Джеймс Туайнинг
Монетата (92)

89.

Летище „Шарл дьо Гол“, Франция

1 август — 18:30

Тенекиеният глас на говорителката отекна в залата за заминаващите пътници първо на френски и после на английски.

— Последно повикване за полет 9074 на „Ер Франс“ за Вашингтон. Моля пътниците незабавно да се отправят към изход номер пет.

— Това е моят полет — въздъхна Дженифър.

— Ами да — отвърна Том.

— Искам да ти благодаря — смутено каза тя. — За всичко.

— Не, аз ти благодаря, че ми повярва. Това означава много за мен.

Дженифър се изчерви и наведе глава.

— Ако някога дойдеш в Щатите…

Той се усмихна.

— Не се безпокой, ще дойда. Стига да имаш време сега, след като стана толкова важна клечка.

— А, чул си за това. — Тя се изчерви още повече.

— Заслужаваш го. Убеден съм, че Корбет щеше да го одобри. Между другото, как е той?

— Жан-Пиер изглади нещата с местните власти. Корбет е под охрана, докато го върнат във Вашингтон, а после ще видим. Според мен ще мине много време, преди да го пуснат.

— Добре. Той сам си го просеше.

— А ти? Какво смяташ да правиш?

— Не знам. Предстои ми да отворя магазина. Имам още много работа по него. По-рано нямах време да мисля за това.

— Сигурен ли си, че не искаш закрила, в случай че Ренуик реши да предприеме нещо?

— Не. Всичко ще е наред. Имам чувството, че скоро ще го видя — но ще съм подготвен.

— Ще го издирваме. — Дженифър взе чантата си. — Ще ти се обадя, когато го намерим. Е, трябва да тръгвам.

— Знам — каза Том и я целуна първо по челото, а после по устните.

Прегърнаха се.

— Пази се — прошепна тя. — А, между другото, твоят приятел Пайпър е подал оставка. Министърът на финансите не прие леко новината, че са го лъгали за случилото се. И стига да мълчиш за „Кентавър“, сделката ни остава в сила. Когато се върнеш в Англия, приятелят ти Кларк ще те посрещне с почести.

— Страхотно — отвърна Том, макар че се съмняваше.

— Министърът дори предложи награда за теб, но си спомних, че не обичаш да работиш за правителството, затова вероятно няма да искаш нищо.

Той се усмихна.

— Само спомените.

— Сбогом, Том.

— Не искаше ли да кажеш довиждане? — измърмори той, докато тя минаваше през изхода.