Джеймс Туайнинг
Монетата (91)

88.

14:23

— Не го прави. Том. — Дженифър нежно го докосна по рамото. — Не си струва.

Том продължи да държи Корбет. Мислите хаотично препускаха в съзнанието му. Пулсирането в главата му заглушаваше всичко останало.

— Пусни го. Не доказвай, че е имал право — спокойно настоя Дженифър.

Том бавно охлаби хватката, после рязко дръпна ръката си и отскочи назад. Корбет се сгърчи на пода, кашляше и се задъхваше. Дженифър се усмихна на Том.

— Браво.

— Никой да не мърда. — Кларк излезе иззад олтара и тръгна към тях. — Няма да ходите никъде, докато не разбера какво става тук.

Потъркваше тила си и все още изглеждаше зашеметен.

— Много е просто — почна Дженифър и пристъпи към него, но спря, когато Кларк насочи пистолета си към нея. — Боб Корбет е заподозрян в съучастие в престъпен заговор и аз току-що го арестувах.

Кларк повдигна вежди в недоумение.

— Какво? Един от проклетите ви агенти? Какви ги вършите?

— Случаят е заплетен — усмихна се тя.

— Пълна бъркотия, по дяволите. Обикновено е така, когато се включите вие, янките. Но това си е ваша работа. Аз съм дошъл за него. — Той се обърна към Том. Гласът му беше колеблив, но стана по-уверен. — Казах ти, че все някога ще те спипам.

— Неприятно ми е, че трябва да ви разочаровам, но Том работи с нас — спокойно възрази Дженифър и направи още една крачка към него.

— Кърк? Работи за ФБР? Измислете нещо друго. Той е убиец.

— Имате предвид Хари Ренуик?

Кларк кимна.

— Да, точно така.

Дженифър се приближи още.

— Хари Ренуик е жив и аз мога да го докажа.

Кларк недоверчиво се вторачи в тях. Лицето му се зачерви.

— Глупости. Вие го предпазвате. Да не ме мислите за вчерашен? — В гласа му прозвуча нотка на отчаяние.

— Не. Бюрото ще ме подкрепи.

— Аха, ясно! — Разтревоженото му лице се разтегли в победоносна подигравателна усмивка. — Двамата действате заедно, нали? Нещо като измама. Тогава ще задържа и двама ви.

Кларк бръкна в джоба си и извади лъскави белезници.

— Том Кърк — започна той, — арестувам те за убийството на…

Том погледна Дженифър и попита:

— Ще ми позволиш ли?

— Остави го на мен.

— … Хенри Джулиъс Ренуик — продължи Кларк. — Всичко, което кажеш…

Дженифър замахна с дясната си ръка и удари Кларк в брадичката. Той се закашля и падна на пода като кукла, на която са отрязали конците.