Юстайн Гордер
Светът на Софи (3) (Роман за историята на философията)

Митовете

… едно съвсем крехко равновесие между силите на доброто и на злото…

На другата сутрин пощенската кутия беше празна. Софи скуча целия ден в училище. През междучасията се стараеше да бъде особено мила с Юрун. На връщане кроиха планове да направят излет с палатки, щом тревата поизсъхне.

И после отново застана пред пощенската кутия. Първо отвори малък плик с печат от Мексико — вътре имаше картичка от баща й. Пишеше, че тъгува за дома и че за първи път е победил на шах щурмана. Освен това почти изчел двадесетте кила книги, които беше взел на кораба след зимната отпуска.

Но ето — чакаше я жълт плик с нейното име! Софи занесе чантата си и пощата в къщата и изтича в пещерата. Извади от плика няколко нови изписани на машина листове и зачете.

Митологичната представа за света

Здравей, Софи! Предстои ни много работа, затова да започваме веднага.

Философията възникнала в Гърция около 600 години преди новата ера като съвсем нов начин на мислене. Дотогава само различните религии давали отговор на всички въпроси на хората и тези религиозни обяснения се предавали от поколение на поколение чрез митовете.

Митът е разказ за божества, който трябвало да обясни защо животът е такъв, какъвто е.

През хилядолетията из целия свят бил избуял див гъсталак от митологични обяснения в отговор на философските въпроси. Гръцките философи се опитали да покажат, че хората не бива да се осланят на тях.

За да вникнем в мисленето на първите философи, трябва да си дадем сметка какво означава да имаш митологична представа за света. Да вземем за пример някои митове от северна Европа. Не е нужно да отлитаме към далечни простори.

Сигурно си чувала за Тор и неговия чук. Преди Норвегия да приеме християнството, хората там, на север, вярвали, че Тор кръстосва небесата в колесница, теглена от два козела. Когато размахвал чука си, блясвали светкавици и трещели гръмотевици. Първоначалното значение на думата „гръмотевица“ била „гръм на Тор“. На шведски думата за гръмотевица е „оска“, което иде от „ос-ака“, а това означава пътуване на боговете по небето.

Когато гърми и святка, вали дъжд. В епохата на викингите това било жизненоважно за селяните и те почитали Тор като бог на плодородието. Следователно митологичният отговор на въпроса защо вали дъжд бил, че Тор размахва своя чук. А когато падал дъжд, зърното покълвало и избуявало по нивята.

Необяснимо било обаче как посевите израстват и раждат плод. Все пак селяните знаели, че това по някакъв начин зависи от дъжда, а всички вярвали, че дъждът е свързан с Тор. Това го превърнало в един от най-важните богове в северна Европа.

Тор бил важен и поради още една причина, свързана с целия световен ред.

Викингите си представяли света като остров, постоянно застрашаван от външни опасности. Наричали го Мидгард — кралство, което се намира в средата. В пределите на Мидгард се намирала и Осгард — родината на боговете. Около Мидгард се простирала Ютгард, или кралството, което се намира отвън. Там живеели опасните великани ютуни, по-известни като тролове, които постоянно се опитвали да унищожат света с подлите си кроежи. Такива зли чудовища днес определяме и като „сили на хаоса“. В северните религии, пък и в повечето други култури, хората стигнали до заключението, че равновесието между властта на добрите и злите сили е съвсем крехко.

Тролобете можели да постигнат заветната си цел да разрушат Мидгард само ако успеели да отвлекат богинята на плодородието Фрея. Тогава по нивята нямало да поникне нито стръкче, а жените щели да престанат да раждат деца. Затова било много важно добрите богове да държат злите великани в шах.

И точно в това Тор играел важна роля: неговият чук не само носел дъжд, а бил и оръжие в борбата срещу опасните сили на хаоса, защото дарявал почти безгранична власт. Тор можел да го запрати по троловете и да ги унищожи. Не се боял, че ще го загуби, защото чукът винаги се връщал обратно при него — точно като бумеранг.

Така митовете обяснявали как функционира природата и защо вечно се води борба между доброто и злото.

Но обясненията не решавали проблема — хората не можели да седят със скръстени ръце и да чакат намесата на боговете, когато ги заплашвали нещастия като суша или епидемии. Затова решили сами да се борят срещу злото и вършели това чрез различни религиозни действия или ритуали.

Най-важното религиозно действие в древните северни страни било жертвоприношението. Хората вярвали, че ако принасяш жертва на някой бог, увеличаваш неговата мощ и така боговете ще бъдат достатъчно могъщи, за да победят силите на хаоса. В такива случаи се извършвало жертвоприношение на животно. На Тор по всяка вероятност принасяли жертвени козли, а на Один понякога дори човешки жертви.

Най-известния норвежки мит познаваме от сагата Трюмсквида („Песен за Трюм“). В нея се разказва как Тор заспал, а когато се събудил, чукът му бил изчезнал. Богът тъй се разгневил, че ръцете му затреперили, а брадата му се затресла. Заедно със своя побратим Луке отишъл при Фрея и поискал назаем крилата й, за да прати Луке в Ютунхеймен да узнае дали троловете са откраднали чука. Там Луке срещнал краля на троловете Трюм, който тутакси се похвалил, че е скрил чука на осем мили под земята. И добавил, че боговете ще си възвърнат чука само ако Фрея се омъжи за него.

Тук ли си още, Софи? Ето че добрите богове внезапно били изправени пред невероятна драма със заложници — троловете притежавали най-важното им защитно оръжие и това породило невъзможно положение. Докато троловете разполагали с чука на Тор, те изцяло владеели света на боговете и хората. В замяна на чука искали Фрея, ала замяната била невъзможна: ако боговете им отстъпели богинята на плодородието, която закриляла всичко живо, тревата по полята щяла да увехне, а боговете и хората — да загинат. Боговете попаднали в задънена улица. Представи си как терористична група заплашва да взриви атомна бомба в центъра на Лондон или Париж, ако не бъдат изпълнени гибелните й искания, и сигурно ще разбереш какво имам предвид.

По-нататък митът разказва как Луке се завръща в Осгард и увещава Фрея да облече булчинска премяна, защото ще я омъжват за трола (колко жалко!). Фрея кипнала — та нали ако мине под венчило с трол, хората ще помислят, че е ненаситна за мъже!

В това време на бога Хеймдал му хрумнала добра идея — предложил да облекат Тор като булка, да вдигнат косите му на кок и да провесят камъни пред гърдите му, за да прилича на жена. Тор, естествено, не бил във възторг от подобно хрумване, ала накрая признал, че само така боговете ще могат да си възвърнат чука. Накрая предрешили Тор като младоженка, а Луке — като шаферка. „И така ние, две жени, потегляме към града на троловете“ — обявил Луке.

Ако си послужим със съвременен език, Тор и Луке са един божествен „отряд за борба с тероризма“ — преоблечени като жени, те възнамеряват да се промъкнат в крепостта на троловете и да вземат чука на Тор.

Боговете пристигнали в Ютунхеймен тъкмо когато троловете се заели със сватбени приготовления. Но на пиршеството булката, тоест Тор, излапала цял вол и осем сьомги и пресушила три буренца бира, а това учудило Трюм. Без малко да разконспирират предрешения отряд за борба с тероризма! Луке обаче успял да избегне надвисналата опасност, като обяснил, че Фрея не е хапвала цели осем нощи, защото нетърпеливо очаквала да пристигне за тържеството.

После Трюм повдигнал воала, за да целуне годеницата си, но се сепнал, като срещнал суровия поглед на Тор. И този път Луке спасил положението, като казал, че заради радостното очакване на сватбата булката не е мигнала осем нощи. Тогава Трюм заповядал да донесат чука и да го положат в скута й, докато трае бракосъчетанието.

Разправят, че щом усетил чука в скута си, Тор радостно се засмял. Първо убил с него Трюм, а после и останалите тролове от Ютунхеймен. Така ужасната заложническа драма завършила щастливо. За пореден път Тор — този божествен Батман или Джеймс Бонд — победил злите сили.

Толкова за мита, Софи. Какво всъщност ни казва той? Едва ли са го съчинили просто на шега. И той като другите митове иска да обясни нещо. Ето едно от възможните тълкувания:

Когато суша сполетявала страната, хората имали нужда от обяснение защо не вали. Дали пък троловете не са откраднали чука на Тор?

Възможно е с помощта на този мит да се обяснява и смяната на годишните времена: през зимата природата е мъртва, защото чукът на Тур е заровен в Ютунхеймен. През пролетта обаче Тор си го възвръща. Така митовете се опитват да обяснят на хората необяснимото.

Но както вече споменахме, хората не се задоволявали само с обяснения. Опитвали да се намесят в тъй важните за тях събития, и то именно с различните религиозни ритуали, свързани с митовете. Възможно било например — при суша или бедна реколта — хората да изиграят представление по съдържанието на мита. Може би са обличали някой мъж от селото като булка, с камъни вместо гърди, за да върне чука от троловете. Така хората смятали, че допринасят с действията си дъждът да дойде и зърното в нивята да покълне.

Независимо как точно е било — едно е безспорно — че многобройни примери от други части на света ни показват как хората представят драматургично своя „мит за годишните времена“, за да ускорят хода на природните процеси.

Хвърлихме само кратък поглед към света на северните митове. Имало безброй предания за Тор и Один, Фрей и Фрея, Ход и Балдер, и за много, много други божества. По целия свят се ширели подобни митични представи преди философите да започнат да се ровят в тях. Защото по времето, когато възникнали първите философии, древните гърци също имали свои митове за света. Столетия наред всяко поколение разказвало на следващото за божествата. В Гърция те се наричали Зевс и Аполон, Хера и Атина, Дионисий и Асклепий, Херакъл и Хефест. Споменавам само неколцина.

Около 700 години преди новата ера Омир и Хезиод записали и създали голяма част от съкровищницата на древногръцките митове. Съвсем нова ситуация — веднага след като митовете били записани, станало възможно те да бъдат оспорени.

Първите гръцки философи критикували Омировите предания за боговете, защото тези богове много напомняли за хората. И действително те са себични и непостоянни като нас. За първи път в световната история се появило предположението, че митовете може би не са нищо друго, освен човешки измислици.

Пример за критика на митовете откриваме у философа Ксенофан, роден около 540 г. пр.н.е. Хората, казва той, създали боговете по свой образ и подобие: „Ала смъртните вярват, че боговете се раждат и притежават одеяния, гласове и снаги, подобно на самите тях… Етиопците си представят своите богове черни и със сплескани носове, а траките — синеоки и червенокоси… Ако кравите, конете или лъвовете имаха ръце и умееха да творят с тях подобно на хората, конете щяха да рисуват конеподобни, кравите — кравоподобни, а лъвовете — лъвоподобни идоли, и щяха да създават образи точно като техните“.

През тази епоха гърците основали много градове държави в Гърция и в своите колонии в Южна Италия и Мала Азия. Тук робите вършели тежката физическа работа, а свободните граждани се посвещавали на политиката и културата. При подобни условия на живот мисленето на хората извършило скок: отделният човек вече можел на своя глава да постави въпроса как трябва да е организирано обществото. По този начин отделният индивид имал възможност и да задава философски въпроси, без да си помага с устно предаваните митове.

Казваме, че в оная епоха се извършил преход от митологичния начин на мислене към мислене, изградено върху опита и разума. Целта на първите гръцки философи била да открият естествени обяснения за процесите в естеството, иначе казано, в природата.

Софи закрачи из просторната градина. Опитваше се да забрави всичко, което бе учила в училище. Важно бе най-вече да забрави прочетеното в учебниците по естествознание.

Да речем, че бе израснала в тази градина, без да научи нищо друго за природата, как тогава щеше да възприема пролетта?

Дали щеше да си измисли обяснение защо внезапно завалява дъжд? Щеше ли да изфантазира някакъв вид разбиране защо изчезва снегът и слънцето се издига на небето?

Да, сигурна беше. И тутакси започна да съчинява:

Зимата бе сграбчила страната в желязна прегръдка, защото злият Муриат държеше хубавата принцеса Сикита пленена в студена тъмница. Една сутрин обаче пристигна храбрият принц Бравато и я освободи. Сикита толкова се зарадва, че затанцува по ливадите, пеейки песен, която бе съчинила в студената тъмница. Земята и дърветата така се трогнаха, че целият сняг се превърна в сълзи. Ето, на небето се появи слънцето и пресуши сълзите. Птиците подеха Сикитината песен и когато хубавата принцеса разпусна златните си коси, няколко къдри паднаха на земята и се превърнаха в лилии…

Красива приказка измислих, каза си Софи. Ако нямаше друго обяснение за смяната на годишните времена, положително щеше да повярва на своето съчинение.

Разбра, че хората винаги са изпитвали необходимост да си обяснят природните явления. Може би човеците не можеха да живеят без обяснения. Ето защо в миналото, когато още не е съществувала наука, са измислили митовете.