Джеймс Туайнинг
Монетата (88)

85.

13:51

След като Дженифър го остави, Том се промъкна през входа за войници на църквата „Сен Луи“. Макар да беше казал, че ще изчезне, искаше да разбере какво става и дали Дженифър го е предала, или е станала грешка.

На варовиковия под на църквата бяха наредени дървени пейки. Високо горе, където масивните стени се срещаха с изящно извития покрив, бяха окачени полкови и пленени вражески знамена. Износените в битки и изцапани с кръв цветове все още бяха ярки. В отсрещния край се намираше олтарът.

Том се приближи до него и го заобиколи. В стъклената стена откри малката врата между двете половини на църквата, която търсеше. Ръката му беше на дръжката, готова да я отвори, когато чу гласове от другата страна. После отново настъпи тишина. Той инстинктивно разбра, че нещо не е наред.

Натисна дръжката и вратата безшумно се отвори. Зад нея имаше малка площадка с формата на полумесец, водеща към пътеката с колоните около саркофага. Той се наведе и видя, че Макс лежи на пода, очевидно мъртъв.

Зави надясно, изкачи стъпалата към партера и тръгна към ниската мраморна балюстрада. Отново чу гласове, разнесоха се някъде под него.

— Кажи ми как разбра? — попита Корбет. — Интересно ми е.

— По раната ти — отвърна Дженифър. Гласът й звучеше странно. — Ренуик не може да те е ударил, след като му липсва дясната ръка.

— Много хитро. Както винаги. Може би ще се престоря, че го е направил Кърк, точно преди да вземе пистолета ми и да те застреля.

— Защо го правиш? Заради парите?

Корбет се изсмя и Том разбра, че вече трябва да е стигнал точно над него. Без да се колебае, той се прехвърли през балюстрадата и приклекна на тесния ръб в основата й.