Уолт Бекер
Липсващата връзка (82)

Атлантическият океан

Червени лъчи кръстосваха повърхността на океана. Блестящият полумрак осветяваше останките като с хиляди плаващи свещи. Риби с различни форми и размери се приближиха, привлечени от плаващите парчета и стотиците тонове сурова захар. Под една голяма алуминиева каса, която се поклащаше упорито сред по-дребни парчета отпадъци, се събра малък пасаж сардини. Сребърните стрелички плаваха напред-назад около плаващия под повърхността на водата сандък и хапваха прашинките, които се бяха полепили по страните му. Рибите не обръщаха внимание на буквите по стената на херметически затворената каса, с които беше изписано: СОБСТВЕНОСТ НА „ХЕЛИКС КОРП“. Нито пък им пукаше за скъпоценните останки вътре в нея.

Сам в безкрайната шир на Атлантическия океан, контейнерът плаваше мълчалив и нематериален над мекия шепот на спокойните води, незабелязан и непризнат от никого и нищо, освен от течението. И все пак, когато го повдигнеше някоя случайна вълна и ако някой слънчев лъч попаднеше точно върху него, блестящият сандък изпращаше ярки отблясъци към космоса.