Джеймс Туайнинг
Монетата (85)

82.

Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж

30 юли — 20:42

Прозорците на хотела бяха отворени и в стаята достигаше същата опияняваща смесица от смях, мотори „Веспа“ и потракване на съдове като през предишните два дни. Том беше сам. Дженифър беше отишла в друг хотел, при Корбет и останалите агенти на ФБР.

Не я обвиняваше, че се е присъединила към тях. Несъмнено трябваше да бъде разпитана, а и Корбет щеше да иска да знае подробности за всичко, което се беше случило през последните няколко дни. Том поне й вярваше, че ще разкаже историята от неговата гледна точка и ще приведе доводи в негова полза. Той беше изпълнил своята част от сделката, с изключение на случката в Амстердам, но знаеше, че Дженифър няма да спомене за това.

На вратата се почука. Том стана и отвори. На прага стоеше Дженифър. Той се вторачи недоумяващо в нея.

— Може ли да вляза?

— Да. Разбира се. Извинявай.

Тя влезе и седна на ръба на леглото — единствената солидна мебел в стаята.

— Просто не те очаквах. Как вървят нещата? — Том остана до вратата. — Изненадан съм, че са те пуснали.

— Всъщност не са, но ме побъркаха да ми задават едни и същи въпроси стотици пъти. Затова реших да дойда и да видя познато лице.

— Радвам се. Как е Корбет?

— Страшно се ядоса, че ми е уредил вечерята с Ренуик, но иначе е добре. Взел е Ренуик на прицел. Дори смята да изпрати федерални специални части да го търсят. Възнамерява да те види утре, за да обсъдите сделката и как точно ще бъде осъществена. Предполага, че няма да искаш да отидеш в американското посолство, затова предлага едно място — Дома на инвалидите. Каза, че го знаеш.

Том кимна, но не помръдна.

— Ти ще бъдеш ли там?

— Разбира се.

— Интересна забележителност. Заслужава си да се посети. Трябва да си вземеш пътеводител.

Дженифър кимна. Настъпи неловко мълчание.

— Не беше необходимо да идваш чак дотук, за да ми го кажеш — отбеляза Том. — Можеше да се обадиш по телефона.

— Знам, но исках да дойда.

Той се усмихна доволно.

— Наистина ли ти липсвах, агент Браун?

Тя наведе глава.

— Може би малко.

Том протегна ръка и заключи вратата. Дженифър го погледна и се усмихна.