил прав? На какво да вярваме — на разума или на сетивата си?

И двамата мислители издигат по два тезиса:

Парменид твърди, че:

а) нищо не може да се променя

и че

б) поради това не бива да се осланяме на сетивните си възприятия.

Хераклит — точно обратното! — твърди, че:

а) всичко се променя („всичко тече“)

и че

б) сетивните ни възприятия са надежден източник на познание.

Едва ли би могло да има по-сериозно разногласие между философи! Но кой от двамата е бил прав? На Емпедокъл (около 494–434 г. пр.н.е.) било съдено да открие изход от мрежата, в която се била оплела философията. Той сметнал, че и Парменид, и Хераклит са прави в едното си твърдение, но в другото и двамата грешат.

Според Емпедокъл причината за голямото разногласие се корени в постулата, че съществува само едно първично вещество — сякаш това се разбира от само себе си. Ако е истина, то пропастта между това, което ни говори разумът, и онова, което възприемаме със сетивата си, би била непреодолима.

Водата, разбира се, не може да се превърне в риба или в пеперуда. Водата изобщо не може да се променя. Чистата вода вечно си остава чиста вода. Следователно Парменид бил прав, че нищо не се променя. Същевременно Емпедокъл се съгласявал с Хераклит, че трябва да се доверяваме на сетивата си, да вярваме на това, което виждаме — а ние виждаме постоянни промени в природата.

Така Емпедокъл стигнал до съждението, че представата за едно-единствено първично вещество трябва да бъде отхвърлена. Сами нито водата, нито въздухът могат да се превърнат в розов храст или пък в пеперуда. Следователно не е възможно всичко в природата да се дължи само на едно основно вещество.

Емпедокъл вярвал, че в природата съществуват общо четири основни вещества, или както ги наричал — корени. Това били земя, въздух, огън и вода. Всички промени в природата произтичат от смесването и разделянето на тези четири вещества. Защото всичко се състои от земя, въздух, огън и вода, само че в различни съотношения. Ако умре цвете или животно, четирите елемента се отделят един от друг. Можем да наблюдаваме тази промяна с просто око. Ала земята, въздухът, огънят и водата остават абсолютно неизменни или недокоснати във всички свои съединения. Следователно не е вярно, че „всичко“ се променя. Всъщност нищо не се променя. Четирите вещества просто се смесват, а после се разделят, за да се смесят отново в друг вид.

Да вземем за пример един художник. Ако разполага само с един цвят, да речем червен, той не може да нарисува зелени дървета. Ала ако има жълто, червено, синьо и черно, може да изобрази стотици различни нюанси, защото ще смеси цветовете в различна пропорция.

Същото доказва и следният пример от областта на готварството. Ако имам само брашно, трябва да съм вълшебник, за да изпека сладкиш от него. Ала ако разполагам с яйца и брашно, мляко и захар, от четирите суровини мога да направя много и различни сладкиши.

Неслучайно Емпедокъл смятал, че корените на природата са тъкмо земята, въздухът, огънят и водата. И други философи преди него се опитвали да докажат, че първоизточникът трябва да е или водата, или въздухът, или огънят. Талес и Анаксимен изтъквали, че водата и въздухът са важни природни елементи. Гърците отдавали голямо значение и на огъня. Те съзнавали например колко важно е слънцето за всичко живо в природата и разбира се, си давали сметка за телесната топлина на хората и животните.

Може би Емпедокъл е наблюдавал как изгаря парче дърво. Именно тогава нещо се разпада и преминава в нещо друго. Чуваме как нещо в дървото пращи и сякаш бълбука. Това е водата. Нещо се превръща в дим. Това е въздухът. Огънят просто се вижда. А когато пламъците изгаснат, остава нещо. Това е пепелта — или земята.

След като Емпедокъл обяснил как промените в природата се дължат на смесването или разделянето на четирите корена, останал открит въпросът: коя е причината елементите да се съединяват, за да възникне нов живот? Кое налага една смес, например цветето, отново да се разпадне?

Според Емпедокъл в природата действат две различни сили. Тях нарекъл любов и вражда. Любовта свързва нещата, враждата ги разединява. Следователно той пръв направил разлика между вещество и сила. Заслужава си да запомним това. И до днес науката различава основните елементи и природните сили. Модерната наука смята, че може да обясни всички природни процеси с взаимодействието между различни елементи и няколко основни природни сили.

Емпедокъл се интересувал и от въпроса какво става, когато изпитваме някакво усещане. Как е възможно например да „виждам“ цветето? Какво точно се случва? Замисляла ли си се някога над това, Софи? Ако ли не — сега получаваш тази възможност.

Емпедокъл вярвал, че и очите ни, подобно на всичко останало в природата, се състоят от земя, въздух, огън и вода. Така че земята в моето око възприема онази част от видяното, която се състои от земя, въздухът — онова, което е от въздух, огънят — онова, което е от огън, а водата — онова, което е от вода. И ако в окото липсва един от тези елементи, човекът не би могъл да види природата в нейната цялост.

По нещо от всичко във всичко

Друг философ, който не искал да се примири с възгледа, че определено основно вещество, например водата, може да се трансформира във всичко, което виждаме в природата, бил Анаксагор (500–428 г. пр.н.е.) Той отхвърлил представата, че земята, въздухът, огънят или водата могат да се превърнат в кръв или кости, кожа или коса.

Анаксагор смятал, че природата е съставена от множество малки частици, които не могат да се видят с просто око. Всичко може да се дели на още по-малки частици, но дори и в най-малките от тях се крие по нещо от всичко. Ако кожата и костите не могат да възникнат от нещо друго, то и в млякото, което пием, и в ястията, с които се храним, трябва да има кожа и кости, смятал той.

Два съвременни примера ще ни помогнат да разберем как е разсъждавал Анаксагор. С помощта на модерната лазерна техника можем да създаваме така наречените холограми. Ако холограмата изобразява например автомобил и ние я разрушим, ще продължим да виждаме мислено цялото изображение на автомобила, дори ако е останало само парченцето, което преди е изобразявало амортисьора. Това се дължи на факта, че целият мотив се повтаря във всяка частица, колкото и да е миниатюрна.

Всъщност така е изградено и нашето тяло. Ако отделя кожна клетка от пръста на ръката си, клетъчното ядро ще съдържа не само описанието на моята кожа. В същата клетка е закодирано и описание на очите ми, на цвета на моята коса, на броя и външния вид на моите пръсти и така нататък. Всяка отделна клетка в тялото ми носи подробно описание за строежа на всички останали клетки, тоест във всяка клетка има „по нещо от всичко“. Следователно откриваме цялото и в най-малката частица.

Анаксагор нарекъл тези най-малки частици, които съдържат по нещо от всичко, семена или кълнове.

Спомняме си тезата на Емпедокъл, че любовта свързва частите в едно цяло. Анаксагор също смятал, че има определена сила, която сякаш се грижи за реда и създава хората, животните, цветята и дървесата. Тази сила той нарекъл дух.

Всъщност Анаксагор е първият атински философ, за чийто живот ни е известно нещичко. Бил родом от Мала Азия, но на около четиридесет години се преместил в Атина. Там бил обвинен в безбожие и прогонен от града.

Според едно от неговите твърдения слънцето не е божество, а само нажежена маса, по-голяма от полуостров Пелопонес. Изобщо Анаксагор живо се интересувал от астрономия. Вярвал, че всички небесни тела са направени от същото вещество като Земята — до това убеждение стигнал, след като изследвал един метеорит. Ето защо е мислимо и на другите планети да живеят хора, разсъждавал той. Освен това заявил, че Луната не свети от само себе си, а поема светлината си от Земята. И даже обяснил процеса на слънчевите затъмнения.

П. П. Благодаря за вниманието, Софи. Може би ще ти се наложи да прочетеш тази глава два-три пъти, за да разбереш добре всичко. Но за да разбереш, винаги трябва да дадеш поне малко от себе си. Едва ли би се възхищавала от някоя приятелка с всевъзможни умения, ако нейните дарби не са подкрепени с никакви усилия.

Най-добрият отговор на въпроса за първичното вещество и промените в природата ще трябва да почака до утре. Тогава ще се запознаеш с Демокрит. Повече нищо не казвам!

Както си седеше в пещерата, Софи изведнъж изскочи навън. След всичко, което бе прочела, трябваше да се опита да подреди мислите си.

Разбира се, ясно е като бял ден, че обикновената вода не може да се превърне в нищо друго, освен в лед или пара. Водата не може да се превърне дори в диня, защото в динята има и други неща, освен вода. Сигурна бе в това, ала само защото го беше учила. Ако не бяха уроците, щеше ли да бъде толкова уверена, че ледът е само вода? Нали беше наблюдавала твърде внимателно как точно водата замръзва на лед и как се топи ледът.

Софи отново се опита да разсъждава, без да прибягва до наученото от други.

Парменид отказвал да приема всякакви форми на промяна. Колкото повече разсъждаваше Софи, толкова повече се убеждаваше, че в известен смисъл е бил прав. Разумът му не е могъл да приеме, че нещо изведнъж може да се превърне в нещо съвсем друго. Доста дръзко твърдение, защото по същество отрича всички видими за всекиго промени в природата. Положително мнозина са му се присмивали.

Емпедокъл също добре се е вслушвал в разума си, заявявайки, че светът няма как да не е съставен от повече от едно основно вещество. По този начин всички промени в природата се оказват възможни, без в действителност нещо да се променя.

Древногръцкият философ стигнал до тези изводи просто като използвал разума си. Разбира се, наблюдавал и природата, но не е можел да извършва химически анализи като съвременните учени.

Софи не беше съвсем убедена, че всичко се състои от земя, въздух, огън и вода. Но какво значение имаше това? По принцип Емпедокъл трябва да е бил прав. Единствената възможност да приемем промените, които очите ни констатират, без същевременно да загубим разума си, е представата за повече от едно първично вещество.

Софи установи, че философията все повече я вълнува, защото успяваше да следва всички разсъждения със силата на собствения си разум, без да е принудена да си припомня наученото в училище. Така стигна до заключението, че всъщност философията не може да се научи, но поне човек може да се научи да мисли философски.